Производството е по чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Синдикална федерация на служителите в Министерство на вътрешните работи срещу § 1, точка 5 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 8121з-1006 от 24 август 2015 год. за реда за осъществяване на пожарогасителната и спасителната дейност от органите на пожарна безопасност и защита на населението на Министерство на вътрешните работи и срещу § 5 от Заключителните разпоредби на същата наредба, в частта относно влизането в сила на чл. 21, ал. 2.

В жалбата са изложени доводи за противоречие на оспорените текстове от подзаконовия нормативен акт със законови разпоредби на Закон за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и неговата цел, което води до незаконосъобразност на разпоредбите като постановени в нарушение на материалния закон. По тези доводи с жалбата е направено искане за отмяна на оспорените текстове от нормативния административен акт и присъждане на направените по делото разноски. В представени по делото писмени бележки се доразвиват доводите изложени в жалбата.

Ответната страна – министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Р. М., оспорва жалбата и прави искане същата да се отхвърли като неоснователна. Подробни съображения излага в писмени бележки. Твърди, че атакуваните разпоредби на Наредба № 8121з-1006/24.08.2015 год. не са в противоречие със законовите норми на ЗМВР и други подзаконови нормативни актове, имащи отношение към материята на Наредбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима като предявена от сдружение с нестопанска цел - организация по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба на АПК, което има правен интерес от оспорването съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК. Сдружение с нестопанска цел „Синдикална федерация на служителите в МВР“ е съсловна организация, учредена с основна цел да защитава трудовите, служебни и социални права на полицейските служители, чиито интереси са засегнати пряко от оспорената Наредба на министъра на вътрешните работи, с която е определен реда за осъществяване на пожарогасителната и спасителната дейност от органите на пожарна безопасност и защита на населението на Министерство на вътрешните работи. Жалбата е предявена срещу разпоредби от нормативен административен акт, подлежащ на оспорване, и от сдружение с нестопанска цел, което има правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При постановяване на решението си съдът не следва да се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен да проверява законосъобразността на подзаконовия нормативен акт на всички основания, което задължение произтича от чл. 196, във връзка с чл. 168, ал. 1 и чл. 146, т. 1 – 5 от АПК.

Наредбата, в оспорените й с жалбата частите, е подзаконов нормативен акт съгласно чл. 75, ал. 1 от АПК, който е издаден по прилагането на закон по смисъла на чл. 75, ал. 2 от АПК. Компетентността на административния орган да издаде подзаконов нормативен акт е уредена с нормата на чл. 76, ал. 1 от АПК, съгласно която нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията на Р. Б или закон органи. Обжалваният подзаконов нормативен акт е издаден от министъра на вътрешните работи, в кръга на правомощията му съгласно чл. 76, ал. 1 от АПК и чл. 17, ал. 4 от ЗМВР. При издаването му е спазена процедурата по чл. 77, чл. 78, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от АПК, както и е издаден в предписаната от закона форма. Приетата наредба е обнародвана в Държавен вестник (бр. 67, в сила от 1.09.2015 год.), съгласно изискванията на чл. 5, ал. 5, изр. 1 от Конституцията на Р. Б и чл. 37, ал. 1 от ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) (ЗНА). Видно от представените по делото доказателства, всички изисквания на чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 1 от ЗНА са спазени, поради което с издаването на наредбата не са нарушени административнопроизводствени правила.

Съгласно чл. 15 от ЗНА, нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. С оглед на този принцип, след като в жалбата не са изложени конкретни фактически оплаквания в тази насока, следва настоящия състав служебно да провери дали наредбата, в обжалваните й части противоречи на ЗМВР или на други нормативни актове от по-висок ранг - Конституцията, ЗНА и пр., т. е. да провери при издаването на същия налице ли са противоречия с материалноправни разпоредби.

В оспорената с жалбата разпоредба на § 1, точка 5 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 8121з-1006 от 24 август 2015 год. е предвидено, че „екип“ е съвкупност от държавни служители, окомплектовани с лични предпазни средства, оборудване и специализирана техника, за осъществяване на пожарогасителна и спасителна дейност. В чл. 21, ал. 1 от Наредбата се посочва, че пожарогасителната и спасителна дейност се осъществява от държавни служители, работещи на смени в екип от минимум трима служители, съгласно утвърдени седмични или месечни графици. От изложеното в жалбата, е видно, че според жалбоподателя, дефиницията на понятието „екип“, визираната в § 1, т. 5 от ДР на Наредбата не е достатъчно конкретна и ясна и не може да бъде направен еднозначен извод за числеността на служителите, които следва да участват в екипа. Този извод не може да бъде споделен от настоящия съдебен състав, поради обстоятелството, че това е въпрос по целесъобразност на административния орган, който не влияе на законосъобразността на нормативния административен акт. Не може да се сподели и доводът на жалбоподателя, че горецитираната разпоредба на подзаконовия нормативен акт е в противоречие и с изискванията на нормативни актове от по-висока степен и по-конкретно на чл. 17, ал. 1 от ЗМВР. Последният визира, че дейността по осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации се осъществява от органите по пожарна безопасност и защита на населението при условията и по реда на този закон и ЗЗБ (ЗАКОН ЗЗД З. П. Б.). При съпоставка на двете норми е видно, че същите са взаимнодопълващи се, посочената в § 1, т. 5 от ДР на Наредбата дефиниция, конкретизира и доразвива нормата на чл. 17, ал. 1 от ЗМВР като по никакъв начин не й противоречи. В случая, оспореният подзаконов нормативен акт е издаден именно с цел, която е съобразена и следва целта на закона, на основание и в изпълнение на който е издаден. Съдържанието на оспорената разпоредба конкретизира и доразвива съответната правна норма от по-висок ранг в рамките на законовата делегация, с оглед на което същата е издадена и в съответствие с целта на закона. Липсата на конкретно посочване от жалбоподателя на друго противоречие на обжалваната разпоредба от Наредбата с изискванията на ЗМВР или друг нормативен акт от по-висока степен не води до друг извод като същата се явява издадена при правилно приложение на материалния закон.

Предмет на оспорване с жалбата е и § 5 от Заключителните разпоредби, в частта му, относно влизането на чл. 21, ал. 2 от Наредба № 8121з-1006/24.08.2015 год. на 01.08.2017 г. в сила. В жалбата се посочва, че определеният с § 5 срок за влизането в сила на чл. 21, ал. 2 е неправилно определен от министъра, тъй като необходимостта от регламентирането на екипите за пожарогасителна и спасителна дейност е непосредствена. Този наведен довод е необоснован, тъй като определеният срок за влизане в сила на нормата не противоречи на нито една от разпоредбите на ЗМВР или на друг нормативен акт от по-висока степен. Отделно от това следва да се посочи, че именно с цел оптимизиране на дейността и квалифицирането на кадри за извършване на пожарогасителна и спасителна дейност е и посоченият по-късен момент на влизане в сила на чл. 21, ал. 2.

Подзаконовите нормативни актове влизат в сила три дни след обнародването им в „Държавен вестник“, съобразно визираното в чл. 5, ал. 5 от КРБ правило, освен когато в тях е определен друг срок. Необходимо изискване е, този друг различен от конституционно определения срок за влизане в сила, да бъде посочен в заключителните разпоредби на съответния нормативен акт. Със заключителна разпоредба в нормативния административен акт може да бъде предвидено, че той влиза в сила от деня на обнародването, неговото действие може да бъде отложено или да му бъде придадена обратна сила. Съгласно чл. 35, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) в заключителните разпоредби се включват правилата, с които се придава обратна сила на акта, отлага се неговото действие или то се ограничава за част от територията на страната. В настоящия случай, със заключителния § 5 от ЗР на Наредбата е отложено влизането в сила на чл. 21, ал. 2. Както се посочи по-горе това право е в компетентността на административния орган и той сам следва да определи срок за влизане в сила на нормативния акт като това отново е въпрос по целесъобразност, невлияещ на материалната законосъобразност на нормативния акт.

С оглед гореизложеното оспорените разпоредби от Наредбата се явяват издадени от компетентен орган, при спазване на установената от закона форма, при издаването им не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, не се установява твърдяното от жалбоподателя противоречие с материалноправни разпоредби от ЗМВР или на други нормативни актове от по-висок ранг, като същите са издадени и в съответствие с целта на закона.

Поради това жалбата се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на ответника за присъждане на направените в производството разноски, Синдикална федерация на служителите в Министерство на вътрешните работи следва да бъде осъдена да заплати на Министерство на вътрешните работи сума в размер на 400.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 193, ал. 1, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Синдикална федерация на служителите в Министерство на вътрешните работи срещу § 1, точка 5 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 8121з-1006 от 24 август 2015 год. за реда за осъществяване на пожарогасителната и спасителната дейност от органите на пожарна безопасност и защита на населението на Министерство на вътрешните работи и срещу § 5 от Заключителните разпоредби на същата наредба, в частта относно влизането в сила на чл. 21, ал. 2.

ОСЪЖДА Синдикална федерация на служителите в Министерство на вътрешните работи да заплати на Министерство на вътрешните работи сума в размер на 400.00 (четиристотин) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение,

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.