Образувано е по касационната жалба на кмета на Столична община против решение по адм. д.№ 6020/2013 г. по описа на Административен съд София - град. Иска отмяна на съдебния акт в отменителната част като материално незаконосъобразно.Твърди, че разрешената реконструкция на сградата е извършена 2008 г., строително-монтажните работи са приети, но това обстоятелство не е декларирано по надлежния ред от търговското дружество с декларация по чл.14 от ЗМДТ. Не е издадено разрешение за нова сграда, а за преустройство и реконструкция на вече съществуваща. ДНИ се плаща независимо от това дали сградата се ползва или не се ползва.
Ответната страна [фирма], в ликвидация, оспорва касационната жалба. За да отмени частично ревизионния акт (РА) правилно съдът приема, че част от придобитите имоти са били в степен на завършеност груб строеж, като до края на ревизирания период за тях не е издадено разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация. Затова никога не е декларирал имотите на втори и трети етаж на многофункционална сграда кота +6,00 м и + 10,80 м, придобити са през 2008 г. в степен на завършеност груб строеж и до края на ревизирания период не са въведени в експлоатация. В рамките на ревизионно производство липсата на деклариране на обстоятелства за определяне на данъчни задължения е ирелевантно. Доказано е, че имотите са неизползваеми поради изпълняване на строително-монтажни работи в тях. Със заповед № РД-09-50-1103/ 6.08.2008 г. е предвидено изменение на конструкцията на сградата в частта, засяга имотите, съставен е акт обр.1№14, което доказва неизползваемост.Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Неправилно първоинстанционният съд приема, че РА №21-511/18.12.2012 г., издаден от административния орган по приходите – главен инспектор в отдел „Ревизионен контрол и правно-нормативно обслужване“ на дирекция „Приходи и администриране на местни данъци и такси“ към направление „Финанси и стопанска дейност“ на Столична община е незаконосъобразен. С разрешение за строеж № 648/17.11.2003 г. на главния архитект на СО е разрешена реконструкция и промяна на функционалното предназначение на сградата от развойно-производствения корпус със спомагателна част в многофункционална сграда–административнопроизводствен комплекс. СМР са приети на 26.08.2008 г., видно от акта за приемане на извършените СМР, Задълженото лице не е декларирало гореописаните обстоятелства пред данъчната администрация по предвидения от закона ред. За да отпадне задължението за заплащане на местния данък тези обстоятелства трябва да са декларирани пред данъчната администрация, което не е сторено. Недеклариране на обстоятелства относно строежа и реконструкцията не е основание за отпадане на публично задължение. Неизпълнението на законовото задължение за деклариране, съчетано с принципа на служебното определяне на размера на данъка преклудира възможността на задълженото лице да търси частично ревизиране на данък недвижими имоти чрез негово намаляване.
Върховният административен съд, VІІ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в 14-дневния срок, намира същата за допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
С решение № 3177/ 7.05.2015 г. по адм. д.№ 6020/ 2013 г. по описа на АССГ по жалбата на [фирма] е отменен РА №21-511/ 18.12.2012 г. издаден от плавен инспектор дирекция "ПАМДТ" при Столична община, потвърден мълчаливо от кмета на Столична община, в частта, в която е установено задължение за данък недвижими имоти (ДНИ)за период 2008-2011 г. за сумата над 12 178,81 лв., ведно с лихвите за забава, както и в частта на установено задължение за такса битови отпадъци (ТБО) за сумата над 77 944, 40 лв. за същия период от време. В останалата част жалбата е отхвърлена.
Съдът е установил, че с PA са установени задължения за довнасяне за ДНИ за ревизираните периоди от 2008-2011 г. в общ размер на 52 424.04 лв. главница и 9 343, 80 лв. лихви (общо за довнасяне 61 767,84 лв. л.132), а такса битови отпадъци (ТБО) от 110 347, 32 лв. главница и 20 221, 72 лв. лихви(общо за довнасяне 130 569, 04 лв.-л.135). Начислени са лихви за забава в общ размер на 9 343.80 лв, В РА на стр.18 и 19 като дължими суми за внасяне за данък недвижими имоти за ревизираните периоди, е посочена сумата от 41 818,33 лв. за ДНИ и 7455,99 лв. начислени лихви за забава. Не са посочени суми за прихващане или възстановяване за ДНИ за ревизираните периоди.
За да приеме, че жалбата е частично основателна, съдът приема от фактическа страна следното:
С разрешение №648/ 17.11.2003 г. на главния архитект на СО е разрешено извършване на реконструкция за промяна функционалното предназначение на сградата от развойно-производствен корпус със спомагателна част в многофункционална сграда -административно-производствен комплекс. И. са придобити от [фирма], както следва :
1. с нот. акт №81 по нот. д. №69 от 29.01.2008 г. (л.594) склад 13, находящ се в многофункционална сграда - административно-производствен комплекс със застроена площ от 828, 91 кв. м., заедно с помещение за канцелария от 38, 12 кв. м., заедно с 245/ 7650 ид. ч. от имота и административно-производствена част със застроена площ от 3500,10 кв. м. заемаща целия втори етаж в триетажна сграда на кота +6,00 м., заедно с 1644,75/ 7650 ид. ч. от УПИ ІІ. Етажът е бил в груб строеж,
2.с нот. акт № 83 по нот. д.№ 71 от 29.01. 2008 г.(л.591) е придобит склад №10 с площ от 386, 37 кв. м., заедно с 214/ 7650 ид. ч. от имота УПИ ІІ целия с площ от 7650 кв. м. и административна част заемаща целия трети етаж със застроена площ от 3427, 17 кв. м. на кота +10,80 м,( кабинети, зала за хранене, експронационни площи, фоайе, канцелария и др.), заедно с 1644, 75/ 7650 ид. ч. от имота,. Етажът е бил в груб строеж.
Със заповед № ДК-07-41 от 9.02.2006 г. на началник на СДНСК (л.381) е разрешено ползване на строеж "Складови помещения с магазини и канцеларии" на коти -1,2 +/-0,00 м. и +2,40 м. между оси В1 и Б1 и +6,00 м.(между оси В1 и А2)- първи етап от строеж "Преустройство и промяна на функционално предназначение на развойно-производствен корпус със спомагателна част в многофункционална сграда". За втори и трети етаж няма издадено разрешение за ползване. Със заповед № РД-09-50-930/ 19.09.2005 г. - л.19, на главния архитект на [населено място], е допълнено разрешение за строеж № 648/ 17.11.2003 г., с който е разрешено на "Х. 2000" 17.11.2003 г. изграждане на обекта.
Със заповед № РД -09-50-1103/6.08.2008 г. на главния архитект на СО (л. 27 и л.398) е вписана забележка към разрешение за строеж № 648/17.11.2003 г. за съществено изменение на одобрения инвестиционен проект, като преработката включва офиси на кота + 6.00 м. и кота+10.80 м.; банков офис на 2 нива, фоайе 1 и 2, предверие. На кота +/- 0,00 м., между оси 3 и 9, и Е и Г. е развито първо ниво на банков офис, със собствен санитарен възел, с вход от юг до вход № 1 на главния корпус. По делото е представена заповедна книга № 68/26.08.2008 г. за строеж „Промяна функционалното предназначение на развойно-производствен корпус със спомагателна част в многофункционална сграда - II етап" и акт № 1 за приемане на извършените СМР на същия строеж от 26.08.2008 г.
[фирма] е подало декларация по чл.17, ал.1 от ЗМДТ вх. № 68/ 11.02.2008 г. за нежилищен имот сграда и земя в [населено място], бул. Ц. шосе, а през 2010 г. е подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№ 2884/ 30.06.2010 г. за предеклариране на имота. По декларацията по чл.17 от ЗМДТ от 11.02.2008 г. стойността на сградата е 6 319 949, 26 лв., а на земята 4 814 965,21 лв. или общо 11 134 914, 47 лв., а по коригираща декларация вх. № 349 от 28.05.2008 г. общата стойност е 11 113 873, 57 лв. За периода от 1.06.2008 г. до 31.12.2010 г. няма промяна в отчетната стойност на имота, а данъчната оценка е 20 838, 51 лв. За 2011 г. е взета предвид по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка, като същата е изчислена отново на 20 838, 51 лв.
Съдът е допуснал изслушването на съдебно-техническа експертиза - л. 586-589. Вещото лице дава заключение, че собствените имоти на [фирма] на кота +6,00 м. и +10,80 м. се намират в триетажното тяло на сградата между оси А и Д и не попадат в обхвата на разрешението за ползване № ДК-07-41 от 9.02.2006 г. на началника на Столична РДНСК - л.25. Допусната е съдебно-счетоводна експертиза, която е изготвена за ревизирания период и дава заключение относно дължимия размер на ДНИ и ТБО, ако се приеме, че за имотите на кота +6,00 м. и +10,00 м. ДНИ и ТБО не се дължат поради липса на разрешение за ползване. С допълнително заключение са посочени ДНИ и ТБО само за складове №10 и 13 и канцеларии само за периода от м.02- м. 09.2008 г.
С решението съдът отменя РА частично за данък недвижими имоти (ДНИ)за сумата над 12 178,81 лв., ведно с лихвите за забава, както и в частта на установено задължение за такса битови отпадъци (ТБО) за сумата над 77 944, 40 лв. В останалата част жалбата е отхвърлена. В частта, в която жалбата е отхвърлена и РА е потвърден, решението е влязло в сила. Прието е, че за обектите на втори и трети етаж ДНИ и ТБО не се дължат, тъй като разрешението за ползване не обхваща тези етажи в имоти на дружеството. По отношение на обектите на кота +0,00 м. от процесната сграда, заради одобреното със заповед № РД-09050-1103/ 6.08.2008 г. съществено изменение на одобрения инвестиционен проект на кота +-0,00 м. между оси 3 и 9, и между оси Е и Г и започнала реконструкция на 26.08.2008 г., съдът приема, че се дължи ДНИ и ТБО, но само за периода от 29.01.2008 г. до 31.08.2008 г., когато започва строителни дейности за преустройство. При изчисляването на публичните задължения обаче съдът е взел предвид отчетната стойност на земя и цялата сграда по счетоводна сметка 224 и изчислил ДНИ за 2008 г. като взел предвид данъчна оценка от 11 134 914, 47 лв. х 1, 875 % х 7 месеца= 12 178, 781 лв.
ТБО за 2008 г. определил както следва : 11 134 914, 47 лв. х12,00 % х7= 77 944,40 лв., от които :
4,2% на сметосъбиране сметоизвозване =27280, 54 лв.
4,% за обезвреждане на битови отпадъци депа= 25 981,47 лв
3,8 % за поддържане на чистотата на територията за обществмено ползване = 24 682q 39 .l= Мотивите на съда са в следния смисъл :
1.Предвид чл.15, ал.1 от ЗМДТ се дължат ДНИ и ТБО само за обектите от сградата, за които има разрешение за ползване, находящи се кота +/- 0,00м. склад №10, №13, канцеларии, при съобразяване на датата на придобиването им на 29.01.2008 г. -стр. 6 от решението.
2.Дължи се ДНИ и ТБО за периода от м.02.2008 г. до м. 09.2008 г., през който период са ползвани обектите на кота +/-0,00 м., защото след 26.08.2008 г. поради започнала реконструкция на сградата е преустановено използването им, а неизползването е относимо към дължимостта на публичните задължения.
3.Задълженията за ДНИ и ТБО се изчисляват върху декларираната и заприходена стойност на имота по сметка 224 ведно с разходите по сделките в размер общо на 11 134 914, 47 лв. От тях 8 319 949, 26 лв. е отчетната стойност на сградата като един актив, тъй като няма създадени аналитичности за отделни помещения и 4 814 965, 21 лв. земя. Съдът приема, че РА е незаконосъобразен относно ДНИ над размера от 12 178, 81 лв., а ТБО над размера от 77 944, 10 лв. за периода м.01 и от м.09- м.12 .2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г.
Следователно предмет на касационната проверка е правилността на съдебното решение в отхвърлителната част за периода м.01 и м. 1.09-31.12.2008 г. и за периода 2009-2011 г.
Касационната жалба е частично основателна поради материална незаконосъобразност и необоснованост.
Съгласно чл.15, ал.1 от ЗМДТ за новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им. При прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя - чл.15, ал. 2 от ЗМДТ. Съгласно чл.13 от ЗМДТ и чл. 12 от НАРЕДБА за определяне на размера на местните данъци на Столичен общински съвет данъкът се заплаща независимо от това дали имотите се ползват или не. Освобождаването от данък се извършва само в хипотезите на чл.24 от ЗМДТ, а от такса по реда на чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ, каквото освобождаване в случая няма.
Собствеността върху сградата и идеални части от земята е придобита с две покупко-продажби от 29.01.2008 г. Следователно на основание чл.15, ал.2 от ЗМДТ и ДНИ и ТБО се дължи за периода от 1.02.2008 г. до 31.12.2011 г. за земята и за тези части от сградата, които попадат в обхвата на разрешението за ползване със заповед № ДК-07.-41 от 9.02.2006 г. на началник на СДНСК (л.381). Последвалата реконструкция на сградата е без значение за възникналото задължение за плащане на публични задължения. Освобождаване от плащане на вече възникнало публично задължение в случая не е налице. Като е приел друго, съдът е постановил в отхвърлителната част материално незаконосъобразно и необосновано решение по следните съображения:
1.Данък недвижими имоти.
За земята се дължи ДНИ независимо дали има разрешение за ползване на построената върху нея сграда или част от нея. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗМДТ, редакция ДВ бр.109/2001 г., действала за периода до 1.01.2011 г. данъчната оценка на недвижими имоти на предприятията е отчетната им стойност. За 2011 г. е приложим чл.21, ал.1 от ЗМДТ, редакция ДВ бр. 95 от 2009 г., и чл. 17 от НАРЕДБА за определяне на размера на местните данъци на Столичен общински съвет данъчната оценка вече е по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка съгласно Приложение №2 от ЗМДТ. Установено е в ревизионното производство, че за сградата и земята общо данъчната оценка е 6 417 351, 50 лв., т. е. тя е по-ниска от отчетната стойност, поради което административният орган е определил публичните задължения за 2011 г. върху отчетната стойност. За отчетна стойност обаче за 2010 г. и 2011 г. приел неправилно пазарна оценка от 13 963 100 лв., определена от [фирма], която не е отразена като отчетна стойност в коригираща декларация.
Относно данъкът върху земята, първоинстанционният съд не е развил съображения. Но като краен резултат и немотивирано е отменил РА поради недължимост на ДНИ върху земята за периода от 1.09.2008 г. до 31.12.2011 г. Настоящата съдебна инстанция намира за материално незаконосъобразно отмяната на РА за ДНИ върху земята предвид чл.10 и чл.13 от ЗМДТ.
Установено е, че [фирма] са придобили части от сграда, изградена в груб строеж. Дължи се данък върху онези обекти от сградата, за които има издадено разрешение за ползване през 2006 г., а именно: склад №10 и склад №13, ведно с канцеларии, находящи се на кота +- 0,00 м. на сградата, които попадат в разрешението за ползване № ДК-07-41 от 9.02.2006 г., т. е. преди сделките от 29.01.2008 г. ( виж съдебно - техническа експертиза л. 588 от делото). За тези обекти се дължи ДНИ и ТБО се дължи за целия ревизиран период. Разрешеното преустройство на посочените обекти, което има за последица фактическа невъзможност за ползването им, са без правно значение за дължимостта на възникналите публични задължения. Като е приел друго първоинстанционният съд е развил незаконосъобразни съображения.
За целия ревизиран период от 1.02.2008 год. до 31.12.2011 г. административният орган изчислява данъкът по отчетна стойност. По декларация вх. №68/ 11.02.2008 г. отчетната стойност на земята е 4 814 965, 21 лв. за 2008 и 2009 г.,съобразена от административния орган. За периода обаче 2010 г. и 2011 г. неправилно е взета като отчетна стойност пазарна оценка направена от [фирма] в размер общо на 13 963 100, 00 лв за земя и сграда, която оценка не е посочена с декларация пред данъчните органи.Настоящата съдебна инстанция споделя правните съображения на първоинстанционния съд, че определянето на ДНИ и ТБО за имоти по пазарна оценка, а не върху отчетна им стойност противоречи на чл.21, ал.1 от ЗМДТ и чл.21 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община.
Отчетната стойност на обектите с разрешение за ползване в сградата обаче не е заведена по помещения, а е дадена общо за цялата сграда - виж съдебно-счетоводната експертиза от 21.11.2014 г. - л.640-645 от делото. Съдебният експерт е направил изчисления относно отчетната стойност на обектите, която съдът е следвало следва да вземе предвид, а именно:
а/ склад №10 = 396 623 лв.
б/ склад №13 =1 299 379 лв. и
в/ канцеларии =59 752 лв.,
или общо отчетна стойност 1 359 527 лв.
Следователно земя и обекти в сградата с разрешено ползване имат отчетна стойност общо 6 174 492, 21 лв. (4 814 965, 21 лв. + 1 359 527. лв). За периода от 1.09. до 31.12.2008 г. и от 1.01.2009 г. до 31.12.2011 г., данъкът върху недвижими имоти е 1, 87 %о върху отчетна стойност на обектите, предвид чл.15 от НАРЕДБА за определяне на размера на местните данъци на Столичен общински съвет или както следва:
а/1.09. до 31.12, 2008 г.= 3 848,76 лв.
Общо за периода от 1.02. до 31.12.2008 г., т. е. за 11 месеца данъкът е 10 584 лв. За четирите месеца от 1.09.-31.12.2008 г. х 962,19 = 3 848, 76 лв. Внесени са 19,115, 12 лв. Първоинстанционният съд обаче приема, че се дължи ДНИ само за периода от 1.02.2008 г. до 31.08.2008 г. в размер от 12 178,81 лв. и решението в тази част е влязло в сила.
б/2009 г. ДНИ =11 546,30 лв (внесени 20 838,56 лв.)
в/2010 г. ДНИ = 11546,30 лв( няма внесени суми)
г/2011г ДНИ, =11546,30 лв. ( няма внесени суми)