Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 01.07.2015 г. по адм. д. № 150/2014 г. на Административен съд Шумен, в частта, с която е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу Акт за установяване на задължения (АУЗ) № АУЗД000107/27.02.2014 г., издаден от орган по приходите при [община], в частта за дължимите такси за битови отпадъци и данък недвижими имоти за сумата 394 320.85лв. и за дължимите лихви за сумата 89 186.72лв.

Заявяват се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Счита за неправилен извода на съда, че услугите са реално осъществявани от общината, поради което таксата битови отпадъци е дължима. Административният орган не провел пълно главно доказване на положителния факт - предоставяне на услугите. От заключението на приетата съдебно - икономчическа експертиза въз основа на проверените документи, не може да бъде направен извод, че услугите са реално предоставяни през целия период от време и че определените със заповедите на кмета графици са били спазвани.

Счита, че този извод не се променя и от представения по делото концесионен договор. Представените по делото констативни протоколи подписани от общината и концесионера представляват частни свидетелстващи документи, които са лишени от материална доказателствени сила и не обхващат всички процесии периоди, отнасят се общо до територията на [населено място], а не за отделни райони. От представените разпечатки от Джи Пи Ес системата на концесионера също не се установяава реалното извършване на сметосъбиране и сметоизвозване, от тях е видно, че маршрута на автомобилите не включва имоти собственост на жалбоподателя, както и че се отнасят за периоди извън процесните. Вещото лице в съдебно заседание заявило, че за някои от периодите не е виждало пътни листи, а системата за проследяване е била въведена през 2013 г. Свидетелските...