Производството е по реда на чл.323, ал.4 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) /ЗСВ/.
Образувано е по касационна жалба на С. А. М., от [населено място], против решение №12259/18.11.2015 г. по адм. дело №9167/2015 г. на 3-членен състав на Върховен административен съд, шесто отделение, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК.
Ответникът: Висш съдебен съвет / ВСС/, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт З., оспорва касационната жалба като неоснователна.
Ответникът: Административен ръководител - председател на Районен съд В. П - М. М., редовно призован, не се явява и не се представлява.От същия е постъпило становище за правилност на обжалваното решение и неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената от С. М. касационна жалба.
Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.323, ал.4 от ЗСВ. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение 3-членен състав на Върховен административен съд, шесто отделение, е отхвърлил жалбата на С. А. М., в качеството му на съдия в РС-В. П, срещу решение на ВСС по т.5 от Протокол №41 от заседание, проведено на 16.07.2015 г., като неоснователна. С това решение на ВСС, на основание чл.308, ал.1, т.2 от ЗСВ, на С. М. - съдия в РС-В. П, е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за извършено дисциплинарно нарушение по чл.307, ал.4, т.2 от ЗСВ. След анализ на доказателствата решаващия съд е установил, че дисциплинарното производство пред ВСС срещу оспорващия е по предложение на административния ръководител на РС-В. П, поради неоправдано забавяне на производствата по частни граждански дела - заповедни производства по чл.410 и сл. от ГПК. С решение на дисциплинарния състав при ВСС от 06.07.2015 г. е предложено...