Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. Н. С. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв. С. Ч. от АК отм. а З. против решение № 123/25.06.2015 г., постановено по адм. дело № 573/2014г. на Административен съд – С. З, с което е отхвърлена жалбата му срещу принудителна административна мярка (ПАМ)“Преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия водач или на упълномощено лице, предприета спрямо автомобил марка „О. В“, с ДК [рег. номер на МПС], собственост на С. Н. С. на 27.11.2014 г. от полицейски служител – старши полицай в звено „Общинска полиция“ – Стара З. при ОД на МВР – Стара З..

По наведени доводи за нарушения на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяна на първоинстанционното решение и решаване на спора по същество.

Ответникът – полицейски служител – старши полицай в звено „Общинска полиция“ – Стара З. при ОД на МВР – Стара З. не ангажира становище по жалбата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от надлежна страна.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови оспореното решене Административен съд София - град е приел за установено от фактическа страна, че на 27.11.2014 г. автомобил марка „О. В“, с ДК [рег. номер на МПС], собственост на С. Н. С. е бил паркиран на [улица]до №8 върху тротоара, за което е направен снимков материал и е съставена докладна записка от полицай Д.. Полицейският служител е разпоредил репатриране на автомобила, тъй като процесният автомобил е паркиран на тротоара и затруднява движението. Към докладната е изготвен снимков материал.

При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че обжалваната ПАМ е издадена от компетентен орган – полицейски служител, който е надлежно оправомощен и при липса на съществени нарушения на административно производствените правила.

Съдът е направил извод, че в конкретния случай са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.171, т.5, б. „б“ ЗДвП, тъй като автомобилът е бил паркиран в нарушение на разпоредбата на чл.94,ал.3 ЗДвП и е пречел на движението на останалите участници в движението – пешеходците, като е бил паркиран изцяло върху тротоара.

Въз основа на приложения снимков материал, съдът е приел, че автомобилът е разположен изцяло на тротоара и свободната част от същия прави обективно невъзможно преминаването на пешеходците.

С оглед императивната разпоредбата на чл.171, т.5, б.“б“ предл. второ ЗДвП, която гласи, че паркирано пътно превозно средство (ППС), може да бъде преместено без знанието на неговия собственик или упълномощен от него водач, когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на други участници в движението и при наличие на визираните предпоставки в условията на обвързана компетентност административният орган налага предвидената в закона ПАМ за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административното нарушение.

При така установеното от фактическа и правна страна, съдът е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението е правилно.

Разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП съдържа три хипотези, при наличието на които законодателят е дал право на компетентните органи да налагат ПАМ "Преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач". Първата е, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Втората е, когато превозното средство е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението. И третата е, когато паркираното средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Именно тази хипотеза е обективирана в случая.

От снимките, приложени по делото ясно се вижда, че автомобилът е разположен изцяло върху тротоара, като заема цялото тротоарното пространство, а минималният остатъкът от тротоара между автомобила и сградите е недостатъчен за свободно преминаване. Следователно паркираният от С. автомобил не само създава неудобства за придвижването на пешеходците, но и прави обективно невъзможно преминаването пешеходците по тротоара, включително на майки с деца, хора с увреждания и възрастни хора.

Видно от снимковия материал( л.28)местоположението на превозното средството изцяло паркирано върху тротоарно пространство, прави невъзможно преминаването на пешеходците.

В контекста на изложеното първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, изводите му са правилни и обосновани и не противоречат на ангажирания доказателствен материал. Преценявайки законосъобразността на акта съдът е отчел, че МПС-то е паркирано на тротоара по начин, който създава пречки за останалите участници в движението (в частност пешеходците). Видно от приложените в административната преписка доказателства се установява наличието на предпоставките по чл. 171, т. 5, б. "б", предл. трето ЗДвП за репатриране на процесния лек автомобил.

Изложените в касационната жалба доводи за допуснато нарушение на материалния закон, поради неправилна преценка за наличието на компетентност на административния орган, преповтарят вече заявени и обсъдени от решаващата инстанция оплаквания. Същите са анализирани обстойно в мотивите на оспореното решение и в този аспект преценката на решаващия съд за неоснователността им се възприема изцяло от настоящия касационен състав. Представените по делото писмени доказателства / заповед №РД-25-472/13.03.2012г. на кмета на [община]; докладна записка от Д. Д. Д.,заповед №1867/27.08.2013г. на директора на ОД на МВР Стара З.,пълномощно от л.84/ обосновават извод, че полицейски служител Д. Д. Д. е разполагал с материалната компетентност да разпореди приложената ПАМ. Ето защо изводът на съда, че ПАМ е наложена от компетентен орган е правилен и кореспондира с доказателствата по делото.

Правилни са и изводите на съда, че за налагането на ПАМ по чл. 171,ал.1,т.5 б. б ЗДвП няма законово изискване за писмена форма на волеизявлението, с което се налага мярката. След като няма изискване за писмена форма, следователно няма и изискване за мотивиране на мярката. Ето защо не е налице твърдяното от страна на касатора нарушение, изразяващо се в дописване на мотивите на акта от страна на съда.

Обстоятелството, че на тротоара, върху който е паркиран автомобилът, има и дърво е без значение на настоящия спор, тъй като по никакъв начин не би могло да повлияе върху законосъобразността на наложената ПАМ "Преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия водач или на упълномощено лице".

Паркирането върху тротоар винаги създава пречки за пешеходците, а когато прави невъзможно преминаването на другите участници в движението е и основание за репатрирането на паркирания на тротоара автомобил.

В контекста на изложено оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и при липсата на касационни основания за неговата отмяна следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 123/25.06.2015 г., постановено по адм. дело № 573/2014г. на Административен съд – С. З.

Решението е окончателно.