Образувано е по касационна жалба на Кмета на С. община /СО/ против решение № 2601 от 14.04.2015г., постановено по административно дело №9446 по описа за 2012 г. на Административен съд – София град/АССГ/, в частта, с която е отменен ревизионен акт 21-001 от 03.01.2012г., издаден от главен инспектор по приходите в Дирекция “Приходи и администриране на местни данъци и такси“ при С. община, потвърден с решение №РД-22-01-6/21.03.2012г. на Кмета на С. община, по отношение на определената ТБО за имот джамия“Б. Б.“, находящ се в [населено място], район „О.“, местността „Ц.“,парцел I, кв.70,ГГЦ - зона Г-14, за периода 2006-2010 за горницата над 45 870,99 лева до определения от приходните органи размер от 353 741,76 лева. В жалбата се твърди, че съдът неправилно е приел, че при определянето на отчетната стойност на сградата не следва да се вземе предвид и културно-историческата стойност на имота. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на ново, с което жалбата на Мюсюлманско изповедание срещу РА в бъде отхвърлена като неоснователна в частта за определената ТБО в размер на 134 929,47лв./ така както е определен размера на ТБО за периода 2006-2010г. в заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза – втори вариант/
По делото е постъпила и втора касационна жалба от Мюсюлманско изповедание, подадена чрез главния мюфтия М. А. Х. срещу цитираното по-горе решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Мюсюлманско изповедание срещу ревизионен акт 21-001 от 03.01.2012г., издаден от главен инспектор по приходите в Дирекция “Приходи и администриране на местни данъци и такси“ при С. община, потвърден с решение №РД-22-01-6/21.03.2012г. на Кмета на С. община, по отношение на определената ТБО за имот джамия“Б. Б.“, находящ се в [населено място], район „О.“, местността „Ц.“,парцел I, кв.70,ГГЦ - зона Г-14, за периода 2006-2010 за горницата над 1567,08 лева до определения от съда размер от 45 870,99 лв., Касационната жалба е подадена и срещу решението в останалата му отхвърлителна част. Навеждат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на кмета на С. община и неоснователност на жалбата на Мюсюлманско изповедание.
Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл.211, ал.1 АПК. По касационната жалба на Кмета на С. община:
С решението си, в обжалваната от страна на кмета на С. община част, АССГ е отменил ревизионен акт 21-001 от 03.01.2012г., издаден от главен инспектор по приходите в Дирекция “Приходи и администриране на местни данъци и такси“ при С. община, потвърден с решение №РД-22-01-6/21.03.2012г. на Кмета на С. община, по отношение на определената ТБО за имот джамия“Б. Б.“, находящ се в [населено място], район „О.“, местността „Ц.“,парцел I, кв.70,ГГЦ - зона Г-14, за периода 2006-2010 за горницата над 45 870,99 лева до определения от приходните органи размер от 353 741,76 лева.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че в цитираната по-горе част, РА е издаден в нарушение на материалния закон. Земята, върху която е построена джамията „ Б. Б.“ е публична общинска собственост, с оглед на което и предвид разпоредбите на чл.12б от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени за услуги, предоставяни от С. община/НОАМТЦУПСО/ отм. и чл.18, ал.5 от сега действащата НОАМТЦАПСО, която е в сила от 01.01.2007г. ТБО за нея не се дължи. По отношение на определената ТБО за сградата, съдът е приел, че неправилно е определена отчетната стойност на имота. Според съда културно-историческата стойност на сградата не следва да се взема предвид при определяне на отчетната и стойност. С оглед на което съдът е приел за отчетна стойност на сградата – нейната стойност, без културно-историческата й стойност, Въз основа на така приетата отчетна стойност е отменил РА в частта относно ТБО за имот джамия“Б. Б.“ за горницата над 45 870,99лв.
Правилен е изводът на АССГ, че за земята, върху която е построена джамията, ТБО не се дължи, тъй като земята е публична общинска собственост, видно от АОС №466/04.11.2005г. Съгласно разпоредбите на чл.12б НОАМТЦУПСО отм. и чл.18, ал.5 от НОАМТЦУПСО в сила от 01.01.2007т. не се събира ТБО за имоти публична общинска собственост. Безспорно в случая е налице хипотезата на чл.12б НОАМТЦУПСО отм. и чл.18, ал.5 от сега действащата Наредба, която изключва дължимостта на ТБО.
Неправилен е обаче изводът на АССГ, че при определяне на отчетната стойност на една сграда не следва да се отчита културно-историческото значение на същата. По делото е безспорно, че джамията „Б. Б.“ е паметник на културата със статут на архитектурно-художествена недвижима културна ценност от национално значение. Установено е и че сградата не е заведена счетоводно в счетоводството на Мюсюлманско изповедание. Съгласно §1 т.17 от ДР на ЗМДТ „отчетна стойност“ е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценена стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане. В случая имотът не е заведен счетоводно, с оглед на което е и назначена съдебно-техническа експертиза, възложена на вещо лице - оценител на недвижими имоти. Вещото лице е приело, че при определянето на отчетната стойност на една сграда, следва да се вземе под внимание и културно-историческото значение на сградата, като е посочил, че това може да стане като амортизираната възпроизведена стойност на имота се умножи с коефициент К – коефициент за значимост, който е различен за различите видове значения на сгради. Когато сградата е от национално значение коефициентът е от 2,5 до 3,5. Вещото лице е определило коефициент 3. Тъй като културно - историческото значение на сградата влияе върху нейната пазарна/справедлива/ и действителна стойност нелогично е тази стойност да се изключи от отчетната стойност на сградата. Обстоятелството, че е приета разпоредбата на чл.71а ЗМДТ, в сила от 01.01.2016г., съгласно която " не се събира такса за битови отпадъци за услугите, предоставени на молитвени домове, храмове и манастири, в които се извършва богослужебна дейност от законно регистрираните вероизповедания в страната, заедно с поземлените имоти, върху които са построени", не може да обоснове извод, различен от горния, а именно, че при определянето на отчетната стойност на имота не следва да се отчете неговото културно-историческо значение.
Видно от заключението на вещото лице същото е определило отчетната стойност като справедливата пазарна стойност на процесния имот, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани.
Съгласно §4.7 от Счетоводни стандарти/СС/ 16 на Националните счетоводни стандарти /НСС/ дълготрайните материални активи, когато са получени в резултат на безвъзмездна сделка/ какъвто е и настоящият случай/ първоначално се оценяват по справедлива стойност. Съгласно общите разпоредби на НСС оценяването е процес на определяне на стойностите, по които предприятието отчита във финансовите си отчети активите, пасивите, приходите и разходите. Оценяването включва избор на базата на оценяване. Базите за оценяване могат да са: цена на придобиване, себестойност или справедлива стойност. Пак според общите разпоредби на НСС "справедлива стойност" представлява сумата, за която даден актив може да бъде разменен или даден пасив да бъде уреден, в сделка между информирани и желаещи осъществяването на сделката страни, при справедливи пазарни условия.
Анализът на цитираните разпоредби на НСС води до извод, че справедливата стойност е пазарната – реалната продаваема стойност на един имот, тъй като тя се реализира при справедливи пазарни условия. Следователно в съответствие с тези стандарти при определянето на отчетната стойност на процесния имот следва да се вземе под внимание и културно историческото значение на сградата, доколкото това значение влияе пряко върху пазарната стойност на конкретния имот. Ето защо като е приел, че културно-историческото значение на процесния имот не следва да се взема под внимание при определянето на отчетната стойност на имота, първоинстанционният съд е стигнал до неправилен правен извод.
От изложеното по-горе следва, че при определянето на отчетната стойност на сградата на джамия „Б. Б.“ следва да се отчете и културно-историческата стойност на имота. В тази връзка настоящата инстанция приема, че дължимата ТБО за сградата на джамия“Б. Б.“ за периода 2006-2010г. е в размер на 134 929,47лв., съгласно т.1, вариант 2 от допълнителното заключение от 22.12.2014г. по назначената съдебно-счетоводна експертиза.
Така постановеното решение, в частта, с която е отменен ревизионен акт 21-001 от 03.01.2012г., издаден от главен инспектор по приходите в Дирекция “Приходи и администриране на местни данъци и такси“ при С. община, потвърден с решение №РД-22-01-6/21.03.2012г. на Кмета на С. община, по отношение на определената ТБО за имот джамия“Б. Б.“, находящ се в [населено място], район „О.“, местността „Ц.“,парцел I, кв.70,ГГЦ - зона Г-14, за периода 2006-2010 за горницата над 45 870,99 лева до определения от приходните органи размер от 353 741,76 лева, е неправилно. Същото трябва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което РА бъде отменен по отношение на определената ТБО за горницата над 134 929,47лв. до определения от приходните органи размер от 353 741,76 лева. По касационната жалба на Мюсюлманско изповедание:
Настоящата инстанция намира, че касационната жалба на Мюсюлманско изповедание е неоснователна.
Правилно АССГ е приел, че представеният амортизационен план за джамията е съставен за целите на настоящото производство. Този план не е представен по време на ревизията, а съгласно чл. 37, ал. 4 ДОПК, приложим съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, за исканите и непредставени по време на ревизията доказателства, може да се приеме, че не съществуват.
Неоснователно е и възражението за допуснати съществени нарушения на процедурата в производството по обжалване на ревизионния акт. Съгласно чл. 155, ал. 3 ДОПК решаващият орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, в случая - кметът на общината, може да събира доказателства. Ако копия от тях не са връчени на касационния жалбоподател, това не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като същият е имал възможност да се запознае с тях най-късно в съдебното производство и следователно е имал възможност в съдебното производство да направи своите възражения по тях и да ги оспори. В случая допуснатото нарушение не е съществено. Това е така, тъй като правата на касатора не са нарушени. След обжалването по административен ред, следва обжалване по съдебен ред в две инстанции, където страната има възможност да защити правата си.
Съдът е отговорил подробно и мотивирано на всички възражения на касатора, изложил е подробни съображения защо не ги намира са основателни. Настоящата инстанция споделя изцяло изложените в тази насока от първоинстанционния съд мотиви, с оглед на което не счита за нужно да ги повтаря в настоящото решение.
Предвид изложените съображения решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на Мюсюлманско изповедание срещу ревизионен акт 21-001 от 03.01.2012г., издаден от главен инспектор по приходите в Дирекция “Приходи и администриране на местни данъци и такси“ при С. община, потвърден с решение №РД-22-01-6/21.03.2012г. на Кмета на С. община е правилно и следва да бъде оставена в сила.
Решението в частта, с която е отменен е отменен ревизионен акт 021-001 от 03.01.2012г., издаден от главен инспектор по приходите в Дирекция “Приходи и администриране на местни данъци и такси“ при С. община, потвърден с решение №РД-22-01-6/21.03.2012г. на Кмета на С. община, по отношение на определената ТБО за имот джамия “Б. Б.“, находящ се в [населено място], район „О.“, местността „Ц.“,парцел I, кв.70,ГГЦ - зона Г-14, за периода 2006-2010 за разликата от 45 870,99 лева до 134 929,47лв е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което бъде отхвърлена жалбата на Мюсюлманско изповедание срещу ревизионен акт 21-001 от 03.01.2012г., издаден от главен инспектор по приходите в Дирекция “Приходи и администриране на местни данъци и такси“ при С. община, потвърден с решение №РД-22-01-6/21.03.2012г. на Кмета на С. община, в частта относно определената ТБО за имот джамия “Б. Б.“, находящ се в [населено място], район „О.“, местността „Ц.“, парцел I, кв.70,ГГЦ - зона Г-14, за периода 2006-2010 за разликата от 45 870,99 лева до 134 929,47лв.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение № 2601 от 14.04.2015г., постановено по административно дело №9446 по описа за 2012 г. на Административен съд – София град, в частта, с която е отменен ревизионен акт 21-001 от 03.01.2012г., издаден от главен инспектор по приходите в Дирекция “Приходи и администриране на местни данъци и такси“ при С. община, потвърден с решение №РД-22-01-6/21.03.2012г. на Кмета на С. община, по отношение на определената ТБО за имот джамия“Б. Б.“, находящ се в [населено място], район „О.“, местността „Ц.“, парцел I, кв.70,ГГЦ - зона Г-14, за периода 2006-2010, за разликата от 45 870,99 лева до 134 929,47лв и вместо него постановява :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Мюсюлманско вереизповедание срещу ревизионен акт 21-001 от 03.01.2012г., издаден от главен инспектор по приходите в Дирекция “Приходи и администриране на местни данъци и такси“ при С. община, потвърден с решение №РД-22-01-6/21.03.2012г. на Кмета на С. община, в частта, с която е определена ТБО за имот джамия“Б. Б.“, находящ се в [населено място], район „О.“, местността „Ц.“, парцел I, кв.70,ГГЦ - зона Г-14, за периода 2006-2010, за разликата от 45 870,99 лева до 134 929,47лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно.