Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби срещу Решение № 11 от 11.02.2015 г., постановено по адм. д. № 200 по описа за 2014 г. на Административен съд – Смолян (АССм). С него Министерството на вътрешните работи на Р. Б (МВР) е осъдено да заплати на И. А. К. сума в размер на 6000,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.11.2012 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, като искът е отхвърлен за сумата над 6000,00 лв. до претендирания размер от 36000,00 лв., както и изцяло са отхвърлени предявените искове за имуществени вреди в размер общо на 13396,70 лв. По компенсация МВР е осъдено да заплати на К. сума в размер на 800,00 лв. за направените от него разноски по делото.

Първата касационна жалба е подадена от К., чрез адв. В. Е. срещу посоченото съдебно решение в частта, с която предявеният от него срещу МВР иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 6000,00 лв. до предявения размер от 36000,00 лв. и в частта, с която са отхвърлени изцяло предявените искове за имуществени вреди в общ размер на 13396,70 лв. Твърди се постановяването му при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационният жалбоподател обосновава с неспазване от страна на съда на разпоредбата на чл. 135, ал. 2 АПК предвид приетото с решението предмет на контрол, че относно предявените искове за имуществени вреди е налице специален ред, при което съгласно чл. 8, ал. 3 от Закон за отговорността и държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) този закон се явява неприложим. В тази част решението е и необосновано. Освен това се поддържа, че първоинстанционният съд не е преценил всички приобщени по делото доказателства, заключенията на експертизите, и не е обсъдил задълбочено свидетелските показания. Като необосновани са определени и изводите на съда досежно определения размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. В противоречие с приложимия материален закон, съдът не е съобразил, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за претърпените от К. имуществени и неимуществени вреди пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния административен акт Заповед рег. № К-10223 от 17.10.2011 г. на министъра на вътрешните работи. По подробно изложени съображения се иска отмяната на решението в обжалваните части и постановяване на друго, с което да бъдат уважени предявените искове изцяло, ведно със сторените по делото разноски.

Втората касационна жалба е подадена от МВР срещу посоченото решение в частта, с която е уважен предявеният от К. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.11.2012 до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която МВР е осъдено да му заплати 800,00 лв. за разноски по делото. Твърди се постановяването му при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че по делото не са доказани по безспорен начин твърдените от К. неимуществени вреди, в това число и моментът, от който се е появил шумът в ушите му, нито наличието на причинно-следствена връзка между твърдените вреди и отменената като незаконосъобразна Заповед рег. № К-10223 от 17.10.2011 г. на министъра на вътрешните работи. Съдът не е обсъдил приетите по делото заключения на съдебно – медицинската експертиза в тяхната връзка, не е направил паралел между тях, за да възприеме едното като компетентно и обективно, което е било необходимо щом не е назначил тройна съдебна експертиза. Не е отчел и евентуалната заинтересованост на част от разпитаните свидетели и това, че другите свидетелстват за факти, които не са непосредствено възприети от тях. В резултат според този касатор, неправилно е прието от съда, че като последица на издадената незаконосъобразна заповед са настъпили твърдените от К. увреждания на здравето, душевни болки и страдания, както и това, че те се намират в пряка причинна връзка с нея. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на решението в обжалваните от този касатор части и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССм или решаването му по същество, като предявеният иск за присъждане на неимуществени вреди бъде отхвърлен. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по тази касационна жалба К. представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователността й.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател К. се явява лично и се представлява от адв. Е., който от негово име поддържа касационната жалба и оспорва тази на МВР. По същество иска уважаването на предявената от него жалба. Претендира сторените разноски за касационното производство по представен списък. Съобразно предоставената от съда възможност представя подробни писмени бележки в определения срок.

Касационният жалбоподател МВР се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд от упълномощен юрисконсулт, който поддържа жалбата и оспорва тази на К.. По същество иска уважаване жалбата на МВР и оставяне в сила обжалваното решение в останалата му част. Претендира юрисконсултско възнаграждение, представя списък на разноските и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които съдебният акт в съответната обжалвана от всяка от тях част е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Пред първоинстанционния съд е подадена искова молба от К. срещу МВР, с която са предявени обективно съединени искове срещу този ответник за осъждането му да заплати на К. обезщетение за претърпени от него вреди, пряка и непосредствена последица (съгласно нейния петитум) от Заповед рег. № К-10223 от 17.10.2011 г., издадена от министъра на вътрешните работи, отменена с Решение № 13808 от 05.11.2012 г., постановено по адм. д. № 9843 по описа на Върховния административен съд за 2012 г., петчленен състав като незаконосъобразна, както следва: 1. За претърпени имуществени вреди в общ размер на 13396,70 лв., а по пера, както следва: 1.1. сума в размер на 560,00 лв. поради неправилно изчислено парично обезщетение по чл. 252, ал. 1 от Закон за министерство на вътрешните работи (ЗМВР, отм. ), изплатено и получено от К. в размер на по 28,00 лв. месечно по – малко от дължимото; 1.2. сума в размер на 151,20 лв. поради неправилно изчислено парично обезщетение по чл. 254 ЗМВР отм. , за периода 28.04.2012 г. до 28.10.2012 г., изплатено и получено от К. в размер на по 28,00 лв. месечно по – малко от дължимото; 1.3. сума в размер на 2457,20 лв., представляваща обезщетение за полагащия се на К., но неползван платен годишен отпуск за четиридесет дни за времето от 31.10.2011 г. до 28.10.2012 г., изчислен на база нетното му възнаграждение за м. 08.2011 г.; 1.4. сума в размер на 485,29 лв. поради неправилно изчисление на изплатеното обезщетение за полагащия му се, но неползван платен годишен отпуск за 1995 година в размер на 46 календарни дни, платено в размер на 1726,19 лв., вместо дължимото 2211,48 лв.; 1.5. а.) сума в размер на 387,00 лв., обезщетение поради неправомерно му отстраняване от длъжност в периода 01.09.2011 г. – 12.09.2011 г.; б.) сума в размер на 452,56 лв., обезщетение поради отпуск по болест в периода 12.09.2011 г. – 20.09.2011 г., за което не бил обезщетен от Националния осигурителен институт (НОИ) по причина прекъснатото му осигуряване за фондовете на ДОО и лихвата върху тази сума в размер на 46,89 лв., която К. заплатил на НОИ при възстановяване на заплатената му по - рано сума от 452,56 лв.; в.) сума в размер на 387,00 лв., обезщетение поради неправомерно му отстраняване от длъжност в периода 21.09.2011 г. – 30.09.2011 г.; г.) сума в размер на 1228,60 лв., обезщетение поради оставането му без работа заради неправомерното му отстраняване от длъжност в периода 01.10.2011 г. до 30.10.2011 г. и д.) сума в размер на 7240,96 лв., обезщетение поради отпуск по болест в периода 31.10.2011 г. – 27.04.2012 г., за което не бил обезщетен от НОИ по причина прекъснатото му осигуряване за фондовете на ДОО и 2. За претърпени неимуществени вреди в общ размер на 36000,00 лв., по пера претендирани така: 2.1. такива за претърпени душевни болки и страдания в размер на 16000,00 лв. и 2.2. такива заради причинените на К. увреждания – шум в ушите, в размер на 20000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 05.11.2012 г.

Установено е от първоинстанционния съд, че със Заповед рег. № К-8409 от 23.08.2011 г., издадена от министъра на вътрешните работи срещу К. е образувано дисциплинарно производство. Съгласно т. 2 от същата заповед той е бил временно отстранен от длъжност старши инспектор. С. З рег. № К-10223 от 17.10.2011 г., издадена от министъра на вътрешните работи на К. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение с МВР. С Решение № 13808 от 05.11.2012 г., постановено по адм. д. № 9843 по описа на Върховния административен съд за 2012 г., на петчленен състав е отменена Заповед рег. № К-10223 от 17.10.2011 г. на министъра на вътрешните работи. Въз основа на приобщени по делото болнични листове, съдът е приел за установено, че К. е бил в отпуск по болест за времето от 12.09.2011 г. до 21.09.2011 г.; от 31.10.2011 г. до 05.11.2011 г.; от 05.11.2011 г. до 14.11.2011 г.; от 14.11.2011 г. до 05.12.2011 г.; от 05.12.2011 г. до 26.12.2011 г.; от 16.12.2011 г. до 15.01.2012 г.; от 16.01.2012 г. до 05.02.2012 г.; от 06.02.2012 г. до 29.02.2012 г.; от 01.03.2012 г. до 29.03.2012 г. и от 30.03.2012 г. до 27.04.2012 г.

При така установеното от фактическа страна, съставът на АССм е приел от правна страна, че е сезиран да се произнесе по предявени от К. искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Исковете за претърпени неимуществени вреди съдът е разгледал като един такъв с цена 36000,00 лв. Като е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели и приетото заключение на съдебно – медицинската експертиза, изготвено от вещо лице А., го е приел за частично основателен. Изложил е съображения, че е налице пряка и непосредствена връзка между незаконното уволнение и болките и страданията, преживени от К., а и със заболяването му, посочено в заключението на вещо лице А.. Не е обсъдил и оценил първото прието по делото заключение на съдебно – медицинската експертиза, изготвено от вещо лице Д.. Като се е позовал на чл. 52 от ЗЗД (ЗАКОН ЗЗД ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ), съдът е определил, че сума в размер на 6000,00 лв. би обезщетила К. за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания по повод незаконното му уволнение, като при определяне на обезщетението е посочил, че съобразява принципа за справедливост, обстоятелството, че заболяването „шум в ушите“ е неизличимо и за в бъдеще може да прогресира, както и страданията, които това лице е понесло във връзка с уволнението.

Предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, както следва: 1. сума в размер на 560,00 лв. поради неправилно изчислено парично обезщетение по чл. 252, ал. 1 ЗМВР отм. , изплатено и получено от К. в размер на по 28,00 лв. месечно по – малко от дължимото; 2. сума в размер на 151,20 лв. поради неправилно изчислено парично обезщетение по чл. 254 ЗМВР отм. , изплатено и получено от К. в размер на по 28,00 лв. месечно по – малко от дължимото; 3. сума в размер на 2457,20 лв., представляваща обезщетение за полагащия се на К., но неползван платен годишен отпуск за четиридесет дни за времето от 31.10.2011 г. до 28.10.2012 г., изчислен на база нетното му възнаграждение за м. 08.2011 г.; 4. сума в размер на 485,29 лв. поради неправилно изчисление на изплатеното обезщетение за полагащия му се, но неползван платен годишен отпуск за 1995 година в размер на 46 календарни дни, платено в размер на 1726,19 лв., вместо дължимото 2211,48 лв., съдът е приел за неоснователни и е отхвърлил. По отношение на иска по т. 1 от този абзац е посочил, че евентуално допуснатата грешка при изчисление на обезщетението по чл. 252, ал. 1 ЗМВР отм. не може да бъде изправена по реда на ЗОДОВ. Относно претенциите по т. 2, 3 и 4 от този абзац е приел, че е налице специален начин на обезщетяване, което изключва приложението на ЗОДОВ съгласно чл. 8, ал. 3 от този закон. Допълнително се е мотивирал относно претенциите по т. 3 и т. 4, че не е налице пряка и непосредствена връзка между незаконосъобразния административен акт и настъпилата вреда.

Във връзка с исковете, посочени по – горе по т. 1.5., а именно за присъждане на обезщетение, както следва: а.) сума в размер на 387,00 лв., обезщетение поради неправомерно му отстраняване от длъжност в периода 01.09.2011 г. – 12.09.2011 г.; б.) сума в размер на 452,56 лв., обезщетение поради отпуск по болест в периода 12.09.2011 г. – 20.09.2011 г., за което не бил обезщетен от НОИ по причина прекъснатото му осигуряване за фондовете на ДОО и лихвата върху тази сума в размер на 46,89 лв., която К. заплатил на НОИ при възстановяване на заплатената му по - рано сума от 452,56 лв.; в.) сума в размер на 387,00 лв., обезщетение поради неправомерно му отстраняване от длъжност в периода 21.09.2011 г. – 30.09.2011 г.; г.) сума в размер на 1228,60 лв., обезщетение поради оставането му без работа заради неправомерното му отстраняване от длъжност в периода 01.10.2011 г. до 30.10.2011 г. и д.) сума в размер на 7240,96 лв., обезщетение поради отпуск по болест в периода 31.10.2011 г. – 27.04.2012 г., за което не бил обезщетен от НОИ по причина прекъснатото му осигуряване за фондовете на ДОО, съдът е отчел, че Заповед рег. № К-8409 от 23.08.2011 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която е образувано дисциплинарно производство и К. е бил временно отстранен от длъжност не е била обжалвана по съдебен ред и е влязла в сила. Приел е, че тя подлежи на съдебен контрол за законосъобразност независимо от акта, с който приключва дисциплинарното производство, което е от значение в случая, доколкото според първоинстанционния съд, "... някои от имуществените претенции на ищеца..." (по т. 1.5. по – горе в решението) са свързани именно с тази заповед. По отношение иска за осъждане на МВР да заплати обезщетение на К. за периодите, в които той е бил в болнични поради временна неработоспособност съставът на АССм е приел, че е налице специален ред за изплащане на претендираните обезщетения, при което съгласно чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, този закон е неприложим. С тези съображения е отхвърлил исковете, посочени по – горе по т. 1.5. Предвид това не е пристъпил към обсъждане на заключенията на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза. С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски, МВР е осъдено да заплати на К. направените от него такива по компенсация в размер на 800,00 лв.

Решението предмет на касационна проверка е неправилно, в частта, с която предявеният от К. иск срещу МВР за заплащане на сума в размер на 151,20 лв. поради неправилно изчислено парично обезщетение по чл. 254 ЗМВР отм. за периода 28.04.2012 г. до 28.10.2012 г., изплатено и получено от него в размер на по 28,00 лв. месечно по – малко от дължимото е отхвърлен, а в останалата част по предявените искове е недопустимо.