Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Апелативен съд Б. чрез Председателя на съда срещу решение №12375/19.11.2015г. на Върховен административен съд по адм. д. № 8570/2015г. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Съдът не бил обсъдил всички наведени доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт. При липса на степенувана система, която да отчита по обективни, реални и единни критерии натовареността на органите на съдебната власт, решението на Висшия съдебен съвет за съкращаване на една щатна бройка в Апелативен съд Б. било незаконосъобразно.

Ответникът, Висш съдебен съвет, в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неосноватлност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК.

При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че обжалваното съдебно решение е недопустимо при следните изводи от правна страна:

Производството пред тричленен състав на Върховен административен съд е образувано по жалба на Апелативен съд Б. чрез Председателя на съда срещу решение на Висшия съдебен съвет по Протокол № 37/25.06.2015г., т.5.1. и т.5.2, изменено с решение по т.80 от Протокол № 38/02.07.2015г. в т.5.1. и т. 5.2. от първото, като текстът „считано от датата на вземане на решението“ се изменя с текста „считано от 01.07.2015г.“

С решение №12375/19.11.2015г. тричленен състав на Върховен административен съд по адм. д. № 8570/2015г. като е приел жалбата за допустима, се е произнесъл по същество на спора.

Настоящият петчленен състав на Върховен административен съд намира, че жалбата, по която е образувано производството по адм. д. № 8570/2015г. по описа на ВАС е недопустима, поради което и постановеното от съда решение е недопустимо на основание чл. 221, ал. 3 АПК.

Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е решение на Висшия съдебен съвет (ВСС), с което на основание чл. 30, ал.1, т. 3 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) /ЗСВ/ се съкращава една щатна длъжност „съдия“ в Апелативен съд Б. и се разкрива една щатна длъжност „съдия“ в Апелативен съд В..

Съгласно правилото на чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ – в редакцията му към датата на вземане на решението) ВСС определя броя на съдиите съобразно степента на натовареност – по предложение на или след съгласуване с административните ръководители на органите на съдебната власт, а за прокурорите и следователите - и с главния прокурор, като може да разкрива нови и да съкращава незаети длъжности. Нормата на чл. 160 ЗСВ /в редакция към датата на вземане на решението/ регламентира, че съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, се назначава, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност с решение на Висшия съдебен съвет.

Според петчленния състав на Върховен административен съд, решението на ВСС в оспорените му части няма белезите на административен акт, а Апелативен съд Б. няма правен интерес да оспорва това решение:

Съгласно чл. 36, ал.1 ЗСВ, заинтересованите лица могат да оспорват решенията на Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от съобщаването им.

Допустимостта на съдебния контрол на решенията на ВСС е обусловена от това, съответното решение да има качеството на административен акт, като засяга права или интереси на жалбоподателя като заинтересована страна.

Решението на ВСС с правно основание чл. 30, ал.1, т. 3 ЗСВ, не засяга права и не създава задължения за съда.

По своето естество оспореното решение е вътрешно служебен акт, с който се осъществява общото ръководство в съдебната система, в съответствие с правомощията на ВСС да определя състава и организацията на работа на съдебната власт и да осъществява управление на дейността й (чл. 16, ал. 1 от ЗСВ).

В конкретния случай решението на ВСС, с което е съкратена щатна длъжност „съдия“ в Апелативен съд Б. и е разкрита такава в Апелативен съд В., не създава права или задължения за административната структура и не засяга нейни законни интереси. Промяната в числения състав – увеличаване или намаляване на съдиите в даден орган на съдебната власт не се отразява на съда като структура.

Петчленният състав на ВАС приема, че и председателят на Апелативния съд няма правен интерес да оспорва това решение. Същият осъществява общо организационно и административно ръководство на този съд и го представлява. Тези организация и представителни функции не зависят от броят на съдиите в съответния съд.

В разпоредбата на чл. 130, ал. 6 /отм./ от Конституцията на Р. Б. са изброени правомощията на Висшия съдебен съвет. Според т. 1 на цитираната разпоредба, Висшият съдебен съвет назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите. Според чл. 133 от Конституцията, организацията на дейността на Висшия съдебен съвет, на прокурорските и следствените органи, статутът на съдиите, прокурорите и следователите, условията и редът за назначаване и освобождаване от длъжност на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите, както и осъществяване на тяхната отговорност се уреждат със закон. В изпълнение на тази конституционна норма е приет и ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ). В Глава втора от същият е регламентиран статутът на ВСС и неговите правомощия. Според чл. 30, ал. 1, т. 3 от цитирания закон, Висшият съдебен съвет определя броя на съдиите. От тази и останалите разпоредби на чл. 30, ал. 1 ЗСВ /в редакция към датата на вземане на решението/ следва извод, че ВСС е единственият орган, който решава кадровите въпроси на съдебната власт.

Предназначението на предложението или съгласуването с административния ръководител на съответния съд по чл. 30, ал.1, т. 3 ЗСВ /изм./ е само част от производството.

Единствено ВСС чрез вземане на решение е компетентният административен орган, който независимо от предложението/съгласуването чрез механизма на вота съкращава или разкрива щатни бройки.

Функциите на председателя на съда в това производство се ограничават до даване на предложение или съответно съгласуване.

Нито съда, нито председателя на съда са адресати на решението; съответно то не засяга техни права и не създава задължения за тях.

По изложените съображения, настоящият петчленен състав на Върховен административен съд намира за недопустимо решението на тричленния състав на Върховния административен съд, с което спорът е решен по същество.

След като обжалваното решение на ВСС не засяга права и не създава задължения за жалбоподателя, производството пред тричленен състав на ВАС е било недопустимо. Постановеното в хода на това производство решение следва да обезсилено като недопустимо, а производството по делото да се прекрати.

Предвид изхода на делото, на ВСС се дължат разноски в размер на 300лв юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, настоящият петчленен състав на Върховен административен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение №12375/19.11.2015г. на Върховен административен съд по адм. д. № 8570/2015г.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА Апелативен съд Б. ДА ЗАПЛАТИ В. С съвет сумата от 300лв, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.