Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Н. А., чрез адв. М. П., срещу Решение № 88 от 18.02.2015 г., постановено по адм. д. № 902 по описа за 2014 г. на Административен съд - Пазарджик (АСПз), с което предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГД“ИН“) за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.09.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, е отхвърлен изцяло и А. е осъден да заплати в полза на ГД“ИН“ направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 370,00 лв.
В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при допуснато нарушение на материалния закон, а предвид изложеното в нея и неговата необоснованост. Неправилно според касатора, първоинстанционният съд е приел, че по делото не са установени незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица на ответника. Твърди се, че релевантните факти се установяват от представената по делото докладна записка във връзка с подадена от А. жалба с вх. № 28 от 23.06.2014 г. Поддържа се, че в противоречие с чл. 122, ал. 1 от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗЗД ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.) (ЗИНЗС) и чл. 82, ал. 7 от Правилник за прилагане на ЗИНЗС (ППЗИНЗС) на А. не е позволено да вземе със себе си радиото и телевизора си, предвид което е налице незаконосъобразно действие на длъжностно лице от ГД“ИН“. Предвид извършването му касаторът нямал възможност да се информира за новините от деня, което е довело до емоционален дискомфорт, потиснатост и тъга. По така изложените съображения се иска отмяната на решението предмет на контрол и уважаване на предявения иск, като ГД“ИН“ бъде осъдена да заплати на А., на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) (ЗОДОВ) сума в размер на 2000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от касатора неимуществени вреди вследствие незаконосъобразно действие на служител от администрацията на Затвора – П., изразяващо се в неразрешаването на А. при конвоирането му от този затвор до Затвора – Стара З. и до Затвора – С. за провеждане на съдебни дела, да вземе със себе си личния си телевизор или радио по време на пребиваването си в тези затвори, в периода 18.09.2014 г. – 01.10.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.09.2014 г. до окончателното й изплащане.
В съдебното заседание пред настоящия съд касаторът се явява лично и поддържа жалбата. По същество моли да бъде уважена. От адвоката му е постъпила писмена молба, с която жалбата се поддържа и се иска нейното уважаване. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба ГД”ИН” я оспорва в представен по делото писмен отговор – възражение и в съдебно заседание, чрез упълномощен юрисконсулт. Изразява становище за нейната неоснователност. Поддържа, че по делото е останало недоказано твърдението на А., че на 18.09.2014 г. е поискал да вземе със себе си телевизор и радио, но надзирателят С. не му позволил. Това не се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели, а докладната записка на В. касае друг период, предвид което е неотносима към спора по делото. Наред с това, липсата на радиоприемник не препятства информирането на А. за събитията от деня, тъй като в местата за лишаване от свобода е установен ред, по който лишените от свобода могат да поучават и четат вестници и списания. Телевизорът и радиото, също така, не са сред вещите, които е предвидено да бъдат носени от лишените от свобода при конвоиране съгласно установения ред за изпращане на лишени от свобода по делегация. Предвид изложеното, моли обжалваното решение да остане в сила. Представя писмени бележки. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Първоинстанционният съд е разгледал предявения от А. иск срещу ГД“ИН“ с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискал осъждането на този ответник да му заплати обезщетение заради претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в страдания, емоционален дискомфорт, преживени чувства на тревожност, съклет, потиснатост, чувство за отхвърленост, отчаяние, мъка и тъга, отегчителни, тягостни и монотонни дни, причинени от незаконосъобразно действие на длъжностно лице от администрацията на Затвора П., изразяващо се това, че на 18.09.2014 г. не му разрешил да вземе със себе си при конвоирането от Затвора – П. до Затвора – Стара З. и Затвора – С. за явяване на съдебни дела, личния си телевизор и радио. Вредите са претендирани за периода 18.09.2014 г. – 01.10.2014 г. в размер на 2000,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.09.2014 г.
Установено е от съда, че със заповед на главния директор на ГД“ИН“, на 14.04.2014 г. А. е преведен в Затвора – П. за доизтърпяване на наложеното му наказание, където има установен Ред за изпращане на лишени от свобода по делегация и за лечение в болницата при Затвора -С.. По т. 8 от утвърдения ред са посочени личните вещи, които е разрешено да се носят от лишените от свобода при изпращането им по делегация, които включват – дрехи, храна, цигари, лекарства, тоалетни принадлежности, книги и списания, с общо тегло до 10 кг. Въз основа на представена по делото докладна записка от ст. инспектор П. В. във връзка с подадена жалба от А. с вх. № 28 от 23.06.2014 г., е установено, че при конвоирането на последния на 30.05.2014 г., освен чанта с личен багаж, е искал да вземе личния си телевизор или радио. Съгласно посоченото там телевизорът и радиото не фигурират в списъка на вещите, които лишените от свобода могат да носят със себе си при конвоиране, същите са с размери, които правят невъзможно да бъдат носени заедно с ръчната чанта и пренасянето им би създало затруднения при осъществяването на конвоирането на А.. Разпитаният свидетел Х. А. е установил, че е създадена практика да не се разрешава изнасянето на техника от затворите, но не си спомня да е разговарял с А. по този въпрос, поради което не може да каже дали в исковия период му е забранявано да изнася техника, нито дали е останал без радио или телевизор. Другият разпитан свидетел И. С. също не е могъл да си спомни дали А. е поискал да вземе със себе си радио или телевизор.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск изцяло.
Намерил е за неоснователни и недоказани твърденията на А., че служител на ГД“ИН“ с действията и бездействията си по повод изпълнението на административна дейност, е довел до описаното в исковата молба негово емоционално състояние. Съдът е приел за безспорно установено, че в Затвора - П. има установен ред за изпращане на лишени от свобода по делегация с лични вещи, които могат да бъдат транспортирани и пренасяни от тях. Направил е извод, че този ред е спазен, тъй като съгласно Правилник за вътрешния ред в затворите лишените от свобода при транспортирането им могат да носят в себе си вещи и предмети с общо тегло не повече от 10 кг и обем, удобен за транспортиране. Изложил е съображения, че телевизорът и радиото не са сред изброените вещи, които могат да бъдат носени от лишените от свобода при конвоирането им. Отделно от това, пренасянето им би създало затруднения при транспортиране, което е в противоречие с чл. 69, ал. 1 от Правилник за вътрешния ред в затворите. При съобразяване на посоченото е приел, че дори на А. да не е разрешено да вземе със себе си телевизор и радио от длъжностни лица, с това не е извършено незаконосъобразно действие и не е налице такова бездействие. Наред с това, съдът е приел, че по делото не са били ангажирани и доказателства, от които да се направи обоснован извод, че А. е претърпял неимуществените вреди, описани в исковата молба. В заключение е посочил, че по делото не са установени незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица при ответника, които по повод изпълнението на административна дейност да са довели до настъпването на неимуществени вреди за лишения от свобода А., изразяващи се в страдания, емоционален дискомфорт, преживени чувства на тревожност, съклет, потиснатост, чувство за отхвърленост, отчаяние, мъка и тъга, отегчителни, тягостни и монотонни дни. Предвид това съставът на АСПз е направил извод, че не са налице материалните предпоставки за ангажиране на имуществена отговорност на ответника за причинени на ищеца неимуществени вреди, поради което е отхвърлил изцяло предявения иск. Решението е правилно.
При постановяването на решението първоинстанционният съд не е допуснал твърдяното в касационната жалба нарушение на материалния закон. Правилно е прието от него, че неустановено и недоказано по делото е останало извършването от страна на длъжностни лица при ответника на незаконосъобразно действие и не е налице бездействие, което да е довело до настъпването на твърдените от А. неимуществени вреди.
Необосновано на съдържанието на приобщената докладна записка, изготвена във връзка с жалба на А. от 23.06.2014 г. касаторът поддържа, че на 18.09.2014 г. надзирателят С. не му е позволил да вземе със себе си негови собствени радио и телевизор, които да ползва по време на престоя си в затворите в [населено място] и [населено място] в исковия период. Както обосновано възразява процесуалният представител на ГД“ИН“, тази докладна записка е неотносима към спора, доколкото касае различен от исковия период. Фактът, че безспорно установено е пребиваването на А. в периода 18.09.2014 г. – 01.10.2014 г. в посочените затвори не води на извод, че в този период той е бил лишен от възможността да ползва собствените си радио и телевизор, въпреки че е искал, заради незаконосъобразно действие на длъжностно лице от администрацията на Затвора – П.. Дадените показания от разпитаните пред състава на АСПз свидетели също не потвърждават твърденията на А. в тази насока. От изнесеното от свидетеля А. се изяснява, че той няма непосредствени впечатления от Затвора – П., казаното от него е неконкретно, твърде общо и установява съществуваща порочна практика „... техника да не излиза от затвора“. Свидетелят С. също не установява твърдяното от А., доколкото посова, че няма спомен дали той е искал да вземе със себе си радио и телевизор през месец септември. Доколкото неустановено по делото се явява извършването на твърдяното от А. действие от страна на длъжностни лица от администрацията на Затвора - П., не следва да се обсъжда законосъобразно или незаконосъобразно би било то, ако беше извършено.
В допълнение, неустановено и недоказано е останало по делото и настъпването на твърдените от А. неимуществени вреди. В тази насока не са ангажирани доказателства, а разпитаните свидетели не установяват релевантни факти във връзка с това. Свидетелят А. излага мнение „по принцип“, че човек, който има радио и телевизор след като е привикнал на тези удобства, няма как да има комфорт в затвора.
Предвид изложеното, правилно съставът на АСПз е приел, че твърденията за незаконосъобразни действия на служители от администрацията на Затвора - П. и за претърпени неимуществени вреди са недоказани. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът носи доказателствената тежест в исковия процес за установяване на твърдените от него факти, което е било указано в съдебно заседание пред АСПз, провело се на 15.12.2014 г. след доклада на делото. Липсата на незаконосъобразно действие от страна на длъжностни лица от затворническата администрация на Затвора - П., липсата на доказани в процеса вреди и съответно на причинно-следствена връзка между тях, правилно са мотивирали първоинстанционния съд да отхвърли предявения иск.
Отговорността на държавата за вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия при или по повод изпълнение на административна дейност може да бъде ангажирана при безспорната установеност на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 1 ЗОДОВ: незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие, вреда от същите и причинна връзка между тях и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от трите елемента на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за възникване на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. В случая А. не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил всички елементи от този състав. Затова обжалваното решение е постановено при правилно приложение на закона и като валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, на ГД“ИН“ се следва присъждането на претендирана сума за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 370,00 лв., която А. следва да бъде осъден да заплати.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 88 от 18.02.2015 г., постановено по адм. д. № 902 по описа за 2014 г. на Административен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Н. Н. А., с ЕГН [ЕГН] да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ сума в размер на 370,00 (триста и седемдесет) лв. за юрисконсултско възнаграждение в касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.