Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Б. дирекция за управление на водите в И. район с център П. (БДУВИБР), срещу Решение № 630 от 25.03.2015 г., постановено по адм. д. № 3448 по описа на Административен съд – Пловдив (АСПв) за 2014 г., 18 състав. С обжалваното решение е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане № 6 от 17.11.2014 г. (АУПДВ), издаден от директора на БДУВИБР, с който на [фирма] са установени по основание и размер задължения, както следва: от 01.04.2008 г. до 31.12.2008 г. - главница 1350,00 лв. и лихва 828,53 лв.; от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. - главница 1800,00 лв. и лихва 885,93 лв.; от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. - главница 1800,00 лв. и лихва 700,09 лв.; от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. - главница 1800,00 лв. и лихва 513,96 лв.; от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. - главница 2400,00 лв. и лихва 398,28 лв. и от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. - главница 2400,00 лв. и лихва 154,40 лв., представляващи дължима сума за водовземане по Разрешително за водовземане от повърхностни води № 31160043 от 16.06.2011 г. (стар № 300137 от 17.03.2003 г.), продължено с Разрешително № 300137 от 30.08.2007 г., последно продължено с Решение № РР-1263 от 16.06.2011 г., издадено от директора на БДУВИБР и на [фирма] са присъдени разноски в размер на 926,00 лв.

В касационната жалба се твърди постановяване на съдебното решение предмет на контрол, при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател не оспорва установената по делото фактическа обстановка, но не възприема направените от съда изводи във връзка с недължимостта на таксата за водовземане за целта аквакултури поради твърдяно...