Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 854 от 14.05.2015 г. по адм. д.№ 657/2015 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба против акт за установяване на задължение по декларация № 309/18.06.2013 г., издаден от инспектор при [община], звено „Местни приходи”, потвърден с Решение МДТ- 6/ 10.07.2013 г., издадено от Ръководител звено за МДТ при [община], с който по отношение на дружеството са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, за имоти собственост на жалбоподателя, за периода 2011-2012 г., общо в размер на 29 277,55 лв. и задължение за лихва, в размер на 3 789,97 лв.

Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон.

Сочи, че в района на предприятието на жалбоподателя не е извършвана услугата „сметосъбиране и сметоизвозване" и не е поставян контейнер. Самото предприятие не се нуждае от такъв, тъй като то не генерира битови отпадъци, а промишлените такива са скрап и отработени масла които се извозват от специализирани автомобили и на определени места - които не са депото за битови отпадъци.

Общината не е представила заповеди по чл.63, ал.2 от ЗМДТ във връзка с извършване на услугата в района на предприятието, не е доказала по делото, че заповедите са обявени публично до 30.10. на предходната година. Представените заповеди по чл.63, ал.2 ЗМДТ не касаят дружеството. Видно от тях те се отнася за различни заводи, а не за притежаваните от дружеството имоти и в тях е описано, че сметоизвозването в района се извършва чрез един контейнер веднъж седмично.

Неправилно съдът счел, че имотите на предприятието [фирма] фигурират в графиците като ДМЗ. Имотите са декларирани в [община], като собственост на [фирма], извършвани са регулационни мероприятия на имотите, приети са ПУП, наименованието на предприятието- [фирма] не фигурира в графиците за сметосъбиране и сметоизвозване и реално такава услуга не се предоставя на предприятието. Видно от скицата на имота на [фирма] от 1998 г. имотът е бил над 100 дка, като чрез ПУП е бил разделен на над 10 имота, които в момента са собственост на други физически и юридически лица и заповедите по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ не касаят дружеството.

Представя към жалбата скици от които е видно, че терените на предприятието нямат достъп до общински път или улица, а се обслужват от собственият на дружеството път с о. т. 160- 166, който е затворен с портал - неотворен - за обществено ползуване съгласно чл.8, ал.4 от ЗП (ЗАКОН ЗЗД ПЪТИЩАТА). Дружеството няма осигурени съдове и сметоизвозващи машини нямат достъп до имотите.

Претендира разноски, представя списък на разноските.

Ответната страна не е взела становище по касационната жалба.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че имотите на [фирма], за които е издаден акта се намират в “Производствена зона - Север” на [населено място]. От представените заповеди по чл.63, ал.2 от ЗМДТ на кмета на [община] и графиците за извозване на ТБО е видно, че услугите сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, поддържането на депа за битови отпадъци и ликвидиране на нерегламентирани сметища през 2011г. и 2012 г. са се предоставяли през 2011г. и 2012 г. за този район. Както е посочено в съпроводителното писмо, в графиците [фирма] фигурира като ДМЗ в графика за промишлена зона, от което следва, че е доказано, че имотите на жалбоподателя, попадат в район, в който се предоставят трите услуги, компонентни на таксата за битови отпадъци.

Представен е договор между [община] и [фирма] за сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на битови и други отпадъци, които нямат опасни свойства, поддържане и експлоатация на съществуващото общинско депо за отпадъци и почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии на населените места в [община], предназначени за обществено ползване. При повторното разглеждане на делото, като доказателства за реалното изпълнение на договора и съответно за предоставяне на услугите са представени справки за отчитане обема на извършените услуги, изготвени от изпълнителя по договора, двустранно подписани протоколи за приемо-предаване на извършените услуги, фактури за извършените услуги и преводни нареждания за заплащането им от страна на възложителя - [община] за всеки месец от 2011г. и 2012г., за зимните месеци, в които е извършвано снегопочистване и зимна поддръжка са представени и справки за извършването на тези дейности. В справките и приемо-предавателните протоколи се установява, че са извършвани услуги като експлоатация депо ТБО, почистване локални замърсявания, събиране твърди битови отпадъци, машинно миене на улици и др. През зимните месеци е извършвано опесъчаване, товарене и разтоварване на инертни материали, снегопочистване и др. Направен е извод, че от описаните в тези документи услуги се доказва, че услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в [община], в това число и северната производствена зона, където се намират имотите на жалбоподателя, са реално предоставени през 2011г. и 2012г.

Прието е, че посочената с писмените бележки практика на Бургаския административен съд, касае други периоди или други дружества, поради което те са постановени при различна фактическа обстановка и са неотносими към настоящия случай. Решението е правилно.

По делото са представени заповедите по чл. 63, ал.2 от ЗМДТ, действащи съответно за 2011 г. и 2012 г., с графици към тях. Към заповедта по чл. 63, ал.2 от ЗМДТ № РД-670/25.10.2010 г. е приложен график за извозване на ТБО, вкл. за район Промишлена зона, с автомобил с посочен номер СА 54-13 МР, един път седмично, в който график под т. 3 е записан ДМЗ - 1 контейнер. С оглед данните, че ДМЗ е бившето име на завода, правилно е прието от съда, че предприятието е включено в графиците за сметосъбиране и сметоизвозване за 2011 г.

В заповед № РД-648а/04.10.2011 г. по чл.63, ал.2 от ЗМДТ също е определен график за сметосъбиране, като в Район 3, също на трето място е посочен [фирма], следователно се установява, че и за 2012 г. предприятието е включено в графика за сметосъбиране и сметоизвозване.

Доводът, че в имотите на дружеството контейнер не е предоставен, е направен едва в писмената защита представена в съдебно заседание при второто разглеждане на делото, поради което не е разгледан от съда и не са събирани доказателства в тази насока. Този довод се заявява и в касационната жалба, но в касационното производство не е допустимо да се извършват фактически установявания. В първоинстанционното производство не е установено, че записания в графика за 2011 г. 1 брой контейнер на ДМЗ, бивше наименование на К., не е предоставен поради което, няма основание да се приеме, че услугата сметосъбиране и сметоизвозване не е реално извършвана. Освен това дори да не е бил предоставен предвидения контейнер за имота на жалбоподателя, то той е ползвал за битовите си отпадъци близките контейнери, от което също следва, че услугата е предоставяна.

Неоснователно се твърди от жалбоподателя, че предприятието не генерира битови отпадъци, не е възможно заводът да не генерира битови отпадъци и не е допустимо, те да се извозват с промишлените отпадъци, което води до извода, че услугата е извършена реално.

По отношение на твърдението за частен път. Видно от приложените от касатора скици на собствения му недвижим имот за път по о. т. 160-166 не е отреден самостоятелен урегулиран поземлен имот, който да е собственост на частно лице, поради което доводът за наличие на частен път е неоснователен. Пътят е общинска собственост с оглед на пар. 7, т. 4 ЗМСМА.

Като има предвид изложените мотиви и на основание чл.221, ал.2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 854 от 14.05.2015 г. по адм. д.№ 657/2015 г. на Административен съд Бургас. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение на съдия П. Н. :

Считам, че касационната жалба е частично основателна.

Към заповедта по чл. 63, ал.2 от ЗМДТ № РД-670/25.10.2010 г. е приложен график за извозване на ТБО, вкл. за район Промишлена зона, с автомобил с посочен номер, един път седмично, в който под т. 3 е записан ДМЗ - 1 контейнер. Не е доказано, че за процесния период на жалбоподателя е предоставен предвидения един контейнер -ДМЗ в графика за промишлена зона. Следователно не се доказва реално извършване на услугата сметосъбиране и сметоизвозване, поради което следва да се приеме, че тази такса не се дължи за процесния период.

Маршрутен график е представен, посочен е автомобил, но от пътните листове не е видно, че е извършвано сметосъбиране от контейнер предоставен на жалбоподателя.

Доказателствената тежест за установяване на посоченото обстоятелства е на органа. Съгласно чл. 19, ал.3, т.1 и т.9 от ЗУО (ЗАКОН ЗЗД УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ) - кметът на общината отговаря за осигуряването на съдове за събиране на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други, както и за разделното им събиране. По делото не е представен приемо-предавателен протокол с който кмета на Общината или определено от него длъжностно лице да е предал на жалбоподателя съд - за съхранение на отпадъците. Сочи се от жалбоподателя, че такъв контейнер не е предаден и заявява, че има собствен контейнер за промишлени отпадъци.

Доводите, че контейнер в имотите на дружеството не е предоставен, освен в касационната жалба, са направени и в съдебното заседание пред административния съд, в представената в открито заседание писмена защита, следователно са направени в открито заседание, които не са обсъдени от съда. Административния орган не е представил доказателства, че е бил предоставен контейнер за предприятието на жалбоподателя, след като в графика към заповедта по чл. 63, ал.2 ЗМДТ, действаща за 2011 г. са определени изрично предприятията на които се предоставя контейнер.

Неоснователно се твърди от жалбоподателя, че предприятието не генерира битови отпадъци, но е възможно да са били извозвани от жалбоподателя с промишлените отпадъци, след като не се установява да е поставен контейнер за битови отпадъци, предвиден за имотите на жалбоподателя.

Задълженията за сметоизвозване и сметосъбиране за 2011 г. са изчислени съда, за отделните имоти, съответно 2288, 85 лв., 1401, 70 лв., 4728, 07 лв., следователно общо в размер на 8418, 67 лв. за 2011 г.

Размерът на таксата за битови отпадъци общо за 2011 г. и 2012 г., както и отделно такса сметосъбиране и сметоизвозване е посочен в справка за определените задължения по АУЗД.

За 2012 г. такса битови отпадъци общо по трите компонента е в размер на 11604, 69 лв., а отделно такса сметосъбиране и сметоизвозване е в размер на 7167, 60 лв. Обжалваният пред съда, АУЗД би следвало да се намали с размера на задълженията за такса сметосъбиране и сметоизвозване за 2011 г. и 2012 г.

Съдия :