ПРОЦЕДУРА
1. Делото е образувано по жалби срещу Русия, подадени в Съда съгласно член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) на различните дати, посочени в приложената таблица.
2. Руското правителство („Правителството“) бива уведомено за жалбите.
ФАКТИТЕ
3. Списъкът на жалбоподателите и съответните подробности по жалбите са посочени в приложената таблица.
4. Жалбоподателите се оплакват от непропорционалните мерки, предприети срещу тях поради техния арест и осъждане за административно нарушение след участието им в публични демонстрации. Някои жалбоподатели повдигат и други оплаквания съгласно разпоредбите на Конвенцията.
ПРАВОТО
СЪЕДИНЯВАНЕ НА ЖАЛБИТЕ
5. Като взема предвид сходния предмет на жалбите, Съдът намира за целесъобразно да ги разгледа съвместно в едно-единствено решение.
ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 11 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
6. Жалбоподателите се оплакват основно от непропорционалните мерки, предприети срещу тях поради техния арест, последван от осъждането им за административно нарушение с оглед на участието им в публични демонстрации. Те се позовават, изрично или по същество, на член 11 от Конвенцията, който гласи следното:
Член 11
„1. Всеки има право на свобода на мирни събрания ...
2. По отношение на упражняването на тези права не се допускат никакви ограничения, освен онези, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната сигурност или обществената безопасност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето или морала, или за защита на правата и свободите на други хора...“
7. Съдът се позовава на принципите, установени в неговата практика относно свободата на събрания (вж. Кудрявичус и други срещу Литва [ГК], № 37553/05, ЕСПЧ 2015, с допълнителни препратки) и пропорционалността на намесата в нея (вж. Оя Атаман срещу Турция, № 74552/01, ЕСПЧ 2006-XIV, и Х. П. и други срещу Молдова, № 33482/06, 31 март 2009 г.).
8. В основните дела Фрумкин срещу Русия, № 74568/12, 5 януари 2016 г., Навални и Яшин срещу Русия, № 76204/11, 4 декември 2014 г., и Каспаров и други срещу Русия, № 21613/07, 3 октомври 2013 г., Съдът вече установява нарушение по отношение на въпроси, сходни с тези в настоящото дело.
9. След като разглежда всички представени материали, Съдът не открива факти или аргументи, способни да го убедят да достигне до различно заключение относно допустимостта и съществото на тези оплаквания. Като взема предвид своята практика по въпроса, Съдът счита, че в настоящия случай намесата в свободата на събранията на жалбоподателите не е била „необходима в едно демократично общество“.
10. Следователно тези оплаквания са допустими и разкриват нарушение на член 11 от Конвенцията.
ДРУГИ ТВЪРДЯНИ НАРУШЕНИЯ СЪГЛАСНО ДОБРЕ УСТАНОВЕНАТА ПРАКТИКА
11. По жалби № 8778/12 и 72625/12 жалбоподателите подават други оплаквания, които също повдигат въпроси съгласно Конвенцията, предвид съответната добре установена съдебна практика на Съда (вж. приложената таблица). Тези оплаквания не са явно необосновани по смисъла на член 35 § 3 (а) от Конвенцията, нито са недопустими на някакво друго основание. Съответно, те трябва да бъдат обявени за допустими. След като разглежда всички материали пред себе си, Съдът заключава, че те също разкриват нарушения на Конвенцията в светлината на своите констатации по делата Навални и Яшин (цитирано по-горе, §§ 82-85 и §§ 91-98); Карелин срещу Русия (№ 926/08, §§ 60-84, 20 септември 2016 г.); и Лашманкин и други срещу Русия (№ 57818/09 и 14 други, §§ 48692, 7 февруари 2017 г.).
12. И накрая, по жалба № 39123/12 жалбоподателят се оплаква също така по член 14 от Конвенцията, във връзка с член 11, че е бил дискриминиран поради неговата сексуална ориентация. Като взема предвид своите констатации по-горе, Съдът намира тези оплаквания за допустими, но не счита за необходимо да продължи отделно разглеждане на тяхното същество (вж. Московски клон на Армията на спасението срещу Русия, № 72881/01, § 100, ЕСПЧ 2006-XI).
ПРИЛАГАНЕ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
13. Член 41 от Конвенцията предвижда:
„А. С. установи нарушение на Конвенцията или на протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Високодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, при необходимост, предоставя справедливо обезщетение на увредената страна.“
14. Като взема предвид документите, с които разполага, и своята практика (вж. съвсем скорошното решение Федотова срещу Русия [Комитет], № 2064/10, § 16, 1 март 2022 г.), Съдът намира за разумно да присъди сумите, посочени в приложената таблица.
15. Съдът освен това счита за целесъобразно лихвата за забава да се основава на пределния лихвен процент по основните операции по рефинансиране на Европейската централна банка, към който трябва да бъдат добавени три процентни пункта.
ПО ТЕЗИ ПРИЧИНИ, СЪДЪТ, ЕДИНОДУШНО,
Решава да съедини жалбите;
Обявява жалбите за допустими;
Постановява, че тези жалби разкриват нарушение на член 11 от Конвенцията по отношение на разпръсването на публичното събрание;
Постановява, че е налице нарушение на Конвенцията по отношение на останалите оплаквания, повдигнати съгласно добре установената практика на Съда (вж. приложената таблица) от жалбоподателите по жалби № 8778/12 и 72625/12;
Постановява, че не е необходимо да се разглежда съществото на оплакването, повдигнато по жалба № 39123/12 по член 14 от Конвенцията във връзка с член 11;
Постановява
че държавата ответник трябва да изплати на жалбоподателите, в срок от три месеца, сумите, посочени в приложената таблица, които да бъдат превалутирани във валутата на държавата ответник по курса, приложим към датата на уреждането;
че от изтичането на гореспоменатия тримесечен срок до уреждането се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер, равен на пределния лихвен процент по основните операции по рефинансиране на Европейската централна банка през периода на забава плюс три процентни пункта.
Изготвено на английски език и нотифицирано писмено на 1 декември 2022 г. съгласно член 77, §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.