О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2454

Гр. София, 20.05.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдията Неделчева к. гр. дело №837/2024 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба вх. №1150/11.01.2024г. от Бачковската Ставропигиална С. О. „У. Б. – Бачковски манастир“, чрез адв. П. срещу Решение №1479/28.11.2023г. по в. гр. дело №20235300501994/2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение от 27.04.2023г., постановено по гр. д. №2300/2012г. по описа на Районен съд-Асеновград, с което е извършена делба на недвижим имот чрез разпределение на дяловете на осн. чл. 353 ГПК. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и необосновано. Счита, че решението за извършване на делбата е недопустимо, тъй като не е съобразно с решението по допускане на делбата, което се ползва със сила на присъдено нещо. Според касатора разпределеният поземлен имот не е идентичен с допуснатия до делба предвид различната индивидуализация на двата имота /доколкото има такава за ПИ ***, който се разделял на два имота с проекто - номера/ - като пространствено обособена част от земната повърхност - площ, граници и квоти на съсобственост. Предвид липсата на идентичност на имотите, счита, че решението от 27.04.2023г. на РС -Асеновград за извършване на делбата е недопустимо, тъй като е налице произнасяне извън предмета на спора. Твърди, че съдебната спогодба, сключена по гр. д. №1177/2015г. е нищожна в частта, обективираща новообразуван нов обект – ПИ №***. В изложението на касационни основания се посочва, че с решението си съдът се е произнесъл по материално-правни и процесуални въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Във връзка с твърдението, че съдът е извършил делба на новообразуван ПИ ***, като идентичен с допуснатия до делба ПИ ***, без да се установява идентичност в границите, площта и квоти на съсобственост, се поставят следните материално-правни въпроси: 1.Налице ли е несъобразяване с решението по допускане на делбата, ако в решението по извършването е допуснат до делба и разпределен новообразуван поземлен имот с различни граници, площ и квоти на съсобственост, от тези, които са посочени в решението по допускане на делбата? 2.Следва ли имотът, посочен в решението по допускане на делбата да бъде напълно идентичен с имота, посочен в решението за нейното извършване и ако такава идентичност липсва, налице ли е произнасяне на съда извън обхвата на търсената с иска защита, респ. извън обхвата на въведения с исковата молба спорен предмет? 3.Какъв е обхвата на силата на присъдено нещо на решението по допускане на делбата при наличие на промени в площта и границите на допуснатия до делба имот във фазата по извършване на делбата? 4.Какви са правните последици от незачитането на силата на присъдено нещо на решението по допускане на делбата във фазата на извършването й, и обосновава ли това недопустимост на решението по извършване на делбата? Твърди се, че тези въпроси съставляват касационно основание по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1, предл. 1 и предл.3, и т.3 на ГПК и имат значение за разрешението на спора, като по тях въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №49 от 18.02.2013г. по гр. д. №549/2012г., решение №7/16.02.2022г. по гр. д. №1884/2021г., решение №112/15.07.2016г. по гр. д. №13/2016г. и решение №195/29.01.2018г. по гр. д. №5301/2016г. На следващо място се излага, че решението е постановено при допуснато процесуално нарушение доколкото е постановено по нередовна искова молба и неточен доклад по делото, тъй като въпреки оспорването на заключението, въззивният съд го е приел за обективно и компетентно, което обосновава поставянето на следващия въпрос: 5. Какви са правомощията на съда в случай, че вещите лица не са отговорили на поставените им въпроси, а изводите на един от експертите, включен в състава на тройната съдебна експертиза напълно противоречат на тези, представени при първоначалната, в която същият е участвал? Касаторът счита, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС в решение №542 от 07.02.2012г. по гр. д. №1083/2010г., решение №113 от 28.02.2011г. по гр. д. №1062/2010г., решение №58 от 13.02.2012г. по гр. д. №408/2010г. Поставят се и следните процесуално - правни въпроси: 6. Задължен ли е районният съд да изхожда от фактическите твърдения в обстоятелствената част и петитума на молбата до него относно идентичността на новообразуван поземлен имот с имота допуснат при постановяване на решението по разпределение на имота? 7. Допустимо ли е съдебно производство във втора фаза на делбата, без надлежна и безспорна индивидуализация на новообразуван поземлен имот, с твърдения за идентичност, но индивидуализиран не чрез собствените си граници, а чрез описание границите на имоти с проекто - номера, на които се разделя? Твърди се, че въззивното решение е очевидно неправилно, което е касационно основание по смисъла на чл. 280. ал.2. на ГПК, тъй като е постановено в противоречие с т.19 от ТР №1 от 4.0.2001г. по т. д.№1/2009 г. на ОСГК на ВКС, където са дадени указания, че въззивната инстанция трябва да направи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора - т. е. по всички въпроси, засягащи съществото на спора, а не само по някои от тях, които въззивният съд намери за определящи крайния изход на делото. Касаторът счита, че въззивният съд не е съобразил, че индивидуализацията на разпределения поземлен имот ПИ ***не е идентичен с допуснатия до делба имот поради неустановени надлежни граници и площ на имота, излагайки съждения в противоречие с формалната логика, т. е. решението е необосновано, както и, че не е анализирал квотите на съсобственост и не е обсъдил доводите им за различие с определените такива в решението по допускането на делба.

Чрез депозирания писмен отговор, ответникът – „БЪТЕРФЛАЙ 2003“ ЕООД, ЕИК 115784801 оспорва касационната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение, тъй като не са налице сочените от касатора касационни основания. Според ответника съдът не е допуснал твърдяните процесуални нарушения, а постановеното решение не е очевидно неправилно.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С влязло в сила Решение №54 от 09.01.2015г., постановено по в. гр. д. №3143/2014г. по описа на ОС –Пловдив е отменено Решение №101/13.03.2014г., постановено по гр. д. №2300/2012г. по описа на РС -Асеновград, като е допусната съдебна делба между Бътерфлай 2003 ЕООД, ЕИК 115784801, представлявано от Г. П. – управител и Бачковската Ставропигиална С. О. У. Богородично – Бачковски манастир с. Бачково на имот №***, находящ се в [населено място], [община], област Пловдив по КК, одобрена със Заповед №300-5-67/08.11.2004г. с площ 22 738 кв. м., при съседни имоти по кадастрална карта №***на Бачковски манастир С. Б. №***–път, №***- Бачковски манастир С. Б. №***-път І клас на Държавата, при квоти: 22155/22738 ид. ч. за „Бътерфлай 2003 ЕООД, ЕИК115784801, и 583/22738 ид. ч. за Бачковската Ставропигиална С. О. У. Богородично – Бачковски манастир с. Бачково.

След влизане на решението за допускане на делбата в сила, делото е продължило във втора фаза, като с определение №883/01.07.2015г., е допуснато назначаването на СТЕ на делбения имот.

С молба – становище от 11.02.2021г. ищецът „Бътерфлай -2003“ ЕООД е посочил, че след влизане в сила на решението по допускането на делбата, между страните по делбеното дело е било образуване гр. дело №1177/2015г. по описа на РС – Асеновград по иск по чл. 54 ЗКИР, приключило с постигната между страните спогодба, поради което моли делба чрез разпределение да бъде извършена на имот с нов идентификатор ***, идентичен с допуснатия до делба с идентификатор ***.

Със становище от 10.03.2021г. ответникът „Б. С. О. – У. Б. твърди, че е недопустимо да се иска извършване на делба на процесния имот съгласно спогодбата от 12.02.2016г., тъй като същата е нищожна.

Въззивният съд е посочил, че след влизане в сила на решението по допускане, в хода на първоинстанционното производство по извършването на делбата между същите страни е била постигната съдебна спогодба от 16.02.2016г. по гр. д. №1177/2015г. на АРС, образувано по иск с правно квалификация чл. 54 ЗКИР, касаеща изменение на КККР по отношение на ПИ ***, като е прието, че е налице грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри по отношение на границите и площта на ПИ ***, като действителните правилни и реални граници на този имот по КККР, са очертаните със зелени линии по скица №4 за изменение на карта, действителната площ на този имот е 27 528 кв. м., а действителният статус е за „мотел, ресторант и къмпинг“. От заключенията на двете СТЕ, които въззивният съд е кредитирал изцяло, е приел за установено, че със съдебната спогодба от 16.02.2016г., сключена по гр. д. №1177/2015г. на АРС е извършено изменение на КККР по отношение на ПИ ***, като е преобразуван в ПИ ***с площ 27528 кв. м., който е идентичен с ПИ ***и включва цялата площ на допуснатия до делба имот, като в северната и източната посока се разширява в резултат на нанасяне на вярната граница, на което се дължи и изменението на площта на ПИ ***. Към настоящия момент актуалният статут на имот ***е урбанизирана територия с предназначение за къмпинг - мотел. Развити са съображения, че след постановяване на решението по допускане на делбата, със Заповед от 17.06.2016г., с която е отстранена грешка в КК, се нанася нов обект в КК - ПИ ***с площ 27528 кв. м. „за къмпинг мотел“, като площта на новия имот включва цялата площ на ПИ ***от 22740 кв. м., цялата площ на ПИ ***от 1791 кв. м., цялата площ на ПИ ***от 1248 кв. м., 37 кв. м. от ПИ ***и общо 1713 кв. м. от ПИ ***. ПИ ***е идентичен със ПИ ***. Въззивният съд е счел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че първ. съдът се е произнесъл по недопустим иск, тъй като липсва идентичност между имотите по допускането на делбата и нейното извършване, като е изложил, че ако след постановяване на решението по допускане, настъпят промени в делбения имот, съдът следва да отчете тези промени когато същите да нямат за последица създаване на нов обект на право на собственост. Съобразил е, че в случая, след постановяването на решението по допускане, в следствие на сключената между страните по настоящото дело съдебна спогодба по гр. д. №1177/2015г. на АРС е извършено изменение на КККР по отношение на делбения имот, като е нанесен нов обект на КК - ПИ ***с площ 27528 кв. м., който е идентичен с ПИ ***/допуснат до делба/и включва цялата площ на допуснатия до делба имот, като в северната и източната посока се разширява в резултат на нанасяне на вярната граница, на което се дължи и изменението на площта на ПИ ***. Посочил е, че нанасянето на верните имотни граници в КККР няма за последица създаването на нов обект на правото на собственост, нито води до обособяването на нов самостоятелен поземлен имот, който да включва в себе си само част от допуснатия до делба имот. Промените обективно водят до промяна в описанието на имота, поради което чрез разпределение по чл. 353 ГПК е извършил делба на ПИ №***, който е идентичен с допуснатия до делба имот ПИ ***.

При така установените данни по делото и изложените мотиви на въззивната инстанция, се обосновава извод, че са налице основания за касационно обжалване.

Първите поставени четири въпроса относно значението на решението за допускане на делбата и съобразяването му във фазата на извършването до голяма степен се препокриват, като първият е обобщаващ по отношение на останалите. Предвид което, касационно обжалване на осн. чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК следва да бъде допуснато по първия въпрос: „Налице ли е несъобразяване с решението по допускане на делбата, ако в решението по извършването е допуснат до делба и разпределен новообразуван поземлен имот с различни граници, площ и квоти на съсобственост, от тези, които са посочени в решението по допускане на делбата?“ с оглед спецификите на настоящия казус и за извършване на преценка за значението на спогодбата от 12.02.2016г., сключена между страните по настоящото дело.

Останалите въпроси, формулирани в изложението, съдът ще съобрази при произнасяне на решението, след извършване на преценка за тяхната относимост.

При допускане на касационното обжалване страната -касатор дължи внасяне на държавна такса в размер на 819.00 лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:ДОПУСКА до касационно обжалване решение №1479 от 28.11.2023г. по гр. дело №20235300501994/2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 819.00 /осемстотин и деветнадесет/лв. и в същия срок да представи по делото доказателства за внасянето на таксата, в противен случай жалбата ще бъде върната.

След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: __________________

Членове:

1. ____________________

2. ____________________