Производството е по реда на чл. 208, във връзка с чл.132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на заместник министъра на земеделието и храните, подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт М. П., против решение № 5079/16.07.2015 г., постановено по адм. дело № 3978/2014 г. по описа на Административен съд-София град, Второ отделение, 35-ти състав. С последното е прогласен за нищожен, актът на заместник министъра на земеделието и храните, обективиран в писмо изх.№ 66-4884/02.11.2011 г., и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявление рег.№ 94-2055/19.08.2009 г. на К. Е. С., при съобразяване с мотивите на решението. С жалбата е атакувано и решение № 5080/16.07.2015 г., постановено по горепосоченото дело, с което като поправка на допусната фактическа грешка в първоначалното решение, е добавен осъдителен диспозитив за направените по делото от К. Е. С., разноски в размер на 360 лв, които МЗХ е осъдено да му заплати. Наведени са доводи за необоснованост и противоречие на решенията с материалния закон, по които се претендира отмяната им и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който да бъде отхвърлена жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна - К. Е. С., от [населено място], в писмен оговор и в открито съдебно заседание по съществото на спора, чрез процесуалния си представител адвокат К., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, предвид постановения от съда краен резултат, по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по реда на чл. 145 и сл. АПК, по жалбата на К. Е. С., срещу акт на заместник министър на земеделието и храните, обективиран в писмо изх.№ 66-4884/02.11.2011 г., с който лицето е уведомено, че му се отказва издаването на заповед по чл 45а, ал. 2 ППЗСПЗЗ, и едновременно с това - че производството по преписката, образувана по искането му за издаване на такава заповед, се спира до представяне на влязло в сила съдебно решение за разрешаване на спора за собственост относно имота - държавна собственост, който иска да закупи. Наведени са доводи за нищожността и незаконосъобразността на отказа за издаване на заповед по реда на чл. 45а, ал. 2 ППЗСПЗЗ по молба рег.№ РД94-2055/16.10.2009 г. на К. С., за закупуването на прилежащи площи към собствените му, селскостопански масивни сгради, с обща площ 271 кв. м, придобити от организация по § 12 от преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ, при условията на чл. 27, ал. 6 от същия закон. По същество решаващият състав е приел, че с оглед наличието на две взаимноизключващи се изявления - за отказ да бъде издадена заповедта и за спиране на административното производство, образувано по искането за издаването й, е невъзможно да се извлече действителната воля на издателя на акта, поради което е налице съществен порок, водещ до неговата нищожност. В тази връзка и в съответствие с данните от приложените по делото доказателства е прието, че жалбоподателят в първоинстанционното производство, се легитимира като собственик на сгради - караулка, битова сграда, зала "Импулс", пристройка за млекосъбирателен пункт и тухлен клозет, част от имущество на правоимащи от заличеното ТКЗС "В." в кв. С., [населено място], с нотариално заверен и вписан в Службата по вписвания, договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.03.1999 г. Позововайки се на правото си на изкупуване на застроената и прилежаща към тези сгради площ - държавна собственост, по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, с молба рег.№ 94-2055/19.08.2009 г. К. С. е поискал издаването на съответна заповед от министъра на земеделието и храните. Възникналият по тази молба мълчалив отказ е обжалван по съдебен ред, при което е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила решение № 11729/12.10.2010 г. по адм. дело № 2242/2010 г. на ВАС, потвърдено с решение № 8055/08.06.2011 г. по адм. дело № 3733/2011 г. на петчленен състав на ВАС. При това, преписката е върната за произнасяне на административния орган, с дадени от съда задължителни указания за възможността по предявеното искане да бъдат издадени съответно - заповед за продажба на земята по чл. 45а, ал. 2 ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, съответно - мотивиран отказ за издаването й, или ако са налице основания за това по смисъла на чл. 54 АПК - акт за спиране на производството по преписката.

Видно от атакуваното писмо, същото е издадено от заместник министър на земеделието и храните, упълномощен съгласно заповед № РД-09-478/01.06.2010 г. на министъра на земеделието и храните, в изпълнение на посочените по-горе, влезли в сила съдебни решения на Върховния административен съд. С него обаче К. С. е уведомен, че му се отказва издаването на заповед по чл. 45а, ал. 2 ППЗСПЗЗ, но и че се спира производството по преписката, образувана по искането му от 19.08.2009 г. с оглед установения в хода на разглеждането й спор за собственост на имота, чието закупуване е заявено при условията на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ. Така, макар и издаден от компетентен орган, актът е не само неясен, но и противоречи на задължителните указания на съда, поради което е нищожен по смисъла на чл. 177, ал. 2 АПК. Съгласно последната разпоредба, актове и действия на административен орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда са нищожни, като всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. В случая е налице влязло в сила решение, с което на административния орган, компетентен да издаде заповедта по чл. 45а, ал. 2 ППЗСПЗЗ /министърът на земеделието и храните или упълномощено от него длъжностно лице/ са дадени задължителни указания, в зависимост от установените по преписката обстоятелства, да издаде поисканата заповед, изрично да откаже издаването й или като последна, трета възможност - да спре административното производство при условията на чл. 54 АПК. След като атакуваният пред първата инстанция административен акт влиза в отявлено противоречие с указанията, дадени с влезлите в сила решения по адм. дела №№ 2242/2010 г. и 3733/2011 г. на тричленен и петчленен състави на Върховния административен съд, то извод за нищожността му се налага освен от неяснотата на обективираното в него волеизявление, която не позволява определяне на последиците му, така и от правилото на чл. 177, ал. 2 АПК. При липсата на възможност да бъдат постановени едновременно спиране на производството и отказ по подаденото искане, правилен е направеният от съда краен извод за нищожността на атакувания акт.

Решението по съществото на спора, като обосновано и постановено в съответствие с приложимия материален закон, следва да бъде оставено в сила. При липсата на основание за изменение в постановения от съда резултат, не е налице такова и за отмяната или изменението на последващото решение по делото, с диспозитива по което на министерство на земеделието и храните са възложени разноските, направени от жалбоподателя пред първата инстанция.

С оглед изхода от спора, неоснователно се явява искането за разноски пред настоящата инстанция, предявено от процесуалния представител на заместник министъра на земеделието и храните. В производството не е направено искане за разноски от ответната страна, поради което и съдът не присъжда такива с решението.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решения № 5079/16.07.2015 г. и № 5080/16.07.2015 г., постановени по адм. дело № 3978/2014 г. по описа на Административен съд - София град, Второ отделение, 35-ти състав. Решението не подлежи на обжалване.