Производството е по чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Директора на Териториално поделение на НОИ - [населено място] срещу решение № 39 от 05.06.2015 г. по адм. д. № 91/2015 г. по описа на Административен съд - [населено място]. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон.
Ответницата - С. Г. Н. от [населено място], не е взела отношение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С решение № 39 от от 05.06.2015 г. по адм. д. № 91/2015 г., Административен съд - [населено място] е отменил решение № Реш.-21 от 26.03.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - [населено място] и потвърденото с него разпореждане № 5/прот. № N01047 от 03.02.2015 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при Териториално поделение на НОИ - [населено място]. Съдът е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съгласно дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.
Решението не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон.
По първоначалното дело е било установено, че С. Г. Н. от [населено място] е подала заявление вх. № ОП-В-217 от 08.01.2015 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68 КСО. С разпореждане № 5/прот. № N01047 от 03.02.2015 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при Териториално поделение на НОИ - [населено място] е била отпусната пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, считано от датата на заявлението. Н. е подала до Директора на Териториално поделение на...