Производство по чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).

Образувано е по касационна жалба на М. С. И. от гр. С. срещу решението от 09.11.2005 г. по адм. дело № 1384/2004 г. на Софийския градски съд, адм. колегия, ІІІ-б състав.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

От данните по делото е видно, че с разпореждане № 630601 от 29.01.1997 г. на касационния жалбоподател е била отпусната, считано от 22.03.1996 г., лична пенсия за изслужено време и старост по чл. 2 от Закона за пенсиите (ЗП - отменен с § 12, т. 2 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване - ПЗР на КСО) в размер на 1533 лв., а с друго разпореждане, което има същия номер и дата, но е издадено в изпълнение на действащия от 01.04.1996 г. чл. 47а ЗП отм. , на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за изслужено време и старост в размер на 7077 лв., който е бил ограничен по силата на чл. 47в ЗП отм. до трикратния размер на социалната пенсия – 5400 лв. (с ПМС № 55 от 1996 г. е определен нов размер на социалната пенсия 1800 лв.), считано от 01.04.1996 г. При изчисляването на размера на пенсията от 01.04.1996 г. са били взети предвид:

а) общо брутно трудово възнаграждение за избрания от жалбоподателя 3-годишен трудов стаж, през който са внасяни осигурителни вноски (чл. 11, ал. 1 ЗП, респ. чл. 111, ал. 1 ППЗП) – 18158 лв.;

б) средномесечно брутно трудово възнаграждение по чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 ЗП отм. - 504,39 лв.;

в) средномесечна брутна заплата за страната за същото време – 253,58 лв.;

г) индивидуален коефициент по чл. 46а ЗП отм. – 1,989;

д) средномесечна брутна заплата за страната (1993 – 1995 г.)...