Производството по делото е образувано по касационна жалба на "Б и Б Търговски център" ЕООД със седалище и адрес в гр. В., срещу решение № 1207/12.10.2006 г., по адм. д. № 1186/2005 г. на Варненския окръжен съд, административно отделение, ІІ състав, като в нея се развиват оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени се постанови решение по същество, с което се отмени Заповед № ДК-09-20-3/21.07.2005 г. на н-ка на РДНСК гр. В. или делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, както и да се намали присъденото адвокатско възнаграждение, което се счита за прекомерно завишено.

О. К. С. Д. и Д. М. Д. в писмено възражение и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна и молят да се остави в сила решението на окръжния съд.

Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение.

Върховният административен съд ІІ ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС отм. и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна.

С обжалваното решение Варненският окръжен съд, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на "Б и Б Търговски център" ЕООД срещу Заповед № ДК-09-20-3/21.07.2005 г. на н-ка на РДНСК гр. В., с която на основание чл. 178, ал. 5 във връзка с ал. 1 и чл. 222, ал. 1, т. 6 и т. 7 ЗУТ е забранено ползуването и достъпа на невъведения в експлоатация по законоустановения ред строеж "жилищна сграда", втори и трети жилищен етаж, преустроени и ползувани като офис, намиращ се в гр. В., имот пл. № 5, кв. 95 по плана на 7-ми микрорайон, с административен адрес на ул. "Ц. С. І" № 20. За да постанови решението си съдът приел, че заповедта е издадена при правилно прилагане на процесуалноправните и материалноправните разпоредби и че е законосъобразна.

Решението е правилно. Съгласно чл. 178, ал. 1 ЗУТ не се разрешава да се ползуват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 ЗУТ, като при констанирани нарушения съгласно ал. 5 се забранява ползуването им с мотивирана заповед от н-кът на ДНСК или от упълномощено от него длъжностно лице, въз основа на съставен констативен акт. В конкретния случай процесната жилищна сграда, втори и трети етажи е преустроена и се ползува като офиси, което е констатирано с акт № 54/17.05.2005 г., преди да е въведен в експлоатация от органа по чл. 177 ЗУТ. Строежът е пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б."а" ЗУТ, като преустройството и промяната на предназначението от жилищна сграда в нежилищна такава, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, поради което подлежи на въвеждане в експлоатация по реда на чл. 177 ЗУТ. По делото не са представени доказателства, че строежът е въведен в експлоатация по посочения ред. Като се има предвид гореизложеното окръжният съд правилно е приложил материалния закон и е постановил обоснован съдебен акт, като е приел, че процесната заповед е законосъобразна. Пред касационната инстанция не са представени нови писмени доказателства сочещи на други прави изводи, а твърдяните допуснати съществени нарушения при постановяване на решението не се установяват. В касационната жалба се правят оплаквания и възражения, които са правени и пред първоинстанционния съд и на които е отговорено от съда при правилно прилагане на материалния закон / напр. чл. 151 ЗУТ/ и обосновано, като настоящата инстанция приема изцяло изложените мотиви по тях.

С оглед изложеното не са налице отменителните основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК, поради което решението следва да се остави в сила. Жалбата е неоснователна и в частта на решението досежно присъдените разноски - направени за адвокатско възнаграждение. Сумата от 300 лв платена за адвокатнско възнаграждение не е прекомерно завишена, с оглед предвидения минимум за административни дела по чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, като се има предвид и обстоятелството, че делото е приключило след проведени няколко съдебни заседания, като по всички тях процесуалният представител на К. Д. е участвувал в тях, вземал е становища и изготвил писмена защита. Следва да се присъдят направените разноски за тази инстанция на К. Д. изцяло, платени от нея в размер на 500 лв за адвокатско възнаграждение, в които са включени пътни, дневни и нощувка. Разноските са поискани своевременно и са документирани до този размер.

Водим от горното Върховният административен съд ІІ ро отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 40, ал. 1 ЗВАС отм. РЕШИ:

ОСТАВЯ в СИЛА решение № 1207/12.10.2006 г., по адм. д. № 1186/2005 г. на Варненския окръжен съд, административно отделение, ІІ състав.

ОСЪЖДА "Б и Б Търговски център" ЕООД със седалище и адрес в гр. В. да заплати на К. С. Д. от гр. В. направените от нея разноски за касационната инстанция в размер на 500/петстотин/лева. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Е. З./п/ Н. Д. С.Н.