Производство по чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).

Образувано е по касационна жалба на Г. С. Х. от гр. В., срещу решение № 306/ 21.03.2006 г., постановено от състав на Варненския окръжен съд, по адм. дело № 411/2005 г., с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане № 864/12.03.2005г. на началника на Пето РПУ гр. В..

За да постанови този резултат, окръжният съд е приел, че първото от визираните правни основания за издаване на акта - чл. 16, ал. 1, т. 3 ЗКВВООБ не е налице, тъй като лицето е преминало курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие, но не е установено с относими доказателствени средства същото да има необходимост от носене на лично огнестрелно оръжие към момента, когато е подало искането за издаванне на разрешение, затова и на основание т. 4 от посочения текст, разпореждането е преценено като законосъобразно.

Недоволен от постановеното, касаторът излага доводи за неправилност, настоявайки за отмяна на решението и постановяване на друго, по съществото на спора. Акцентува, че законът изисква доказване на необходимост само при първоначално издаване на разрешение, какъвто настоящият случай не е.

В съдебното заседание страните не изпращат процесуални представители, ответникът е изразил лаконично становище в подкрепа на изводите в съдебния акт.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като за периода от м. октомври 2003 год., когато е издадено разрешение, до м. март 2005 год., когато е отнето то, няма данни за закани или посегателства срещу живота и здравето на жалбоподателя или негови близки.

Според настоящия състав на Върховния административен съд, касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

От данните по делото е видно, че оспорената пред СГС заповед е издадена на основание чл. 16, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за...