Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. П. В. от гр. С. срещу решение № 3957 от 2.12.2010 г. по адм. дело № 2526 от 2010 г. по описа на Административния съд - София-град, първо отделение, 13-и състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Ответникът - главният директор на СУ "Социално осигуряване", моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, се явява неоснователна.

С решение № 3957 от 2.12.2010 г. по адм. дело № 2526 от 2010 г. Административният съд - София-град, първо отделение, 13-и състав, е отхвърлил жалбата на Б. П. (неправилно посочен като Петков) Велков от гр. С. срещу решение № 116 от 18.05.2009 г. на главния директор на СУ "Социално осигуряване", с което е оставена без уважение жалбата му вх. № 19003316 от 11.05.2009 г. срещу разпореждане № 4310046389/3 от 17.04.2009 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при СУСО.

Обжалваният съдебен акт не е постановен в нарушение на материалния закон и при наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдебното решение - предмет на настоящото касационно производство, е постановено при условията на чл. 226 АПК след отменително решение № 3473 от 17.03.2010 г. по адм. дело № 14159 от 2009 г. по описа на Върховния административен съд - VІ отделение. При постановяването на новото решение първоинстанционният съд се е съобразил с указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона. В тази връзка е изложеното на стр. 4 и 5 от мотивите. Ето защо оплакването за нарушение на разпоредбата...