Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, чрез процесуален представител юрисконсулт Т. К., против Решение № 7217 от 21.11.2013 г. по адм. дело № 9528 от 2013 г. на Административен съд София-град, с което е отменено административно решение № 1562 от 10.09.2013 г. на председателя на ДАБ, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на А. Х., непълнолетен гражданин на Афганистан. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът – А. Х., непълнолетен гражданин на Афганистан, чрез законния си представител С. Х. А. - майка, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като наведените доводи в жалбата са неоснователни и не сочат на касационни основания за отмяна. Приел е, че при издаване на административния акт са нарушени разпоредбите на чл. 27 ал. 2, т. 4 и чл. 39 от АПК, както и разпоредбата на чл. 30, т. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред АССГ е образувано по реда на чл. 145-178 от АПК, във връзка с чл. 87 от ЗУБ, против решение № 1562 от 10.09.2013 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона писмена форма, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установил е, че подадените молби са подписани от непълнолетния кандидат за закрила, без съгласието на неговата майка. Административният орган е следвало да даде указания в този смисъл, вместо това е приел и разгледал молбите като допустими. Съдът е счел, че след като не се е съобразил с разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 4 от АПК, във вр. с чл. 4 от ЗЛС и чл. 30, ал. 1 АПК, а се е произнесъл с акт по същество по една недопустима молба, административният орган е постановил незаконосъобразен акт.

Също така съдът е установил, че по административната преписка и по делото не се съдържа надлежна декларация по чл. 30, т. 3 от ЗУБ за установяване самоличността на молителя, което от своя страна също се явява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, допуснато от административния орган в хода на спорното административно производство. Предвид изложеното решаващият съд е отменил обжалвания акт и е изпратил делото председателя на ДАБ за нова преценка на допустимостта на молбата на търсещия закрила.

Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд София-град е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи.

Съгласно чл. 4 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС), лицата от 14-годишна възраст до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни. Те извършват правни действия със съгласието на родител или попечител. Видно от документите по делото търсещият закрила А. Х. е подал молба с рег. № УП-264/28.09.2012 г. (л. 85) за предоставяне на закрила по ЗУБ, в която е отбелязано, че е роден на 01.01.1996 г., от което става ясно, че е непълнолетен, но липсва съгласието на негов родител или попечител. Чужденецът е подал и втора молба за закрила на 28.09.2012, която е подписана от представител, но не става ясно кой точно е това. В последващи интервюта също не е вписано кое е лицето, което се подписва като представител на непълнолетния търсещ закрила. Правилно решаващият съд е приел, че административният орган като не е изпълнил задължението за проверка на допустимостта по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 4 АПК, във вр. с чл. 4 от ЗЛС и чл. 30, ал. 1 от АПК е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е основание за отмяна на административния акт.

Решаващият съд е установил и съществуващо противоречи досежно самоличността на оспорващия и неговата дата на раждане, което е останало неизяснено от административния орган. В молбата си от 28.09.2012 г. (л. 85) е записано, че е роден на 01.01.1996 г., в регистрационния лист (л. 68) датата на раждане е 01.12.1997 г., в приложените по делото документи от л. 76 до л. 79 е вписан и с друго име, а именно А. Ж., роден на 11.01.1997 г., а в Протокол за личен обиск (л. 80) – 01.11.1987 г. Съгласно чл. 30, т. 3 от ЗУБ по време на производството чужденецът е длъжен, когато не притежава документите по чл. 30, т. 2 от ЗУБ да удостовери самоличността си, датата и мястото на раждане, семейното си положение, както и тези на придружаващите го От Регистрационен лист с № УП-264/28.09.2012 г. става ясно, че А. Х. е без документи за самоличност. Същият е подписал декларация по смисъла на чл. 30, т. 3 от ЗУБ, в която отново не е отбелязано кое лице я подписва в качеството си на представител на непълнолетния. Както правилно е установил първоинстанционния съд в административното производство не е представен и документа за самоличност на лицето, възприето като майка на молителя, за да се установи самоличността на кандидата. Не е подадена и декларация по смисъла на чл. 30, т. 3 от ЗУБ от майката на непълнолетния.

Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че председателят на ДАБ е изпълнил вмененото му с чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Няма данни по делото, че в страната си на произход непълнолетният чужденец има роднини, при които може да се върне. В интервютата си заявява, че няма никакви спомени от Афганистан, тъй като е напусна страната си на произход когато е бил много малък. Не е разгледана и трета сигурна страна за оспорващия по смисъла на § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ и възможността за връщането му в Иран, където търсещият закрила е живял по-голяма част от съзнателния си живот. Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ предвижда задължение за административния орган да извърши преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави, каквато в конкретния случай се явява Иран.

Предвид изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е правилно като обосновано и съобразено с материалния и процесуалния закон. Не са налице релевираните с касационната жалба пороци, поради което решението следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7217 от 21.11.2013 г. по адм. дело № 9528 от 2013 г. на Административен съд София-град. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. Х. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. К./п/ П. П. Г.Х.