Производството по делото е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по две касационни жалби срещу решение на Софийски градски съд от 23.11.07г. постановено по адм. д.№0711/06г. С решението, по жалба на "ОМ"ООД е отменен частично ДРА №417/20.09.05г. издаден от ДП-Люлин, а именно в частта относно отказа да се признае данъчен кредит по фактури, издадени от "Ю"ЕООД през м.04.05г. В останалата част на жалбата, а именно - отказа да се признае право на данъчен кредит по фактури, издадени през същия данъчен период от "К"ЕООД, жалбата е отхвърлена.

Срещу отменителната част от съдебното решение е подадена жалба от директора на дирекция "ОУИ"-София. В нея се твърди неправилност на решението в тази част и се иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу ДРА в същата част. Възраженията на този касатор са, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.65, ал.8 от ЗДДС, тъй като не е доказана реалността на сделките по фактурите. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по тази касационна жалба-"ОМ"ООД чрез процесуалния си представител по делото я оспорва и иска потвърждаване на решението в тази част.

Другата касационна жалба е подадена от "ОМ"ООД и е насочена срещу отхвърлителната част на решението. Сочи се неправилност на решението в тази обжалвана част, като се твърди, че съдът не е обсъдил и взел предвид всички представени по делото доказателства, а именно тези установяващи техническата и кадрова обезпеченост на "К"ЕООД за изпълнение на сделката по фактурите. Иска се отмяна на решението в тази обжалвана част и отмяна на ДРА в същата част. Претендират се разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата на търговското дружество и за основателност на жалбата на дирекция "ОУИ"-София.

Върховният административен съд, Първо отделение, в настоящия съдебен състав преценява жалбите като допустими, тъй като са подадени в срока и от лица, обхванати от хипотезите на чл.211, ал.1 и ал.3...