Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ) и е във фазата на втора касация.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „ОУИ” – гр. С. при ЦУ на НАП против решение № 731/18.02.2011 г. на Аминистративен съд София - Град, Първо отделение, 12 състав, постановено по адм. д. № 4369 по описа за 2010 г. на този съд.

С решението е обявен за нищожен РА № 800444/13.10.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП – Благоевград, в частта му за установени задължения за ДДС за данъчни периоди м.05 и м.06. 2006 г.; м.01, м.02, м.03, м.04, м.06, м.08, м.10. 2007 г. - общо в размер на 21 978,80 лв. и съответните лихви за забава върху сумите за същите данъчни периоди, по жалба на „Амони“ ЕООД – Благоевград, ул. „В. Л.“, 3, вх. „В“, ет.5, ап.13, притежаващо ЕИК 101046585. В полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 50 лева.

В касационната жалба се сочи основание по чл.209, т.3 АПК – неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът твърди, че АПВ не могат да се приравнят на РА и разпоредбата на чл.133, ал.1 ДОПК не е приложима относно данъчни периоди, за които има издадени АПВ по ДОПК. Допълнителен аргумент е разпоредбата на чл.110, ал.2, изречение трето ДОПК, според която с проверка не се установяват данъчни задължения.

Съгласно чл.129, ал.3, изр. второ ДОПК, в сила от 19.12.2007 г., издаденият АПВ не е пречка за издаване на РА, с който задълженията за данък и осигурителни вноски да бъдат установени. В конкретния случай производството е иницирано от приходен орган със ЗВР № 800444/30.05.08 г., тоест след влизане в сила изменението на чл.129, ал.3 ДОПК, поради което няма пречки за издаване на РА, определящ задължения за периоди, за...