Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалбата на Й. Л. Д. от гр. П., против заповед № К-2035 от 19.02.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на осн. чл. 245, ал. 1 т. 7, б. "д" от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител в МВР - полицейски инспектор V-та степен -към РУ на МВР-Пазарджик, при Областна дирекция на МВР-Пазарджик, категория Г-ІІ-степен. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна - тъй като не е изготвено предложение за прекратяване на служебното правоотношение, което й е попречило да направи възражение по него, както й че разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР няма императивен характер и органът по назначаването е следвало да извърши преценка дали са налице основания за издаване на заповедта. Сочи, че са нарушени конституционните му права, нарушен е чл.6,ал.2 от Конституцията на Р България, като е приложен "двоен стандарт"- на работа са оставени лица, по отношение на които също има влезли в сила присъди. Моли за отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата - министър на вътрешните работи чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от адресат на оспорения по съдебен ред индивидуален административен акт с пряк и личен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна.

С обжалваната в настоящото производство заповед министърът на вътрешните работи е прекратил служебното правоотношение с жалбоподателят като държавен служител в МВР, приемайки че същият е в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си, поради установяване наличието на обстоятелства по чл. 179, ал. 2, т. 2 - Дишков, с влязла в сила присъда е признат за виновен, в извършване на умишлено престъпление от...