Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на директора на Областна дирекция на МВБ Благоевград срещу решение № 66 от 17.02.2010 г. по адм. д. № 1101/2009 г. на Административен съд Благоевград, с което е отменена издадената от него заповед № 3891/03.12.2009 г. за налагане на

принудителна административна мярка по чл. 75, т. 6 от ЗБЛД - забрана за напускане на Р. Б. до настъпване на законно основание за нейната отмяна на З. И. Ш., с постоянен адрес с. К., общ.Хаджидимово, обл. Благоевград.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Оспорва се извода на съда, че ипотекираното имущество е с оценка достатъчна да покрие задължението. Ответникът не е изразил становище по жалбата.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени оспорената заповед

съдът е приел, че ипотекираното имущество е оценено на стойност 69 957, 50 лв., видно от съобщението за насрочена публична продан и е достачно да покрие задължението по изпълнителния лист. Направени са изводи, че макар дългът да е парично задължение в големи размери по смисъла на пар.1, т. 5 от ДР на ЗБЛД, той е надлежно обезпечен, поради което не е изпълнена хипотезата на чл. 75, т.6 от Закона за българските лични документи. Решението е законосъобразно.

Съгласно чл. 75, т.6 от Закона за българските лични документи / нова ДВ бр. 82 от 2009 г./ не се разрешава напускане на страната на лица, които не изпълняват подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт, по силата на който са осъдени да заплатят парично задължение в големи размери към български физически и юридически лица или чуждестранни лица, освен ако представят надлежно обезпечение.

Установено е, че наследодателят на оспорващия, като едноличен търговец е получил банков кредит от "Банка ДСК", за обезпечението на който е учредена договорна ипотека върху недвижим имот, ведно с находящата се в него сграда бензиностанция. Кредитът не е бил погасен в уговорените срокове при което кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист, като е образувано изпълнително производство срещу наследниците на кредитополучателя в това число Шопов.

Правилни са изводите на съда, че независимо, че административния орган действа при условията на обвързана компетентност, негово право и задължение е да провери наличието на предпоставките визирани в хипотезата на правната норма, послужила като основание за постановяване на административния акт.

Неотносими са доводите, че съдът е взел предвид писмото на ЧСИ по изпълнителното дело за насрочена публична продан върху недвижимия имот с начална тръжна цена 69957, 50 лв. към 16.09.2008 г., но не е взел предвид, че имотът не е продаден и неговата цена е намаляла/ до 80 при повторен търг/, а законната лихва по изпълнителния лист се е увеличила от посочената в нея дата 03.06.2008 г., както и че оспорващият не е представил доказателства че в рамките на изпълнителното дело в качеството си на длъжник е представил надлежно обезпечение по реда на чл. 443 ГПК. Неоснователно се твърди, че съдът е следвало да установи започнало ли е изпълнение от длъжника и налице ли е било надлежно представено обезпечение.

Основателно е прието от съда, че докумените представени към искането на ЧСИ установяват надлежно обезпечение за изплащането на паричното задължение, с оглед сумите посочени в него и в производството по налагане на принудителната административна мярка не подлежи на изследване въпроса относно промяната на стойността на обезпечението. От друга страна, задължението за изплащане на парично задължение не е лично на лицето на което е наложена забраната, а е в качеството му на наследник на длъжника, солидарно отговорен с другите наследници на длъжника. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 66 от 17.02.2010 г. по адм. д. № 1101/2009 г. на Административен съд Благоевград. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. В./п/ П. Н. П.Н.