Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. А. Х. Мохаммед, от Сомалия, чрез процесуален представител адв. И. С., против решение № 879/20.02.2012 г. по АД № 9641/2011 г. по описа на Административен съд – София-град. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – чл. 9, ал. 1,т. 1-3 от ЗУБ и нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 75, ал. 2 от ЗУБ във вр с чл. 4, § 5 от Директива 2004/83/ЕО, както и по чл. 179, ал. 1 и чл. 180 от ГПК. Оспорва изводите на съда за липсата на предпоставките по чл. 75, ал. 2 от ЗУБ за достоверност на молбата за закрила, като твърди, че молителят е положил усилия да обоснове молбата си и да даде обяснения за липсата на доказателства. Заявява, че съдът не е извършил преценка на фактическите констатации в административния акт и не се е произнесъл по възражението за недоказани фактически изводи на административния орган. Излага твърдение, че приложената справка № 1962/19.04.2011 г., изхождаща от административния орган, представлява частен документ и няма обвързваща доказателствена сила за фактите относно обстановката в страната по произход.

Ответникът по жалбата, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Кулинова. Оспорва касационната жалба и счита решението за правилно. Твърди, че персонално бежанецът не е имал проблеми в страната си, а инцидентът по време на пътуване не може да се приеме за преследване. Представя копие от справка № 01-5183/03.10.2012 г. на Дирекция “Международна дейност и Европейски бежански фонд” при ДАБ-МС относно актуалната обстановка в Сомалия.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага твърдения, че решението на съда е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. По преписката липсват доказателства, че лицето е преследвано в страната си по произход. Неоснователно е...