Образувано е по жалби на Р. С. К., гр. К., ул. „И. С.” № 14, на Р. В. Р., гр. К., ул. „Стара планина” №36а, на З. Д. Д., гр. К., ул. „Св. Св. Кирил и Методий” №19 и на Г. Д. Г., гр. К.. „ Св. Св. Кирил и Методий” №19 срещу решение №43 от 25.02.2010г. на Комисията за защита от дискриминация.
Жалбоподателката Р. К. твърди, че се чувства дискриминирана по признак образование, тъй като на заеманата от нея длъжност е назначен служител с по-малък трудов стаж и неподходящо образование. Излага доводи за повторна дискриминация, след постановяване на оспорваното решение, тъй като не е възстановена на заеманата длъжност след отмяната от съда на заповедта за освобождаването й. Счита, че административният орган е следвало да проведе заседание в Котел и да разпита всички засегнати лица.
Жалбоподателите Р. Р., З. Д. и Г. Г. излагат еднакви доводи за незаконосъобразност на оспореното решение. Твърдят, че оспорват решението в частта, в която е установено, че с действията си Анна-У. Г. и Т. Ж. Т. не са извършили нарушение на Закона за защита от дискриминация (ЗЗД). Сочат, че Комисията за защита от дискриминация неправилно приела, че с жалбите си са искали да се установят извършени от Георгиева и Тодоров спрямо тях дискриминационни действия. Радев оспорва решението и в частта относно размера на наложената на Х. Р. К. глоба. Счита същата за несъответстваща на тежестта на нарушението. Жалбоподателите твърдят, че решението е незаконосъобразно, тъй като органът е нарушил чл. 6, чл. 7, ал. 2 и чл. 9, ал. 2 АПК. Не са събрани и преценени всички доказателства от значение за случая. Комисията не се е произнесла в законово установения срок. Молят съда да отмени решението в оспорваната част.
Ответникът по жалбата – Комисията за защита от дискриминация, счита жалбите за неоснователни. С оглед твърденията на жалбоподателите Комисията правилно е определила лицата, за които са претендирани дискриминационни действия. Произнасянето на Комисията след срока по чл. 67 ЗЗД счита за несъществено процесуално нарушение. Излага доводи за недопустимост на жалбата на Р. Р.. Моли съда да остави в сила оспорваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите страни – Анна-У. А.а Георгиева и Т. Ж. Т., считат, с оглед твърденията на жалбоподателите, че решението по отношение на тях е влязло в сила. Алтернативно твърдят неоснователност на жалбите. Комисията за защита от дискриминация правилно е приела, че те не са извършили акт на дискриминация. Заинтересованите страни се представляват от адв. Ю. Д..
Заинтересованата страна Х. Р. К. счита жалбите за неоснователни. Решението на Комисията за защита от дискриминация е законосъобразно, поради което моли съда да го остави в сила. Претендира направените по делото разноски. Представлява се от адв. Й. Г..
Върховният административен съд счита жалбата на Р. Р. в частта, с която се оспорва размера на наложената на Х. К. глоба за недопустима. Жалбоподателят няма правен интерес от оспорване на решението в тази му част. Неговият правен интерес е свързан с установяване на акта на дискриминация, което административният орган е направил. По този начин субективното му право на равно третиране е защитено. С размера на наложеното наказание не се засягат негови субективни права или правно защитими интереси. Наказанието се налага от административния орган при спазване разпоредбите на чл. 84, ал. 3 ЗЗД във вр. с чл. 27, ал. 2 Закона за административните нарушения и наказания. Преценката на Радев за размера на наложената санкция е неотносима към законосъобразността на акта в тази му част. Следва да се посочи, че жалбоподателят е избрал да защити субективните си права като сезира Комисията за защита от дискриминация, а не като поде иск по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗД, когато би имал правен интерес да обжалва размера на присъденото обезщетение. С оглед на изложеното съдът следва да прекрати съдебното производство в тази му част като недопустимо.
Върховният административен съд счита жалбите на Р. К., Г. Г. и З. Д., както и жалбата на Радев в останалата част за допустими – подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт.
За да се произнесе по същество съдът установи следното от фактическа страна:
На 29.02.2008г. общинският съвет, гр. К., на основание §23 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2008г. – изискване към общините за намаляване с не по-малко от 12 на сто на числеността на персонала за делегираните от държавата дейности, приел решение №36, с което установил нова численост и структура на общинската администрация и възложил на кмета на общината изпълнението на решението. В изпълнение на това решение кметът утвърдил, считано от 01.04.2008г., ново длъжностно разписание и длъжностни характеристики.
Жалбоподателката Р. К. работила в общинска администрация Котел от 01.04.1998г. Последните години заемала длъжността главен специалист в звено „Общински пазари и тържища”. На 01.04.2008г. й било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата. С новия щат звеното „Общински пазари и тържища” е закрито. Считано от 14.04.2008г., със заповед №5-388 на кмета на общината – Х. К., трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 Кодекса на труда. П. К. за защита от дискриминация Р. К. твърди, че по време на местните избори 2007г. работила като пълномощник на кандидата за общински съветник, излъчен от партия „Лидер”. Твърди, че не членува в политическа партия. Твърди, че на 13.12.2007г., при подаване на молба за ползване на отпуск кметът на общината й казал, че всички служители трябва да подадат молба за напускане, както и че в общината няма да остане нито един служител, който не е назначен от него. На 27.12.2007г., според Кичукова, на всички служители, чрез преките им ръководители, било съобщено, че до 04.01.2008г. трябва да подадат молби за напускане. Кичукова не подала молба. С решение №88 от 03.06.2009г. на Окръжен съд, гр. С., исковете на Кичукова по чл. 344, ал. 1, т.1, 2 и 3 и чл. 128 от Кодекса на труда са уважени като е отменена заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение.
Жалбоподателят Г. Г. от 04.09.2000г. заемал, по силата на трудов договор, длъжността старши специалист масов спорт в общинската администрация. На 14.04.2008г. му било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 и 11 от Кодекса на труда. С щатното разписание от 01.04.2008г. длъжността старши специалист по масов спорт е трансформирана в ръководна длъжност управител „спортни дейности”, за която се изисква висше образование. Със заповед №А5-412 от 17.04.2008г. на кмета на общината трудовият му договор е прекратен. Жалбоподателят Г. Г. в хода на административното производство твърди, че е член на политическа партия „Д. Г.”, както и че отказал по идейни съображения, предложението да работи за кандидатурата на Х. К. за кмет по време на местните избори 2007г. Твърди, че след избирането му за кмет Х. К. предложил на служителите на общината да подадат молби за напускане. Твърди, че натиск за подаване на молба за напускане му оказала и Анна-У. Г.. Твърди, че на натиск за даване на негативна оценка за него бил подложен прекият му началник – С. Д.. Последният, в писмено изложение до Комисията, потвърждава твърденията на Генчев.
Жалбоподателят Р. Р. от 1992г. работил като уредник в Природонаучния музей, гр. К.. На 03.01.2008г. Радев депозирал в деловодството на общината молба вх. №92-00-1890, в която посочил, че в изпълнение на разпореждане на кмета моли да бъде освободен от заеманата длъжност като изразил надежда, че лоялността и коректността му ще бъдат оценени като бъде отново назначен. На 08.01.2008г. трудовото му правоотношение било прекратено. Жалбоподателят Радев твърди пред органа, че с встъпването си в длъжност Х. К. издал устна заповед всички служители на общината да подадат молби за напускане. Сочи като свидетел бившия директор на Природонаучния музей, който в приложени по административната преписка писмени обяснения потвърждава, че на 27.12.2007г., в присъствието на всички директори на дирекции в общинската администрация, получил устно нареждане от Х. К. за подаване на молби за напущане от всички служители.
Жалбоподателката З. Д. от 01.01.1979г. работила като счетоводител в общинска администрация Котел, като от 01.04.1988г. заемала длъжността главен счетоводител. Със заповед №12 от 01.08.2008г. трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда. Уволнението е извършено след получаване на необходимите разрешения по чл. 333 от Кодекса на труда. Исковете на Димитрова с правно основание чл. 334, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда са отхвърлени от съда с влязло в сила на 17.07.2009г. съдебно решение. Жалбоподателката З. Д. твърди пред административния орган, че по идейни съображения не работила за кампанията на Х. К. за кмет. Твърди, че е член на политическа партия „Д. Г.” и водач на листа за общински съветници. Твърди, че Х. К., след избирането му за кмет, предложил на служителите на общината, в знак на лоялност, да депозират молби за напускане. Твърденията й са потвърдени от прекия й началник – С. Д.. Димитрова не подала молба за напускане. Твърди, че кметът на общината по причина на политическата й принадлежност не й разрешил участие в курс през м. януари 2008г.
Към процесния период Анна-У. Г. извършвала юридическо обслужване на община К. по силата на сключен между нея и кмета на общината – Х. К., граждански договор №105 от 10.11.2007г. Т. Т., към процесния период, бил директор на дирекция „Счетоводство и собственост” в общинската администрация и главен счетоводител на общината.
При така установените факти и обстоятелства административният орган направил извод, че Анна-У. Г. не е имала качеството на лице, което би могло да прекрати трудовите правоотношения на жалбоподателите, както и че с действията си тя и Т. Т. не са извършили дискриминация по признак етническа и политическа принадлежност по отношение и на четиримата жалбоподатели. Приел, че действията на Х. К. по отношение на Р. К., Г. Г. и З. Д. не са в причинно-следствена връзка с етническата им принадлежност и политическите им убеждения, а са извършени в рамките на оперативната самостоятелност, която има при осъществяване на заеманата ръководна длъжност. Приел, че с действията си Х. К. осъществил тормоз, по смисъла на чл. 5 във вр. с §1, т. 1 ЗЗД по отношение на Р. Р., за което му наложил наказание глоба в размер на 250лв. и му предписал да се въздържа за в бъдеще от действия, създаващи предпоставки да неравно третиране като внесе в общинския съвет за разглеждане и приемане предложение за вътрешни правила в тази връзка.
Решението на Комисията е подписано с особено мнение на един член на състава. Според особеното мнение в хода на административното производство е следвало да бъдат конституирани като заинтересовани страни всички посочени в жалбите на четиримата жалбоподатели лица, както и че административното производство е следвало да бъде спряно на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК до произнасяне от съда по образуваните съдебни дела по трудово-правните спорове.
В хода на съдебното производство страните не са ангажирали нови доказателства. По отношение на решението в частта, с която е прието нарушение от Х. К. на чл. 5 във вр. с §1, т. 1 ЗЗД по отношение на Р. Р. жалба не е постъпила в съда, поради което в тази част решение №43 от 25.02.2010г. е влязло в сила.
При така установената фактическа обстановка, обсъждайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът счита жалбите на Р. К., Г. Г., З. Д. и Р. Р. по отношение на Анна-У. Г. и Т. Т. за неоснователни, а жалбите на Р. К., на Г. Г. и на З. Д. по отношение на Х. К. за основателни по следните съображения:
По жалбите срещу решението в частта досежно Анна-У. Г. и Т. Т.:
Жалбоподателката Р. К., макар да сочи, че оспорва решението в цялост, не твърди каквито и да било доводи за неговата незаконосъобразност в частта досежно приетото по отношение на Анна-У. Г. и на Т. Т.. В идентичните си жалби Г. Г., З. Д. и Р. Р., макар да оспорват изрично решението и в частта досежно Анна-У. Г. и Т. Т., твърдят, че никъде и по никакъв начин не са твърдяли и искали да се установи, че Георгиева и Тодоров са извършили дискриминационни действия срещу тях. Сочат, че Комисията неправомерно им вменила такива твърдения. При липсата на конкретни основания за незаконосъобразност на акта относно Георгиева и Тодоров съдът извърши проверка на акта в тази част на основание чл. 168, ал. 1 АПК. С оглед на събраните по делото доказателства съдът приема за правилен и обоснован извода на Комисията, че Георгиева и Тодоров не са извършили действия на неравноправно третиране по отношение на жалбоподателите. Жалбоподателката Кичукова въобще не сочи в жалбите си до Комисията, че е била неравно третирана от Георгиева и Тодоров, т. е. по отношение на нея не се и твърди извършване на такива действия от тях. Твърденията на Генчев в жалбата му досежно Георгиева не са потвърдени от другите доказателства по делото, а по отношение на Тодоров той не твърди извършване на дискриминационни действия. Доказателствата по делото не установяват Тодоров лично да е извършил дискриминационни действия по отношение на З. Д.. Последната не твърди пред органа, че дискриминационни действия по отношения на нея е извършила и Георгиева. Безспорно, Комисията, при извършване на проверката не е обвързана от посоченото в жалбите. Тя не само може, но е и длъжна, ако при проверката установи нарушения, различни от твърдяните, да ги санкционира. В случая обаче, Комисията не е констатирала нарушение на принципа на равното третиране от страна на Георгиева и Тодоров по отношение на жалбоподателите. С оглед на доказателствата по делото съдът счита, че в тази си част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
По жалбите на Р. К., Г. Г. и З. Д. срещу решението в частта досежно Х. К.:
Безспорно по делото е, че и на тримата жалбоподатели трудовите правоотношения са прекратени от кмета на общината – Х. К.. Не се спори също, че общинският съвет, с решение №36 от 29.02.2008г., приел нова структура и нова обща численост на общинската администрация. От приложените по делото доказателства – приложенията към решението на общинския съвет, е видно, че съветът е утвърдил структурата и общата численост на персонала във всяко от структурните звена. Въз основа на това кметът на общината, в качеството си на работодател – чл. 44, ал. 1, т. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, утвърдил длъжностно разписание като определил вида длъжност за всяка от структурите и утвърдил длъжностните характеристики за всяка от длъжностите. В новата структура длъжностите, заемани от тримата жалбоподатели – главен специалист „Общински пазари и тържища”, старши специалист масов спорт и главен счетоводител в дирекция „ОКСУС” (абревиатура с неустановено по преписката съдържание) не са включени.
Няма спор, че именно кметът е компетентният орган, който упражнявайки правомощията си по ръководство на цялата изпълнителна дейност на общината, има оперативната самостоятелност да определи видовете длъжности в общинската администрация. Тази оперативна самостоятелност той упражнява в рамките на утвърдената му от общинския съвет структура и численост и при спазване на изискванията на Закона за администрацията и на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Дискриминация обаче може да се осъществи и при изпълнение на правомощия, предоставени при условията на оперативна самостоятелност. С оглед на това спорен по делото е въпросът с тези си действия извършил ли е кметът акт на неравноправно третиране на жалбоподателите. Без отговор в мотивите на решението е останал релевантният по делото въпрос - би ли променил кметът на общината длъжностите на тримата жалбоподатели, ако те нямаха тази етническа и политическа принадлежност, т. е. само управленска необходимост ли е обусловила промяната на длъжностите, заемани от жалбоподателите. В тази насока органът не е събрал доказателства и не е обсъждал в този контекст събраните такива. Този въпрос е решаващ, защото последвалото прекратяване на трудовите правоотношения с тримата жалбоподатели е пряко следствие на приетото ново длъжностно разписание, т. е. на съкращаването на длъжностите. Органът не е събрал и обсъдил доказателства какви са били другите съкратени длъжности и лицата, които са ги заемали, притежавали ли са или не същите защитими признаци. Т.е. не е установена сравнима ситуация. Не е отчел, че §23 от Закона за държавния бюджет за 2008г., на който се позовава кметът, за да обоснове съкращаването на трите длъжности, касае само делегираните от държавата дейности, а по делото не е ясно такива дейности ли са осъществявали жалбоподателите, кои са другите делегирани от държавата дейности, колко от тях са съкратени и какви са били лицата, които са ги заемали. Не е обсъдил и факта, че числеността на длъжностите, заети със спортни дейности, не е намалена, а увеличена с една бройка, видно от приложение 1 на решение №36 на общинския съвет.
П. К. е приела, че ирелевантно за наличието на дискриминация е законосъобразността на прекратяване на трудовите правоотношения на жалбоподателите. Фактът, че техните трудови правоотношения са прекратени от кмета на общината сам по себе си не доказва, че това е станало в нарушение на принципа за равно третиране. Дискриминация не се доказва автоматично и от факта, че заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение е призната от съда за незаконосъобразна и отменена. Дискриминация може да се осъществи и с уволнение, признато от съда за законосъобразно, защото предметът на съдебен контрол е различен. Релевантното в случая е дали именно поради защитените признаци жалбоподателите са третирани или поставени в по-неблагоприятно положение. С оглед на това съдът не споделя изразеното в особеното мнение на оспореното решение твърдение за преюдициалност на трудово-правните спорове по отношение на дискриминационните претенции.
Съдът отчита правилото на чл. 9 ЗЗК за доказателствената тежест, но счита, че Комисията неправилно приела, че Р. К. не е доказала факта на участие в местните избори от името на съответната политическа партия. По делото е приложено – л. 165, пълномощно за участието на Кичукова в местните избори. Но дори и да се приеме това доказателство за недостатъчно да установи наличието на съответни политически убеждения – факт, който е резултат не на доказване с писмени доказателства, а на субективната преценка на съответното лице, то по отношение на другия твърдян от жалбоподателката защитен признак Комисията не е взела никакво отношение. Правилно обаче, с оглед правилото на чл. 9 ЗЗК, Комисията приела, че жалбоподателката З. Д. не е доказала факти, от които може да се направи извод, че Х. К. е осъществил акт на неравно третиране като не й е разрешил да участва в обучение. В този случай твърденията на Димитрова не са потвърдени от лицето, за което тя твърди, че й предало решението на кмета – Т. Т.. Други доказателства по делото не са ангажирани от Димитрова. С оглед на това правилно Комисията приела, че с това си действие Х. К. не е осъществил акт на дискриминация по отношение на Димитрова.
Видно от изложеното Комисията е постановила решението си, без да установи надлежно с премахването на длъжностите и прекратяването на трудовите правоотношения на тримата жалбоподатели Х. К. допуснал ли е нарушение на Закона за защита от дискриминация. Релевантният въпрос - дали с утвърждаването на длъжностите и длъжностните характеристики не е осъществено неравно третиране е останал недостатъчно изследван. С оглед на това в тази част оспореното решение следва да бъде отменено и делото върнато на Комисията за ново произнасяне с оглед на изложените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Неоснователни са твърденията на Г. Г., З. Д. и Р. Р. за незаконосъобразност на оспореното решение поради произнасяне след срока по чл. 63, ал. 3 ЗЗД. Безспорно, разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗЗД изисква Комисията да се произнесе не по-късно от четиринадесет дни след провеждане на заседанието. В случая този срок не е спазен, но срокът е инструктивен и неспазването му не прави акта незаконосъобразен.
Съдът не обсъжда твърденията на жалбоподателката Р. К. за повторна дискриминация поради недопускането й на работа след отмяната от съда на заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение, тъй като тези твърдения следва да бъдат отнесени до Комисията. Едва след нейното произнасяне съдът, ако е сезиран, може да се произнесе по законосъобразността на приетото от административния орган.
С оглед изхода от делото, направено от ответника по жалбите и от заинтересованата страна Х. К. искане и на основание чл. 143, ал. 3 и 4 АПК съдът следва да осъди Р. К., Г. Г., З. Д. и Р. Р. да заплатят на Комисията за защита от дискриминация и на Х. К. адвокатско възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт и адвокат и направените по делото разноски в размер, съответен на отхвърленото оспорване. Размерът на възнаграждението за защита от юрисконсулт следва да бъде определен на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 75 лв. Х. К. представя адвокатско пълномощно с договорено възнаграждение от 600лв., но не представя доказателства за реално платено възнаграждение. С оглед на това и в съответствие с чл. 75 ГПК във вр. с чл. 144 АПК съдът не следва да присъжда на Киров направени разноски. Жалбоподателите не са направили искане за присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.
Водим от горното и на основание чл. 159, т. 4, чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 3 АПК Върховният административен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА
съдебното производство в частта досежно жалбата на Р. В. Р., гр. К., ул. „Стара планина” №36а, срещу решение №43 от 25.02.2010г. на Комисията за защита от дискриминация в частта, в която на Х. Р. К. е наложено административно наказание глоба в размер на 250 (двеста и петдесет) лева.
ОТМЕНЯ
решение №43 от 25.02.2010г. на Комисията за защита от дискриминация в частта, в която е установено, че с действията си кметът на община К. – Х. Р. К., не е извършил нарушение на Закона за защита от дискриминация по отношение на Р. С. К., гр. К., ул. „И. С.” № 14, на З. Д. Д., гр. К., ул. „Св. Св. Кирил и Методий” №19 и на Г. Д. Г., гр. К.. „ Св. Св. Кирил и Методий” №19 и е оставил жалбите им без уважение.
ВРЪЩА
преписката в тази й част на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСТАВЯ В СИЛА
решение №43 от 25.02.2010г. на Комисията за защита от дискриминация в останалата част.
ОСЪЖДА
Р. С. К., гр. К., ул. „И. С.” № 14, Р. В. Р., гр. К., ул. „Стара планина” №36а, З. Д. Д., гр. К., ул. „Св. Св. Кирил и Методий” №19 и Г. Д. Г., гр. К.. „ Св. Св. Кирил и Методий” №19 да заплатят на Комисията за защита от дискриминация направените по разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 75 (седемдесет и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщаването в частта, в която делото е прекратено, и в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните в останалата част.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Ю. К.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ И. Р./п/ С. Я.
С.Я.