О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2726

Гр. София, 04.06.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдията Неделчева к. гр. дело №932/2024 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Столична община срещу решение №997/28.02.2023г. постановено по гр. дело №8089/2021г., по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което е прието за установено, че Общината дължи на С. Г. сумата от 10 000лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди на осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 49 ЗЗД вр. ведно със законната лихва. Касаторът счита, че въззивният съд макар и правилно да е определил приложимия закон, при определяне на конкретния размер на обезщетението не е отчел тежестта на увреждането, обема и естеството на претъпените болки и страдания, поради което незаконосъобразно е отхвърлил искането му за намаляване на присъденото обезщетение поради неговия несправедлив и завишен размер. Твърди, че въззивният съд е съобразил практика на ВКС, която не кореспондира на фактите по настоящото дело, поради което счита, че определяйки обезщетението в размер на 10 000лв., съдът е нарушил правилата на формалната логика. Според касатора, въззивният съд се е произнесъл при неправилна преценка на събраните по делото факти и доказателства и в очевидно нарушение на принципа на справедливостта, посочен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Моли въззивното решение да бъде отменено, като на негово място бъде постановено друго, с което размерът на обезщетението, дължимо в полза на ищцата Г. бъде намален до неговия действителен и справедлив размер, или при...