О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1800

София, 28.06.2024 годинаВърховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

изслуша докладваното от съдията Чаначева т. дело №514/2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „ Сити контрол и каруош“ ЕООД, [населено място] против решение №282 от 17.10.2023г. по т. д. №39/23г. на Варненски апелативен съд .

Ответниците по касационната жалба не са заявили становище.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Д. Т. е поддържал, чрез бланкет към касационната жалба, довод за недопустимост на обжалвания съдебен акт. Накратко в изложението е посочил, че съдът е разгледал непредявен иск, като е приел, че касаторът ползвал имота без основание, а размера на обогатяването му определил по средната пазарна наемна цена. Касаторът счита, че е предявен друг иск, който имал за предмет- „получени без основание суми от трети лица“, които „ според ищеца следвало да бъдат получени от дружеството“. Така е изведено, че в исковата молба и приложенията не бил заявен като факт – ползването на имота без основание Касаторът е поддържал основание и по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като е поставил въпросът – „ Има ли прогласената по отношение на кредитор относителна недействителност на конкретна сделка действие в отношенията между страните“. Посочено е, че практиката била единна в разбирането си, че относителната недействителност има действие само по отношение на „кредитора - ищец“. Изброени в този смисъл са съдебни актове на ВКС. Касаторът е направил оплакване, че произнасяйки се по непредявен иск по чл.59...