Докладвано от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

Тълкувателното дело е образувано с разпореждане на Председателя на Върховния касационен съд от 22.06.2015 г. на основание чл. 128, ал. 1 ЗСВ въз основа на постъпило искане от председателя на Върховния касационен съд за постановяване на тълкувателно решение по два въпроса, по които въз основа на постъпили сигнали се поддържа, че е налице противоречива съдебна практика на апелативните и окръжните съдилища, а именно:

1. Може ли да се допусне пълно осиновяване без съгласието на родител в хипотезата на чл. 93, ал. 1 СК?

2. Допустимо ли е молба за пълно осиновяване по чл. 82, ал. 2 и 3 СК да бъде подадена направо до окръжния съд по постоянния адрес на молителя, предвид изискването на чл. 96, ал. 2 СК за подаването й чрез съответната регионална дирекция за социално подпомагане?

Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, за да се произнесе по поставените въпроси, съобрази следното:

По първия въпрос: "Може ли да се допусне пълно осиновяване без съгласието на родител в хипотезата на чл. 93, ал. 1 СК?", становищата са две. Според едното е допустимо пълно осиновяване без съгласието на родител в хипотезата на чл. 93, ал. 1 СК, а според другото - пълно осиновяване без съгласието на родител в хипотезата на чл. 93, ал. 1 СК не може да се допусне.

Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд приема за правилно второто становище по въпроса. Съображенията са следните:

Уредбата на института осиновяване в Семейния кодекс се основава на принципите, прокламирани в чл. 2 (особена закрила на децата и равенство на родените в брака, извън брака и на осиновените деца), както и на принципите, заявени в чл. 3 от Закона за закрила на детето (осигуряване на най-добрия интерес на детето, отглеждане в семейна среда, незабавност на закрилата и контрол по...