ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2619
гр. София, 29.05.2024 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД И ВЪРХОВНИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, СМЕСЕН
ПЕТЧЛЕНЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав: Председател:Марио Първанов
Членове:Иван Раденков
Маргарита Георгиева
Аглика Адамова
Николай Иванов
като разгледа докладваното от М. П. Ч. касационно гражданско дело № 20248003101005 по описа за 2024 година Производството е по чл. 135, ал. 5 АПК.
Образувано е пред петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд по спор за подсъдност между Софийски районен съд и Административен съд – София град относно компетентния съд, който да разгледа предявения иск от Т. П. Т., със съдебен адрес - [населено място], срещу Прокуратурата на Р. Б. [населено място], за сумата 600 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно действие, изразяващо се в привличането му като страна в частно наказателно производство за признаване изпълнение на финансови санкции по ЗПИИРКОРНФС.
За да се произнесе по спора за подсъдност, настоящият петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд съобрази следното:
Производството е образувано пред Административен съд – София град по подадена искова молба от Т. П. Т., със съдебен адрес - [населено място], срещу Прокуратурата на Р. Б. [населено място], за сумата 600 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно действие, изразяващо се в привличането му като страна в частно наказателно производство за признаване изпълнение на финансови санкции по ЗПИИРКОРНФС. Делото е изпратено по подсъдност на СРС по съображения, че прокурорът е магистрат, чиято служебна дейност, вкл. и тази по привличане на лицето за участие в частно наказателно производство, не е административна, поради което е извън обхвата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Софийският районен съд е приел, че не е компетентен да се произнесе по иска за обезщетение за вреди, защото в случая се касае за особено производство по признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции. Същото се развива по инициатива на компетентният орган на решаващата държава, който предоставя решението или заверено копие от решението, подлежащо на изпълнение, пряко на компетентния орган на изпълняващата държава /съобразно предвиденото в член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции/. Действително по българското законодателство е предвидено участие на прокурор – чл.16, ал.1 ЗПИИРКОРНФС, но той не изпълнява типичните си функции по повдигане и поддържане на обвинението, съответно ръководене на разследването и осъществяване на постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане, а участва в защита на обществения интерес /подобно на производствата по реда на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чл.106, ал.9 от СК и др./, съобразно възложените му в конкретния норматевен акт правомощия.
Аргумент в тази насока е липсата на предвидена в ЗПИИРКОРНФС възможност прокурорът да обжалва решението на съответния съд /по арг. от чл.34 от ЗПИИРКОРНФС/.
При тези факти настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема следното:
Ищецът не твърди обстоятелства, които биха могли да бъдат квалифицирани по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, независимо че е посочил такава правна квалификация на иска. Ищецът не е длъжен да знае правото, нито да дава вярна правна квалификация. Той може да не прави разлика между това, дали вредите са резултат от действия или бездействия на администрация при осъществяваната от нея административна дейност, или не са резултат от това. Това е въпрос на правна квалификация. Съдът е длъжен сам служебно да даде вярната правна квалификация на иска, като изхожда от фактите и обстоятелствата, изложени в основанието на исковата молба. Изложените от ищеца твърдения за незаконосъобразно действие, изразяващо се в привличането му като страна в частно наказателно производство за признаване изпълнение на финансови санкции по ЗПИИРКОРНФС не могат да бъдат и да очертаят дейността на ответника по иска като административна, съответно да обуславят компетентност на административния съд за разглеждане на претенцията.
Административните съдилища осъществяват административно правораздаване. Затова възлагането в тяхна подсъдност на искови производства следва да се разглежда като изключение от правилото, че споровете, свързани със защитата на лични и имуществени права, са подсъдни на гражданските съдилища. Административните съдилища са компетентни да се произнасят по искове за присъждане на обезщетения за вреди, ако те са причинени от актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица, които подлежат на контрол за законосъобразност от същите съдилища. Според приетото в мотивите по т. 1 на Тълкувателно постановление № 1/2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на Гражданската колегия на Върховния касационен съд и на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, определяща за подсъдността е дейността на органа, от чийто незаконосъобразни актове, действия или бездействия, се претендират вредите.
Ето защо, настоящият петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема, че компетентен да се произнесе по исковата молба е Софийският районен съд.
По изложените съображения смесеният петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по исковата молба на Т. П. Т., със съдебен адрес - [населено място], срещу Прокуратурата на Р. Б. [населено място], за сумата 600 лв. - обезщетение за имуществени вреди вследствие незаконосъобразно действие, изразяващо се в привличането му като страна в частно наказателно производство за признаване изпълнение на финансови санкции по ЗПИИРКОРНФС, е Софийският районен съд
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийския районен съд.
Препис от определението да се изпрати на Административен съд – София град за сведение.
Определението е окончателно.