4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№60320

гр. София,16.08.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в открито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

АННА БАЕВА

катоизслуша докладваното от съдия А. Б. ч. т.д. № 1206 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Т. Д. Д., представляван от адв. Н. М., срещу определение № 49 от 01.03.2021г. по т. д. № 368/2021г. на ВКС, ТК, I т. о., с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на влязло в сила решение № 73 от 21.06.2018г. по гр. д. № 737/2018г. на РС – Гълъбово, потвърдено с решение № 52 от 12.02.2020г. по в. гр. д. № 1635/2019г. на Старозагорски окръжен съд.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Поддържа, че в периода след влизането на решението в сила и подаването на молбата за отмяна не текат срокове поради обявеното извънредно положение; че е узнал за постановяване на решението в края на м. август 2020г. от съобщението на ЧСИ, тъй като преди този момент е имало забрана за действия по събиране на вземания, а на практика е нямало как да узнае за съществуване на решението, тъй като в сградите на съдилищата не са били допускани лица за извършване на проверки. Излага и съображения за неправилност на извода на съдебния състав, че липсва идентичност на предмета на спора, като сочи, че производството и по двете дела е с едно и също правно основание, но съдебните състави са стигнали до различни заключения по един и същи казус. Моли обжалваното определение да бъде отменено.

Ответникът Д. Д. Р., представляван от адв. И. С., оспорва частната жалба. Излага съображения за законосъобразност на обжалваното определение и моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С обжалваното определение съставът на ВКС, сезиран с молба за отмяна на влязло в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК, е приел, че предвид датата на влизане в сила на по - късното решение, молбата за отмяна от 29.10.2020г. е подадена след изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.4 от ГПК и се явява недопустима. Намерил е за неоснователни доводите на молителя, че тъй като въззивните решения не подлежат на обжалване и съобщения за тях не се изпращат, той не е могъл да научи за това, че има произнесено решение до м. август 2020г., когато получил съобщение от ЧСИ, както и че обявеното извънредно положение е представлявало пречка за узнаване на поставените решения. Посочил е, че съобразно чл.64 от Закона за съдебната власт, актовете на съдилищата се публикуват незабавно след постановяването им на интернет страницата на съответния съд при спазване изискванията за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация, поради това за дата, на която молителят е могъл да узнае двете неподлежащи на обжалване въззивни решения, следва да се приеме датата на постановяването им. Приел е, че обявеното извънредно положение, на което молителят се позовава, не променя извода, че молбата е подадена след изтичането на преклузивния срок, като е съобразил, че съгласно чл.3, т.1 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението и поради това срокът по чл.305, ал.1, т.4 от ГПК не е текъл от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. /отмяната на извънредното положение/, но е започнал да тече отново на 14.05.2020 г. и е изтекъл на 13.07.2020г. Приел е още, че изложените в молбата за отмяна фактически твърдения не подкрепят, а изключват наличието на основанието за отмяна, на което молителят се позовава, тъй като в конкретния случай не е изпълнено изискването за обективен идентитет между предмета на двете дела и на разрешените с решенията по тях правни въпроси, което прави неприложимо отменителното основание по чл.303, ал.1, т.4 от ГПК.

Посочил е, че първото дело е образувано по предявени от Д. Д. Р. срещу настоящия молител искове за установяване по реда на чл.422, ал.1 от ГПК съществуването на вземане по запис на заповед от 10.01.2008г. и лихви за забава на същото вземане, докато второто дело е образувано по предявени от същия ищец срещу настоящия молител искове за установяване по реда на чл.422, ал.1 от ГПК съществуването на вземане по запис на заповед от 05.05.2008г. и лихви за забава на същото вземане. Намерил е, че отсъства тъждество в исканията по двете дела с оглед на различните вземания, чието съществуване е установено или отречено, както и липсва идентичност в основанията на тези искания - всяко от исканията произтича от различни правопораждащи факти, основани на два отделни записа на заповед.

Обжалваното определение е правилно.

Изводът на състава на ВКС, че при преценка за спазване на срока по чл.305, ал.1, т.4 ГПК следва да бъде съобразена датата на постановяване на окончателните въззивни съдебни решения, е съобразен с разпоредбата на чл.64 ЗСВ, предвиждаща публикуване на актовете на съдилищата на интернет страницата на съответния съд. Поради това молителят е могъл да узнае за постановените необжалваеми решения, независимо дали е бил ограничен достъпът до съдебните сгради. Неоснователни са и доводите му във връзка с последиците от обявеното извънредно положение, тъй като съставът на ВКС е съобразил предвиденото в чл.3, т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците спиране на течението на процесуалните срокове. Срокът по чл.305, ал.1, т.4 ГПК е започнал да тече на 03.02.2020г., когато е постановено второто /по-късно постановено/ решение, през периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. е спрял да тече, на 22.05.2020г. е започнал да тече отново и е изтекъл на 22.07.2020г. Поради това към датата на подаване на молбата за отмяна – 29.10.2020г. този срок вече е бил изтекъл.

Правилен е и изводът на състава на ВКС за липса на изложени твърдения, които могат да обосноват основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. От изложените в молбата за отмяна твърдения е видно, че първото от постановените решения е постановено по иск за заплащане на неизпълнено задължение по запис на заповед от 10.01.2008г., а второто – по иска за изплащане на неизпълнено задължение по запис на заповед от 15.09.2011г., т. е. исковете по двете дела са предявени на различни основания. От тези твърдения се налага изводът, че липсва обективен идентитет на предмета на двете дела, т. е. липсват твърдения, обосноваващи соченото основание за отмяна. Поради това е без значение дали правната квалификация на разгледаните по двете дела искове е еднаква и дали по тях е извършена различна преценка на едни и същи обстоятелства.

Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 49 от 01.03.2021г. по т. д. № 368/2021г. на ВКС, ТК, I т. о.,.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: