~ 3 ~О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1638

гр. София, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закритото съдебно заседание на трети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Т.

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д.

Геновева Николаева

като изслуша докладваното от съдия Д. Д. ч. гр. д.№1132 по описа за 2024 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на И. Ж. М. срещу определение №3034 от 29.2.2024 г. по ч. гр. д. №2284 по описа за 2024 г. на Софийския градски съд, ЧЖ, VI-И, в частта, с която е потвърдено определение №4613 от 30.01.2024 г. по гр. д. №68635 по описа за 2023 г. на Софийския районен съд, 80 състав, за прекратяване на производството по нейното искане.

Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли да бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на частния жалбоподател и данните по делото, приема следното:

Р. Т. и И. М. са поискали от съда да определи мерки на лични отношения с малолетното дете Т., тъй като първата е негова баба, а втората-прабаба. Софийският районен съд е приел, че в разпоредбата на чл.128, ал.1 от СК са лимитативно изброени лицата, които могат да предявят този иск и тези лица се ограничават до бабата и дядото на детето. И. М. е прабаба и не попада сред лицата, посочени в разпоредбата, поради което съдът е върнал нейната искова молба и е прекратил производството в тази част. С обжалваното пред настоящата инстанция определение Софийският градски съд е потвърдил първоинстанционното определение в прекратителната част по съображения, че процесуална легитимация да предявят искането по чл.128, ал.1 от СК имат само посочените в разпоредбата лица-бабата, дядото и детето, но не и прабабата.

Във връзка с мотивите на въззивния съд частният жалбоподател желае определението на Софийския градски съд да бъде допуснато до касационно обжалване по въпроса имат ли право прабабата и прадядото на детето да заведат иск по чл.128, ал.1 от СК. Настоящият състав констатира, че по този въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, липсва формирана практика на ВКС, поради което приема, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Според доктрината правото на иск/в случая на искане да се образува производство по спорна администрация/ е процесуално правомощие, необусловено от материалноправни предпоставки, тоест-не предпоставя основателност на иска. Ето защо правото на иск представлява правомощие на определени лица/надлежни страни/ да възбудят чрез иск производство за разрешаване на конкретен граждански спор. Надлежна страна /страна, притежаваща процесуална легитимация/ е тази, която претендира, че е притежател на материалното право, засегнато от правния спор. При преценката за наличието на процесуална легитимация съдът изхожда единствено от правното твърдение на ищеца, заявено с иска. Претендираното от ищеца спорно право обуславя процесуалната легитимация, а какво е действителното правно положение се установява едва със съдебното решение по съществото на спора. Същите принципни постановки важат и за производството по спорна съдебна администрация-твърденията в искането до съда относно спорното право определят процесуалната легитимация, а съдебното решение постановява дали това материално право действително съществува. Така например в практиката на ВКС е прието, че липсва процесуална легитимация за образуване на производство по чл.128, ал.3 от СК за бащата на детето, тъй като той е отправил до съда искане, което може да се предяви само от бабата и дядото, тоест-искане за защита на чуждо право/определение № 372 от 7.06.2013 г. по ч. гр. д. №2943/2013 г. на III ГО на ВКС/. Настоящият случай не е такъв-искането изхожда от прабабата на детето, която твърди, че има право да поиска от съда определяне на мерки за лични отношения с нейния правнук. Изхождайки от нейното твърдение, съдът следва да приеме, че тя е процесуално легитимирана да предяви искането, поради което трябва да образува производство по делото и да се произнесе по съществото на спора.

От този отговор на въпроса следва, че определението на Софийския градски съд в обжалваната част противоречи на процесуалния закон, тъй като въззивният съд погрешно е отъждествил материалноправната с процесуалноправната легитимация. Ето защо в тази част определението следва да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено. Делото трябва да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по същество дали прабабата има право да иска определяне на мерки за лични отношения.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3034 от 29.2.2024 г. по ч. гр. д. №2284 по описа за 2024 г. на Софийския градски съд, ЧЖ, VI-И, в частта, с която е потвърдено определение №4613 от 30.01.2024 г. по гр. д. №68635 по описа за 2023 г. на Софийския районен съд, 80 състав, за прекратяване на производството по искането на И. Ж. М..

ОТМЕНЯ определение №3034 от 29.2.2024 г. по ч. гр. д. №2284 по описа за 2024 г. на Софийския градски съд, ЧЖ, VI-И, в частта, с която е потвърдено определение №4613 от 30.01.2024 г. по гр. д. №68635 по описа за 2023 г. на Софийския районен съд, 80 състав, за прекратяване на производството по искането на И. Ж. М..

ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за произнасяне по искането на И. Ж. М..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: