Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс/АПК/.
Образувано е по жалба на [фирма],със седалище [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], срещу Решение № РД-05-143 от 13.09. 2016г. на Съвета за електронни медии, с което се отнема и прекратява индивидуална лицензия № ЛЛР-01-3-016-01 за доставяне на аудио-визуална услуга с наименование [наименование],издадена на дружеството.
Твърди се нищожност на административният акт на основание чл.35, ал.1,във вр. с чл.37 от ЗРТ (ЗАКОН ЗЗД РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА) /ЗРТ/ поради липса на законов състав на органа при постановяване на обжалваното решение;нарушение на изискването на чл.146, т.2,във вр. чл.59, ал.2, т.4 от АПК, поради немотивираност на акта и неспазване изискванията за съдържание; нарушение на административно-производствените правила и в частност по чл.34, ал.2 ЗРТ, поради липса на информация в обявеният на интернет страницата на СЕМ проект на дневен ред на заседанието относно подлежащото за обсъждане на решение за отнемане на лицензията на дружеството - нарушение по чл.146, т.4 АПК,във вр. с чл.105, ал.4, т.5 ЗРТ изразяващо се материална незаконосъобразност на акта. По изложените съображения с жалбата се прави искане отмяната като незаконосъобразно на оспореното решение на СЕМ.
Ответната страна - Съвет за електронни медии излага съображения за неоснователност на подадената жалба.Моли същата да бъде оставена без уважение.
Върховният административен съд, тричленен състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в законовоустановения срок и при липсата на отрицателни процесуални предпоставки за това.Във фактическо отношение съдът приема за установено следното:
С процесното Решение № РД-05-143 от 13.09.2016г., Съвета за електронни медии е прекратил като отнема индивидуална лицензия № ЛЛР-01-3-016-01 за доставяне на аудио-визуална услуга с наименование [наименование] на [фирма]. Като правно основание за издаване на решението са посочени разпоредбите на чл.32, ал. 1,т.18, във връзка с чл. 121, ал.1, т.2, във връзка с чл.122, т.3, чл.105, ал.4, т.5, чл.32, ал.1,т.16 от ЗРТ (ЗАКОН ЗЗД РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА) /ЗРТ/.
По силата на чл. 105, ал.4, т.5 от ЗРТ, за осъществяване на радио и телевизионна дейност, не могат да кандидатстват за издаване на лицензии физически лица - еднолични търговци, и юридически лица, които през последните пет години, предхождащи кандидатстването за лицензия, са обявени в несъстоятелност или са в производство за обявяване в несъстоятелност или в ликвидация. От своя страна, разпоредбата на чл. 122, т.3 ЗРТ предвижда, че издадена лицензия се отнема при установяване на неверни данни в декларацията по чл.111 ЗРТ.
В оспореното решение органа е изложил безспорното обстоятелство, че с Решение № 522/17. 03. 2016г. по търг. д. № 4258/2014г. по описа на Софийски градски съд е открито производство по несъстоятелност на дружеството-притежател на лицензията, като е обявена начална дата на неплатежоспособността. В тази връзка СЕМ е приел, че отпадането на законовото изискване за получаване на лицензия води до принудителното и отнемане. По аналогичен начин органа е приложил и нормата на чл. 122, т.3, във връзка с чл. 111 ЗРТ, досежно данните относно актуалното състояние на лицензиантите отразени в декларацията им.
С оглед наведените от жалбоподателят възражения за незаконосъобразност на оспорения административен акт, съдът намира за неоснователно твърдението му за нищожност на процесният акт, като постановен от незаконен състав.В съответствие с разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗРТ, Съвета взема решенията си с обикновено мнозинство от всички членове, като по силата на чл.35, ал.1 ЗРТ заседанията са редовни, ако на тях присъстват толкова членове, колкото са необходими за вземане на решения по дневния ред. Решенията се вземат лично и присъствено с явно гласуване. Видно от прибложеният по делото протокол от проведеното на 13. 09. 2016г. заседание на СЕМ, присъствали са петима от членовете на Съвета, колкото е и целият му състав съобразно текста на чл.24 ЗРТ. В този смисъл възражението на жалбоподателят е неоснователно.
На следващо място, неоснователно е и твърдението за незаконосъобразност на оспореното решение поради неподписването на екземпляра от същото качено на сайта на регулатора от председателя и членовете на Съвета. Следва да се има предвид, че целите които преследва качването на информация на интернет сайта на регулаторния орган са публичност и осведоменост на заинтеросавите лица. Посоченото в него съдържание не може да се възпприеме като удостоверителна извадка за целите на прозиводството по съдебно обжалване. Съветът за електронни медии е независим специализиран орган, който регулира медийните услуги, Той е колективен орган, който се състои се от петима членове. Като колективен орган снпоред чл. 37,ал.1 от ЗРТ, с изключение на решенията по ал. 2, Съветът взема решения с обикновено мнозинство от всичките членове. Решенията се вземат лично и присъствено с явно гласуване и се мотивират, като заседанията на Съвета са публични и протоколите от заседанията се публикуват на електронната страница на Съвета в тридневен срок (чл. 35, ал. 3 ЗРТ). Председателят на Съвета подписва актовете на Съвета, взети в изпълнение на ЗРТ (ЗАКОН ЗЗД РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА). Обективирането на решението на Съвета в нарочен акт, със самостоятелен номер, подписано само от председателя на Съвета, каквато е практиката на Съвета за електронни медии, не създава друг акт, а само повтаря решението и неговите мотиви такива, каквито са приети и изложени в протокола. Поради това, когато проверява валидността на решението на Съвета – взето ли е то при спазване на изискванията за кворум и мнозинство, съдът проверя обктивираното в протокола относно тези два релевантни факта, а не съобразява валидността на подписа на председателя на Съвета. Когато проверява законосъобразността на решението съдът проверява обективираното в протокола волеизявление и мотиви съответни ли са на изложеното в решението, подписано от председателя. Ако е налице разлика между изложеното в протокола и в решението, подписано от председателя, ще е налице акт, който е различен от този, който компетентния орган е взел. Това изискване за идентичност е валидно както за диспозитива, така и за мотивите на акта. Правомощието на председателя на Съвета да подписва решенията на Съвета, не е правомощие да създава нов акт, с фактически и правни основания, различни от обсъжданите и приети от колективния орган, които не фигурират в протокола, а само да подписва актовете на Съвета, такива, каквито са приети от него, т.е. да ги легитимира. С оглед изложеното това възражение на касатора е неоснователно и следва да се отхвърли. По съображения аналогични на изложените, съдът отхвърля и възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорения от него административен акт поради липсата на подписи на членовете на СЕМ върху каченото на интернет сайта на регулатора решение.
На трето място, макар основателно жалбоподателят да твърди, че е налице нарушение на изискването за предварително обявяване на предстоящият за обсъждане дневен ред не по-късно от 24 часа преди заседанието, то процесното нарушения няма характер на съществено процесуално отм. енително нарушение. При постановяване на процесният акт, органа е изложил мотиви и приложил материално-правна норма на базата на собствена законова фикция, при която участието в производството за заинтересованите лица не би довело дори хипотетично до постановяване на акт с различно съдържание.
По довода на жалбоподателя за материалноправна незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради противоречие на същия с разпоредбата на чл.105, ал. 4, т.5 от ЗРТ следва да се посочи, че с Решение № 55 от 17.03.2016г. по търговско дело № 4258 по описа на Софийски градски съд за 2014г. е открито производство по несъстоятелност срещу дружеството [фирма],като със същото е определена датата 01.04.2014г. за начална дата на неплатежоспособността. В този смисъл между страните по делото не е налице спор по фактите. Съществена е преценката представлява ли откриване на производството по несъстоятелност основание за прекратяване на индивидуална лицензия по чл.105, ал.4, т.5 от ЗРТ, а от тами и за съответствието на административния акт с материалния закон.
Съгласно цитираната разпоредба, физически лица, еднолични търговци, и юридически лица, които през последните пет години, предхождащи кандидатстването за лицензия, са обявени в несъстоятелност или са в производство за обявяване в несъстоятелност или в ликвидация, не могат да кандидатстват за издаване на лицензии за дейностите по чл.105 ал.1 ЗРТ.
В конкретния случай повече от очевидно е, че процесният казус не третира отказ за издаване на лицензия, а за прекратяването на вече издадена такава.Прекратяване и отнемането на лицензията, като отделни регулаторни правомощия на СЕМ са обект на регламентация в разпоредбите на чл. 121 и 122 ЗРТ, и в този смисъл е налице ясна и конкретна нормативна регулация на двете хипотези и те не следва да се извличат по тълкувателен път. Нито една от двете разпоредби не предвижда откриване на производство по несъстоятелност като основание за отнемане или прекратяване на вече издадена лицензия за доставяне на аудио-визуална услуга.
Съгласно разпоредбата на чл.121, ал.1 т.3 ЗРТ, лицензията се прекратява с прекратяване на юридическото лице.По силата на чл. 625 и сл. от Търговският закон /ТЗ/, след откриване производство по несъстоятелност длъжника не преустановя дейността си, а я продължава, но по специален ред и условия, като дори в случаите когато съдът констатира, че с действията си длъжникът застрашава интересите на кредиторите, дейността му не се преустановява а продължава, но вече под надзора на синдик. Ноторно известно е, че в производството по обявяване в несъстоятелност длъжникът, съответно неговите органи, могат да извършват лично или чрез упълномощено от тях лице всички процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика. В този смисъл, при откриване производството по несъстоятелност длъжника не просто не преустановява съществуването си, а продължава дейността си, макар и под специален режим. Поради това, откриването на производство по несъстоятелност по чл.121, ал.1, т.3 от ЗРТ, изрично е изключено от законодателя като основание за прекратяване на лицензията.
Неправилно приложена от административния орган към настоящият спор е и нормата на чл.122, т.3 ЗРТ,предвиждаща отнемане на лицензия при установяване на неверни данни в декларациите по чл.111 ЗРТ, и в частност, че не са налице обстоятелствата по чл.105, ал.4 от закона и изискването юридическото лице, през последните пет години, предхождащи кандидатстването за лицензия, да не е обявено в несъстоятелност или да не е в производство за обявяване в несъстоятелност или в ликвидация. Избраният нормативен подход изрично въвежда изискването „установяване на неверни” данни относно посочените обстоятелства. Нито в преписката на органа, нито от данните по делото се установява, че към датата на кандидатстване от страна на дружеството за индивидуална лицензия, същото е било в открито производство по несъстоятелност, така, че да се претендира неверност в декларираните към онзи момент обстоятелства. Напротив, по силата на своят акт за издаване на лицензия, имащ характера на стабилен, влязнал в сила индивидуален административен акт, СЕМ се е произнесъл категорично за съответствието на дружеството с изискванията на лицензионното производство, поради което е издал лицензията. Настъпилите в последствие обстоятелства в правната сфера на лицензианта, не могат да бъдат приравнени на невярно деклариране към момента на кандидатстването за лицензията. Декларацията представлява документ с официален характер, който удостоверява факти и обстоятелства за предходен или настоящият момент. Чл. 111, ал. 1, т.6 ЗРТ изрично предвижда кандидатите да декларират, ”че не са налице” а не, че няма да настъпят определени обстоятелства. Декларацията за наличие на конкретни обстоятелства няма характер на обещание занапред. Даденият от административният орган прочит на закона е неправилен дори и поради факта, че в правното битие на едно юридическо лице може да настъпят промени, както в резултат на неговите собствени, така и в резултат на външни, форсмажорни или други обстоятелства.А тяхната тежест и правни последици с оглед възможностите за отнемане или прекратяване на индивидуалната лицензия законодателят е регламентирал в текстовете на чл.121 и чл.122 от ЗРТ за прекратяване и отнемане на издадената вече лицензия. Следва да се посочи, че настъпилите след издаване на индивидуалната лицензия обстоятелства могат и следва да получат своята точна правна квалификация съобразно изрично предвидените законови хипотеза, но не и да бъдат тълкувани като отпаднали положителни предпоставки.
В този смисъл, СЕМ е приложил неправилно посочената законова разпоредба което прави издадения от него административен акт материално незаконосъобразен, което налага отмяната му.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение воторо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № РД-05-143 от 13.09.2016г. на Съвета за електронни медии с което се отнема и прекратява индивидуална лицензия № ЛЛР-01-3-016-01 за доставяне на аудио-визуална услуга с наименование [наименование], издадена на [фирма].
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните по делото, че е изготвено.