Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] от [населено място], против решение № 1856/14.11.2016 г. по адм. д. № 1714/2015 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължение по декларация на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК с изх. №70-00-4329/1/01.07.2015 г., издаден от Ф. П. – ревизии в отдел „Контрол и принудително събиране“ към дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при община Б., потвърден с решение № 70-00-4329/5/11.08.2015 г. на директора на дирекция Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Б. досежно установеното вземане за такса битови отпадъци (ТБО) за периода от 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г. за декларирани от касатора недвижими имоти.

В жалбата са наведени доводи срещу решението, като неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Първоинстанционният съд неправилно е тълкувал законовите норми във връзка с понятията населено място, строителни граници, урбанизирана територия и територия на транспорта. Строителните граници на населеното място се определят от подробния устройствен план, а не от общия устройствен план. Имотите стопанисвани от касатора се намират не в урбанизираната територия на населеното място [населено място], а в територия на транспорта, представляваща [фирма], която се подчинява не на ЗУТ, а на ЗМПВВПРБ, като границите на пристанищата, техните Генерални планове и контрола върху тях се извършва от Министерски съвет или министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а не от общините. Следователно, пристанищата като територии с особен статут, не са част от населените места и не попадат в строителните им граници. Поради това [фирма] не е част от населеното място [населено място], и процесните имоти, разположени на това пристанище, не са част от населеното място [населено място], както неправилно е преценил първоинстанционният...