Производството е по реда на чл. 251 ГПК, вр. чл. 144 АПК.
Образувано е по искане, подадено от Е. П. Н. от гр. [населено място] за тълкуване на решение № 1165/04.02.2016 г. по адм. дело № 5537/2015 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение. В искането за тълкуване се излага, че след постановяване на решението същата е поискала от и. ф. председател на Районен съд /РС/ гр. [населено място] да се произнесе съобразно постановеното решение и да определи спрямо нея допълнително трудово възнаграждение за 2014 г. В продължение на няколко месеца и въпреки отправените искания председателят на РС отказвал да изпълни и да се съобрази с направеното тълкуване и указанието по тълкуване на ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) /ЗСВ/ и Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, утвърдени от Висшия съдебен съвет /ВСС/, в сила от 27.10.2011 г. В молбата се описват подробно предприетите от Е. Н. действия във връзка с изпълнението на съдебното решение, включително сезиране на постоянни комисии на ВСС, получените отговори от тези комисии, както и относно действията, респективно бездействията на председателя на Районния съд. Иска се тълкуване на влязлото в сила решение, като изрично се посочи кой е компетентният орган да прецени и определи допълнително трудово възнаграждение, след отмяна с решението на незаконосъобразния отказ на председателя на Окръжен съд гр. [населено място] и дали изтичането на 2014 г. представлява нормативна пречка за определяне и изплащане на допълнително възнаграждение за 2014 г. и заплащане на такова през бюджетната 2016 г., ако бъде определено.
Ответникът по искането за тълкуване на съдебното решение – председателят на Окръжен съд гр. Б.д, който е бил ответник в инстанционното производство, в което е постановено решението, чието тълкуване се иска, не е изразил становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането за тълкуване на решението. Поддържа, че решението е ясно и не съдържа противоречивия, поради което не се налага неговото тълкуване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в искането, с което е сезиран, приема следното:
Решение № 1165/04.02.2016 г. по адм. дело № 5537/2015 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, чието тълкуване се иска, е постановено в касационно производство по реда на чл. 208 и сл. АПК, по жалба на Е. П. Н. против решение № 371/18.02.2015 г., постановено по адм. дело № 930/2014 г. по описа на Административен съд гр. Б.д. С постановеното решение на касационния съд обжалваното първоинстанционно решение е отменено и вместо него е постановено решение по същество, с което е отменен обективираният в писмо изх. № 585/15.12.2014 г. на заместник-председателя на Окръжен съд гр. Б.д, издадено при условията на заместване на председателя на същия съд, отказ да бъде определено за изплащане допълнително трудово възнаграждение за 2014 г. на Е. П. Н. – административен ръководител на Районен съд гр. [населено място].
За да постанови това решение касационният съд е приел за незаконосъобразен обжалвания отказ за изплащане на допълнително трудово възнаграждение, поради наличието на образувано дисциплинарно производство против Е. П. Н. – съдия в Районен съд гр. [населено място] и административен ръководител на този съд към момента на постановяване на обсъждания акт. Съдът е приел, че само факта на образувано дисциплинарно производство не представлява пречка за определяне и изплащане на допълнително трудово възнаграждение. В случая е установено, че още преди приключване на производството пред първата инстанция дисциплинарното производство е приключило пред наказващия орган, тъй като с решение от 15.01.2015 г. на ВСС е отказано налагане на дисциплинарно наказание.
В мотивите на решението касационният съд е обсъдил и довода на първоинстанционния съд за неприложимост на чл. 142, ал. 2 АПК, предвид съдържанието на пар. 3 ДР на Правилата на ВСС, тъй като последното касае начисляването и изплащането на средствата за допълнителни възнаграждения, но не и тяхната дължимост. Посочил е, че предмет на оспорения акт в случая е преценката за това дали на Е. Н. се дължи допълнително възнаграждение за 2014 г. и доколкото единственият мотив, за да се приеме, че такова не се дължи /според съдържанието на оспорения акт/, е наличието на образувано дисциплинарно производство против нея, то преценката за законосъобразността на оспорения пред съда акт не се разпростира върху начина на изпълнение на акта с дължимото съдържание /акт, с който се определя за изплащане допълнително възнаграждение/.
В съответствие с тези съображения, които са подробно развити в мотивите на съдебното решение, касационният съд е достигнал до извода, че отказът за изплащане на възнаграждение на посоченото от органа основание е незаконосъобразен и като е отхвърлил жалбата против този отказ, първоинстанционният административен съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Поради това че спорът е изяснен от фактическа страна, касационният съд е решил спора по същество като е отменил обжалвания отказ за изплащане на допълнително трудово възнаграждение.
Изложеното налага извода, че решението, чието тълкуване се иска не съдържа неясноти или вътрешни противоречия. Тълкуване на съдебно решение се извършва когато то е неясно, а в случая не се установява решението, изложените към него мотиви или части от тях да са неясни или да съдържат противоречия. Всъщност наличието на такива и не се твърди в искането за тълкуване. От неговото съдържание се налага извода, че искането е не за тълкуване на решението, а по своята същност представлява искане за даване на указания относно последващите действия по определяне и изплащане на допълнително трудово възнаграждение на съдия Е. Н. за 2014 г. Даването на подобни указания е извън предмета на производство по тълкуване на решението, поради което подаденото искане следва да бъде оставено без уважение.
Следва да се посочи, че не е налице непълнота на съдебното решение, изразяваща се в липсата на диспозитив, с който преписката да се изпрати за ново произнасяне на органа. Решаващият състав не е формирал воля за такова връщане, а освен това срокът за евентуално допълване на решението е изтекъл.
Наред с горното, следва да се отбележи, че във връзка с преценката относно компетентния орган, който да се произнесе по претендираното от съдия Е. Н. субективно право – право на допълнително трудово възнаграждение за 2014 г., вече има няколко поредни произнасяния на комисия „Бюджет и финанси” на ВСС /от 01.06.2016 г., 29.06.2016 г., 10.08.2016 г./, в които е даден еднозначен отговор, че компетентен да се произнесе е административният ръководител на Районен съд гр. [населено място]; налице е произнасяне на същата комисия от 28.09.2016 г., че Районен съд гр. [населено място] има достатъчно средства по пар. 01-00 „Заплати” за извършване на разхода за изплащане на ДТВ на съдия Е. Н. за 2014 г. Налице е също решение от 28.07.2016 г. на Комисия по правни и институционални въпроси към Пленума на ВСС, че е налице влязло в сила съдебно решение, което следва да бъде изпълнено от административния ръководител съгласно дадените в мотивите задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, указано е също решението на комисията да се изпрати на председателя на Районния съд гр. [населено място]; както и решение от 14.11.2016 г. на същата комисия относно даване на указания и тълкуване на Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнително трудово възнаграждение, по искане на Е. Н.. Следователно, дадени са напълно ясни указания на кадровия орган кой административен ръководител е компетентен в случая да се произнесе, както и дали съществува пречка от гледна точка на управление на бюджета на съдебната система да се изплати допълнително трудово възнаграждение за 2014 г. от бюджета през следваща бюджетна година.
От друга страна в Административнопроцесуалния кодекс са регламентирани процесуални способи за защита против незаконосъобразни актове, действия и бездействия при упражняване на административни правомощия, както и за ангажиране на отговорност при неизпълнение на съдебно решение, които могат да бъдат приложени.
Същественото за целите на настоящото производство е, че не е налице основание за тълкуване на съдебното решение, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
О. Б. У. искането на Е. П. Н. за тълкуване на решение № 1165/04.02.2016 г., постановено по адм. дело № 5537/2015 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение. Решението не подлежи на обжалване.