Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. М. ЧЛЕНОВЕ:Р. Д. Х. К. при секретар Г. У. и с участието на прокурора С. П. докладваното от съдиятаХ. К. по адм. дело № 2836/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Производството е образувано по подадена касационна жалба от А. М. срещу решение № 20/25.01.2021г., постановено по адм. дело № 295/2020г. на Административен съд – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Ревизионен акт № Р – 16000919007378-091-001/12.06.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 416/28.08.2020г. на Директора на ДирекцияОбжалване и данъчно-осигурителна практика - Пловдив, с който е ангажирана отговорността на А. М. по реда на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, за установени и невнесени задължения на „Уйлтош“ ЕООД Кърджали: 1. По ЗДДС за период 01.01.2015г. – 31.07.2017г. в размер на 62 180.71лв. главница и 26 171.90лв. лихви за забава; 2. По ЗКПО за периода 01.01.2014г. – 31.12.2016г. в размер на 6 025.95лв. главница и 2 414.47лв. лихва; 3. По чл. 42 от ЗДДФЛ за периода 01.02.2015г. до 28.02.2017г., в размер на 2 263.61лв. главница и 992.87лв. лихва; 4. По ДОО за периода 01.03.2015г. – 28.02.2017г. в размер на 4 457.75лв. главница и 1 905.53лв. лихва; 5. По ЗОО за периода 01.05.2016г. – 28.02.2017г. в размер на 723.44лв. главница и 261.33лв. лихва; 6. По ДЗПО-Универсален пенсионен фонд за периода 01.03.2015г . – 28.02.2017г. в размер на 1 520.45лв. главница и 667.34лв. лихва и 7. По чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ за периода 01.07.2015г. – 30.09.2015г. в размер на 216лв. главница и 104.62лв. лихва.

Касаторът счита оспореното решение за неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

В жалбата се излагат доводи, че в хода на проведената ревизия не е доказан фактическия състав на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. Единственото което е установено е, че лицето А. М. е бил управител на „Уйлтош“ ЕООД и, че по отношение на дружеството има влязъл в сила РА за задълженията му. Приходния орган обаче не е доказал недобросъвестното задължение на управителя на дружеството по обявяване на факти и обстоятелства довели до невъзможност за събиране на публичните вземания към дружеството. Не е доказана причинно-следствената връзка между поведението на управителя и несъбраните публични вземания.

Касаторът счита, че не са налице и кумулативните предпоставки на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, тъй като липсва установяване по безспорен начин на недобросъвестно поведение на управителя при продажбата на дружествените дялове.

Сочи се още, че с атакуваното решение АС Кърджали разширил размера на отговорността, като е включил в него и размера на законната лихва за забава. Тъй като нормата на чл. 19 от ДОПК е частен случай на отговорност за чужди задължения, тя следва да се тълкува стриктно, като отговорността по този текст касае само несъбраните задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, до размера на несъбраните задължения, но не и лихви върху тях.

М. В. административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира заплащане на разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП, в писмен отговор, чрез процесуален представител оспорва жалбата, като я счита за неоснователна. Счита оспореното решение за правилно. Претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението си Административен съд Кърджали е отхвърлил жалбата на А. М. срещу Ревизионен акт № Р – 16000919007378-091-001/12.06.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 416/28.08.2020г. на Директора на ДирекцияОбжалване и данъчно-осигурителна практика - Пловдив, с който на лицето е установена отговорност по чл. 19, ал. 1 ДОПК за задължения на „Уйлтош“ ЕООД за съответните периоди.

Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че РА е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, има необходимото съдържание, при извършване на ревизията не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Съдът е приел, че оспореният акт не противоречи и на материално-правните норми, реализиращи отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. Посочено е, че за да се реализира този вид отговорност следва да са налице кумулативните предпоставки за това. Безспорно, според съда се установява, че касаторът А. М. е бил управител на „Уйтош“ ЕООД за периода в който е ангажирана отговорността му. Прието е, че е налице и втория елемент – укриване на факти и обстоятелства, които по закон управителя е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. В конкретния случай това е сторено като управителят е подал ГДД по чл. 92 от ЗКПО и СД по ЗДДС с данни разминаващи се между декларираното и действителните задължения. Прието е, че от данните по делото се установява, че приходния орган е предприел всички възможни действия за принудително събиране на вземанията на дружеството, но се установява тяхната несъбираемост, поради липса на имущество, както и авоари на дружеството. Според съда декларирането на неверни данни в подадените за 2015г. и 2016г. ГДД по чл. 92 от ЗКПО е причина администрацията да не предяви своите претенции за заплащане на дължимото. Налице е причинно-следствена връзка между поведението на жалбоподателя, като управител и невъзможността за събиране на задълженията, тъй като последния е бил наясно с обстоятелството, че в резултат на това поведение, за дружеството ще възникне задължение за довнасяне на данъци, както и, че дружеството няма да има правната възможност да ги заплати.

По отношение наличието на предпоставките на чл. 19, ал. 2 от ДОПК е прието от АС – Кърджали, че като управител на „Уйтош“ ЕООД А. М. е извършил плащания или разпределяне на парични суми от имуществото на дружеството, получени от установените с РА неотчетени приходи и не е предприел действия в насока задълженията на дружеството да бъдат погасени, а е отчуждил недвижим имот и е прехвърлил дружествените си дялове и по този начин е препятствал събирането на публичните задължения на дружеството.

Не на последно място съдът е счел, че дължимите задължения включват и дължимата лихва за забава, предвид нормата на чл. 16, ал. 3 от ДОПК.

На основание изложеното е направен краен извод, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за съдържание и форма, в унисон с материалния закон, което обоснована необходимостта от отхвърляне на жалбата срещу него.

Решението е правилно.

Установено е, че за ревизирания период от 01.01.2015г. до 28.02.2017г. А. М. е управител на „Уйлтош“ ЕООД. На последното дружество е извършена ревизия, приключила с ревизионен акт № Р – 16000917003192-091-001/03.05.2018г., с която на дружеството са установени задължения по ЗДДС, ЗКПО, данък общ доход и вноски за задължителни осигурителни вноски. Като необжалван, ревизионният акт е влязъл в сила, като определените с него задължения не са заплатени. Установено е още, че в Търговския регистър на Агенция по вписванията е отразено на 21.06.2017г. прехвърлянето дружествените дялове на А. М. на М. Я., съгласно договор от 13.06.2017г. Установено е също, че задълженията на „Уйлтош“ ЕООД възлизат общо на 66 337.78лв., като в ТД на НАП - Пловдив е образувано изпълнително дело за събиране на публичните му задължения. Предприетите действия от публичния изпълнител по налагане на възбрани и запори не са дали резултат поради липса на движимо и недвижимо имуществото на дружеството, съответно наличие на суми по банковите сметки на дружеството. При така установените факти органът по приходите е приел, че е налице хипотеза по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за ангажиране на отговорността на управителя на дружеството за въпросните задължения, обосновано с това, че управителят на дружеството през процесния период е не е декларирал вярно извършваните сделки от дружеството съобразно тяхното съдържание и изискванията на материалния закон, което е довело до намаляване на резултатите за периодите по ЗДДС и при облагане с корпоративен данък. Прието е още, че разликата между декларираното и действително установеното при ревизията съставлява укриване по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК, като за процесните данъчни периоди не са декларирани всички приходи от дейността на дружеството, поради което декларациите са с неверни данни. В подкрепа на изводи за наличие на умисъл на управителя е изложено обстоятелството, че в хода на извършване на проверката са предприети действия от РЛ за прехвърляне дейността на дружеството на новообразувано такова.

В конкретния случай органите по приходите са приели, че по отношение РЛ са налице и двете хипотези фигуриращи в нормата на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ДОПК който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение.

Фактическият състав на посочената по-горе норма включва следните елементи: 1. Субект на отговорността – кой може да бъде трето отговорно лице – управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или пълномощник; 2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК; 3. Действие – укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител; 4. Причинно следствена връзка - Вследствие на това укриване на факти и обстоятелства не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски и 5. Невъзможност да бъде събрано вземането - чрез допустими доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество, които е в състояние да покрие съществуващите публични задължения.

С оглед на данните по делото решаващият съд правилно е приел, че между страните не са спори относно това, че РЛ е субект на отговорност поради това, че е била управител на задълженото дружество за процесните данъчни периоди; 2. че е налице задължение на лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК - дружество „Уйлтош“ ЕООД има публични задължения, установени с влязъл в сила ревизионен акт; 3. че задълженото дружество не разполага с парични средства и имущество, които са в състояние да покрият размера на публичните задължения.

Спорът между страните се свежда до това налице са другите елементи – извършено действие от задълженото лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е длъжно да обяви пред орган по приходите и дали това действие е в причинно-следствена връзка с невъзможността да бъдат събрани задълженията.

Както бе посочено по горе, разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК /в съответната редакция за процесния период/ изисква установяване на виновно, умишлено поведения при действията по укриване на факти и обстоятелства, извършени от управителя на дружеството.

Настоящият касационен състав намира, че подаването на справки-декларации по ЗДДС и ГДД по ЗКПО с неверни данни за получени облагаеми доставки и реализирани приходи от продажби от „Уйлтош“ ЕООД е проява на укриване на факти. Субект на укриването е управителят, доколкото при действието на чл. 141, ал. 2 от ТЗ той представлява дружеството, организира и ръководи дейността му /чл. 141, ал. 1 от ТЗ/. В конкретния случай, правилно първоинстанционния съд е приел, че с факта на подаване на ГДД по ЗКО и СД по ЗДДС с неверни данни, РЛ като управител на дружеството е укрил умишлено факти и обстоятелства, които е следвало да обяви пред приходните органи. Фактическия състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК включва и наличие на причинна връзка между укриването на факти и обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството. Правилни са изводите на АС – Кърджали, че органите по приходите са доказали тази предпоставка. Установен е умисъла по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК чрез обстоятелствата по прехвърляне на дружествените дялове по време на извършване на ревизията. Налице е и четвъртата предпоставка, тъй като извършените от данъчните органи действия по събиране на задълженията на дружеството не са се изпълнили поради липсата на активи върху които вземанията да се извършат. С прехвърляне на дружествените дялове касаторът на практика е е декапитализирал дружеството на друг търговки субект. В случая е доказано, че поведението на управителя е единствената причина за невъзможността на бъдат събрани задълженията на дружеството за данъци.

Предвид посоченото, правилно първоинстанционния съд е приел, че по отношение РЛ са налице предпоставките визирани в чл. 19, ал. 1 от ДОПК за ангажиране на отговорността му за задължения на дружеството.

Горното прави ненужно съдът да изследва и дали са налице предпоставките на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, тъй като наличието на основание по ал. 1 от с. з. е достатъчно условие за реализиране института на отговорност на трето лице.

Неоснователен се явява и довода, че отговорността на трето лице по чл. 19 от ДОПК не включва законната лихва за забава, предвид даденото тълкуване на закона в Тълкувателно решение № 5/29.03.2021г., постановено по тълкувателно дело № 7/2019г. на ОСС на I и II колегии на ВАС. В посоченото тълкувателно решение е прието, че отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК на третото задължено лице включва и установеното задължение за лихви на главния длъжник. Като се е съобразил с това тълкувателно решение, АС – Кърджали е постановил правилен акт и в частта за дължимите лихви за забава.

По така изложените съображения оспореното решение на Административен съд – Кърджали като законосъобразно, обосновано и правилно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноските за настоящата съдебна инстанция.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 161, ал. 1 ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 20/25.01.2021г., постановено по адм. дело № 295/2020г. на Административен съд – Кърджали.

ОСЪЖДА А. М., от гр. Кърджали, [адрес] да заплати на Националната агенция за приходите разноски в размер на 3 629.05лв. /три хиляди шестотин двадесет и девет и 0.05/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Мирослав Мирчев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Росица Драганова

/п/ Христо Койчев