Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, [населено място], [улица] срещу Решение №2585 от 15.04.2016 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №2811/2015 г.

С обжалваното решение съдът отменя Заповед №214 от 24.02.2015 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) е прекратено служебното правоотношение на В. Н. М..

Касационният жалбоподател – изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът, макар правилно да следва правилата на процесуалния закон и фактическата обстановка по казуса е направил избирателно тълкуване на материалния закон – чл. 107, ал. 2 във вр. с чл. 76, ал. 5 и 7 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл).

Излага подробно фактите по делото и сочи, че работният план е съгласуван от оценяваното лице без възражения, както при приемането му, така и в процеса на възражение по оценката, което доказва спазването на чл. 10, ал. 1 от Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (Наредбата). Възражението на оценявания е общо, главно срещу спецификата на работа, която обаче е съобразена със съответната длъжност. С оглед на това неясен е изводът на съда за несъответствие на индивидуалния работен план с изискванията на чл. 9, ал. 2 и 3 от Наредбата и на чл. 76, ал. 5 ЗДСл.

Съдът не е съобразил диспозитивната норма на чл. 76, ал. 5, т. 1 ЗДСл., второто предложение, и евентуално смисловото припокриване между него и длъжностната характеристика е напълно в рамките на закона. Сочи, че всеки индивидуален план се съобразява с изискванията на чл. 1, ал. 2, т. 4 и 5 от...