Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на С. К. С. от [населено място] срещу заповед №8121К-5192/21.12.2016 година на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на заповедта, като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон отм. енителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК.

Ответната страна - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за законосъобразност на оспорената заповед.

Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Същата следва да бъде разгледана по същество.

С оспорената заповед №8121К-5192/21.12.2016 година на министъра на вътрешните работи, на С. К. С. - полицейски инспектор в група "Териториална полиция" на сектор "Охранителна полиция" към Т. Р управление "Полиция" /РУП/ - [населено място] при Областна дирекция на МВР [населено място], е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". Като фактически обстоятелства в заповедта са посочени: На 04.05.2016 година в ІІІ-то РУ на МВР - [населено място] са постъпили няколко сигнала от НС 112 от Е. Е., сестра на В. Е., че последния е изпаднал в тежка депресия и заявява желание да сложи край на живота си като от действията му е видно, че намеренията му за това са истински. В това състояние около 18.20 В. Е. е напуснал жилището, в което живеел със сестра си и баба си. Не след дълго лицето се е прибрало в дома си, но...