Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 8047/30.06.2016 г. на Върховния административен съд, VII-мо отд. по адм. д. № 14005/2015 г., с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу решение № 880-ОЗ/09.11.2015 г. на зам.-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“.

Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно. Твърди, че неправилно е тълкувано приложението на чл. 8, чл. 8а и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 27 /29.03.2006 г, за реда и методиката за образуване на техническите резерви от застрахователите и от презастрахователите отм. , както и неправилно некредитиране на приетото и неоспорено от страните заключение на техническата експертиза по делото. Иска да бъде отменено обжалваното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира разноски в производството – за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна - Комисията за финансов надзор чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като представя писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, 5-членен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Неправилен е изводът на съда, че резервът по чл. 8 и допълнителният резерв по чл. 8а от Наредбата отм. са самостоятелни категории, чийто предмет на обезпечаване са различни задължения на застрахователя и е недопустимо суми от единия резерв да се прехвърлят към другия. Резервът по чл. 8а се образува, за да допълни евентуален недостиг на резерва по чл. 8 от Наредбата отм. , Тестът за достатъчност се извършва на основание чл. 8а, ал. 1 от Наредбата отм. като се съобразява размерът на резерва за предявените, неизплатени претенции. Когато съществува недостиг на образувания резерв за предявени, неизплатени претенции към края на предходната година, размерът на резерва за претенции, предявени преди края на предходната година, които не са изплатени към края на текущата година или края на всеки отчетен период от следващата година, се коригира с коефицент за достатъчност /чл.8а, ал. 4 от Наредбата, /отм/. Видно от тази разпоредба, функцията на допълнителния резерв по чл. 8а е несамостоятелна, а винаги в пряка връзка с предявените, но неизплатени претенции, които се отчитат чрез резерва по чл. 8, който е текущ такъв. Резервът по чл. 8 от своя страна е част от резерва по чл. 7, ал. 2 от Наредбата отм. за предстоящите плащания, който включва освен предявените, но неизплатени претенции, също и възникналите, но непрявени претенции и разходите за уреждане на всички претенции.

Неправилен е изводът на съда, че увеличение на размера на допълнителния резерв е извършено, т. к. изобщо не е предвиден резерв към 31.12.2013 г. за предявени, но неизплатени претенции. В експертизата си вещото лице е разяснило, че в резерва към 31.12.2013 г. за предявени, но неизплатени претенции, не се включват тези претенции, по които е постановен отказ. Те се включват в следващ текущ период като възобновени претенции след предявяване на иск срещу отказа за изплащане и това е правилният подход, защото едва след образуване на съдебно производство срещу отказ на практика следва да има заделяне на хипотетичен размер - ако исковете бъдат уважени. По отказаните претенции, по които към 31.12.2013 г. не е имало предявени искове, резерв не е определян. Заделяне на резерв по всички отказани претенции по принцип, дори и когато отказите не се обжалват, би означавало заделяне на резерв за изплащане, което изобщо няма да се осъществи. Въпреки това, видно от заключението на вещото лице, тези между 8-10% щети, попадащи в обсъжданата категория за обезпечение, дори и да се приеме, че е следвало да се гарантират по начина, възприет за правилен от съда в обжалваното решение, са гарантирани от друг сегмент на резерва, а именно – такъв и за възобновени, настъпили, но още непредявени претенции. Всъщност предявените претенции, по които има постановени откази за плащане, не са изрично регламентирани и поради това обезпечаването им следва да се предопределя именно с момента на предявяване на претенцията за плащане след отказа.

Следва да се отбележи, че съдът неправилно е потвърдил решението на КФН в тази му част, без да съобрази, че в него мотивът е формулиран като предположение - „може да се допусне, че увеличението в размера на резерва към 30.09.2013 г. се дължи предимно на факта, че към тази отчетна дата е бил образуван размер по претенции, по които към 31.03.13 г. не е бил образуван изобщо резерв“. Съдът не е посочил от кои данни по делото или експертизата също стига до извода, че този довод е правилен. Както бе изложеното по-горе, доказателствата и даденото заключение са в друг смисъл.

Друго обстоятелство, което съдът изобщо не е съобразил и обсъдил е това, че резервът по чл. 8 от Наредбата отм. има и други сегменти – формиращи компоненти, а не само изложеният по-горе. Методиката, по която се формира общият размер на този резерв, е подробно изложена от вещото лице в р. IV, т.1А от заключението, спазвайки принципа за определяне „претенция по претенция“, от резерва по чл. 8 от Наредбата се изключват заделените резерви по претенции, които вече са платени от застрахователя в рамките на отчетния период. Допълнителният резерв се изчислява само спрямо резерва, който евентуално е бил подценен /неправилно определен/, а не спрямо общия преизчислен размер. Коефицентът за достатъчност се определя като съотношение на изплатените през 2014 г. претенции спрямо образувания за тях резерв към края на 2013 г. /предявени неизплатени претенции/, а не спрямо общия раделен резерв за всичко. Този извод се налага и по аргумент от разпоредбата на чл. 8а, ал. 4 от Наредбата, а именно, че само когато съществува недостиг на образувания резерв за предявени, неизплатени претенции към края на предходната година, се извършва корекцията с коефицент за достатъчност.

Съдът е достигнал до неправилния извод, че коефицентът за достатъчност следва да се приложи спрямо текущия период, към който се извършва преценката, т. к. в Приложение № 5 към Наредбата отм. , е въведен термин „съответния отчетен период“. Резервите се формират в годишен аспект, макар в рамките на общото предвиждане да има и отчетни стойности на тримесечия. Самите калкулации също се правят във връзка и на база изплащания през предходна година. Т.е. въпреки че е използвано общото понятие „съответен отчетен период“, то единственият правилен извод е, че този отчетен период е периода, за който е вече било направено предвиждане и е заделен резерв като потенциал за бъдещи плащания, а не отчетен период към съответния настоящ, последващ момент, към който следва да се включат не само плащанията за периода за тях, за който е направена прогнозата, а и всички други плащания, които са извършени към момента на извършване на корекцията с коефицент за достатъчност.

Като аргумент, за да не се кредитира заключението на вещото лице, съдът е изложил, че при изчисленията вещото лице неправилно е взело предвид и всички отказани и възобновени претенции, без проверка на дадените му от дружеството данни, чиято точност и коректност се поставя под съмнение. Видно от определението от 19.12.2015 г. на съда, с което е допусната експертизата, на вещото лице е указано да работи по документите по преписката, а тези които то допълнително е изискало, са представени на диск по делото и са приети като доказателства. Заключението не е оспорено. Липсва и оспорване на каквато и да е информация, предоставена от жалбоподателя в табличен вид. Не е налице и указване от страна на съда спрямо жалбоподателя да представи на вещото лице и всички останали документи, въз основа на които са съставени справките в табличен вид. За първи път в обжалваното сега решение съдът е изложил, че е налице съмнение за точността на тези справки. Жалбоподателят е нямало как да знае какви са формираните убеждения от страна на съда, без да е бил уведомен за това изрично с оглед събиране на други доказателства в производството. Навеждането за първи път на такова твърдение в сега обжалваното решение е недопустимо. Отделно от това съдът не е посочил и кои точно данни счита за неточни/неверни, за да може жалбоподателят поне сега с касационната жалба да ангажира нови доказателства.

Настоящият състав на ВАС споделя доводите на съда, че в оспорената ПАМ има срок, поради което не е налице това сочено нарушение. Обстоятелството, че срокът е формулиран като „незабавно изпълнение“ не е липса на срок изобщо, а определелянето му по този начин е именно с оглед на това, ако ПАМ бе наложена основателно, предвид защита интересите на потребителите на застрахователни услуги, преустановяването на нарушението да стане веднага.

Правилен е и изводът на съда, че не е налице соченото нарушение за препятстване правото на защита в производството, предвид начина на уведомяването за започване на производството – по електронен път. Възражения и обяснения са своевременно дадени. Отделно от това на основание чл. 304 от КЗ отм. АПК е субсидиарно приложим, а размяната на книжа по ел. път е нормален начин за извършване на съобщения – чл. 61, ал. 2, чл. 26, ал. 2, чл. 29, ал. 4 и 6 от АПК.

Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е основателна и обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено.

Водим от горното, Върховен административен съд, 5-чл. касационен състав РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 8047 /30.06.2016 г. на Върховния административен съд, VII-мо отд. по адм. д. № 14005 /2015 г.,

ОТМЕНЯ Решение № 880-ОЗ/09.11.2015 г. на зам.-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“.

ОСЪЖДА Комисията за финансов надзор да заплати на [фирма] направените по делото разноски, а именно: 75 лв. - държавни таакси, 820 лв. - депозит за вещо лице и 600 лв. възнаграждение за юрисконсулт – и за двете съдебни инстанции. или общо - 1495 / хлиляда четиристотин деветдесет и пет/ лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

На основание чл. 172а, ал. 3 АПК отбелязвам, че съдия А. К. И не може да подпише решението, тъй като:

С решение на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет на основание чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ), е освободен от заеманата длъжност "съдия" във Върховния административен съд, поради пенсиониране, считано от 07.02.2017 г. Председател: Г. Ч