Образувано е по касационна жалба, подадена от сдружение [ЮЛ], чрез адв. К. срещу решение № 264 от 11.02.2016 г., постановено по адм. дело № 3248/2015 г. от Административен съд Варна, в частта с която е отхвърлена жалбата му срещу отказ изх. № ДОИ15000194ВН-001ВН-032МЛ от 28.08.2015 г., с който Кметът на район „Младост” – община В. е отказал достъп до информация, поискана със заявление вх. № ДОИ-15000194Вн/13.08.2015 г. по т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 – първата му част. Иска се отмяната на съдебния акт в тази част и решаване на делото по същество. Претендират се и разноски по делото.
Ответникът – Кметът на район „Младост” – община В. не взема становище по касационната жалбата.
Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на сдружение [ЮЛ] срещу отказ изх. № ДОИ15000194ВН-001ВН-032МЛ от 28.08.2015 г., с който Кметът на район „Младост” – община В. е отказал предоставяне на достъп до обществена информация по заявление вх. № ДОИ-15000194Вн/13.08.2015 г. по т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 – първата му част.
За да постанови този резултат съдът е приел, че отказът е постановен от компетентния задължен субект, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон, поради което е законосъобразен, а оспорването – неоснователно в тази му част.
Касаторът счита, че информацията за уведомяването на засегнатите от премахването на сгради лица и за издадените в този смисъл заповеди е обществена и органът е бил длъжен да я предостави на [ЮЛ], тъй като от тази информация организацията ще си състави мнение за дейността на органите на власт по отношение спазването на човешките права. От тази информация ще се направи заключение дали се спазва принципа за пропорционално упражняване на власт по начин, да не се вреди повече от необходимото с оглед надделяващия обществен интерес /чл.6, ал. 5 АПК и § 1, т. 5 ЗДОИ/. На следващо място данните за това дали в постройките живеят хора и колко, както и дали има хора с увреждания била необходима с оглед да се обезпечи законосъобразното изпълнение на актовете за премахването им с минимално засягане на права, което общинската администрация била длъжна да направи.
Възраженията са неоснователни. Решението на Административен съд Варна в оспорената част е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона.
Аргументирано съдът е посочил, че обстоятелството дали са връчени заповедите на адресатите им, кога е станало това, обжалвани ли са и кои от тях, влезли ли са в сила и кога /за всяка една от заповедите/ засяга лични права на конкретни правни субекти и тяхното упражняване, а не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, съгласно който „Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Р. Б и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти“. С исканата информация се засягат лични права на адресатите на административните актове и тяхното упражняване, поради което не представлява „обществена информация“ по смисъла на ЗДОИ, защото не касае „обществения живот“ в РБ.
По т. 3, т. 4 и т. 5 от заявлението, относно исканата информация живеят ли понастоящем хора в планираните за събаряне къщи, от кога са последните данни по въпроса, колко хора живеят във всяка една от постройките, колко от хората във всяка една от постройките са пълнолетни, колко са непълнолетни и колко са малолетни, живеят ли в постройките и в кои хора с увреждания – първоинстанционния съд е приел, че формулираното по този начин искане касае събирането на фактически данни към момента на подаване на заявлението, поради което исканата информация също не е обществена и не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от закона. Според цитирания текст и по арг. от чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ обществена е всяка информация, която е свързана с обществения живот в Р. Б, създава се и се съхранява от държавните органи и техните териториални звена и която дава възможност на гражданите да си съставят мнение относно дейността на задължените по закон субекти. В случая заявителят иска списък на лица, обитаващи незаконни постройки от дадено населено място с конкретни лични данни - за възраст, социално и семейно положение. Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права. В случая се засягат чужди права, поради което правилно от страна на съда е преценено, че исканата информация не е обществена и отказът на органа да удовлетвори направеното по реда на ЗДОИ искане е законосъобразен и в тази част. Още повече, че съгласно чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ „Надделяващ обществени интерес е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3“. Преценката за наличието на надделяващ обществени интерес лежи върху административния орган, съобразно принципа на служебното начало и задължението му за изясняване на фактите и обстоятелствата, съобразно текста на чл. 35 АПК. Твърдението в касационната жалба за наличие на надделяващ обществен интерес представлява посочване на нови фактически и правни основания за оспорване на административния акт за пръв път с касационната жалба, което не е допустимо.
Ето защо като е приел, че постановеният отказ е в съответствие с нормативните изисквания и на това основание е отхвърлил жалбата, Административният съд – Варна е постановил съдебен акт, който кореспондира със закона.
Касационният довод за необоснованост на решението също е неоснователен. Съдебният акт е постановен след цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства. Въз основа на текста на подаденото заявление правилно е констатирано, че исканата информация няма обществен характер. На тази база е направен извода за законосъобразност на оспорения административен акт и неоснователност на жалбата.
Поради всичко изложено Върховният административен съд, пето отделение, приема, че решението на Административен съд – Варна е законосъобразно. Не са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК и посочени от касационния жалбоподател основания за отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила.
По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 264 от 11.02.2016 г., постановено по адм. дело № 3248/2015 г. от Административен съд Варна, в частта с която е отхвърлена жалбата му срещу отказ изх. № ДОИ15000194ВН-001ВН-032МЛ от 28.08.2015 г., с който Кметът на район „Младост” – община В. е отказал достъп до информация, поискана със заявление вх. № ДОИ-15000194Вн/13.08.2015 г. по т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 – първата му част. Решението е окончателно.