Производството по делото е образувано по касационна жалба на областен управител на О. П против решение № 305/20.06.2016г., постановено по адм. д.№298/16г. от Плевенския административен съд.
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на областния управител на област П. против решение №109 по протокол №6 от 29.02.2016г. на Общинския съвет-Червен бряг, потвърдено с решение №156 по протокол №8 от 28.03.2016г. на Общински съвет-Червен бряг. Със същото решение Областната администрация Плевен е осъдена да заплати на О. П разноски по делото в размер на 1800 лева.
В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че то е постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът – Общински съвет - Червен бряг оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето й по съображения в писмено становище Претендират се разноски за настоящата инстанция.
Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на касационната жалба. Според прокурора, съдът е формирал неправилни изводи. Съобразявайки уредбата в ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) (ТЗ), прокурорът не е съгласен с формирания извод от съда, че решението на Общинския съвет – Червен бряг е единственото възможно. Прокурорът сочи също така липсата на категорични данни, че дружеството няма задължения, както и за състоянието на апортираните в него имоти. Прокурорът се позовава на решението по т. д.№4/2002г. на ВАС според което, когато административният орган е овластен да реши въпроса по свободна преценка необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, и/или неизлагането на мотиви съставляват основания за отмяна на административния акт.
Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок за това. По основателността й приема следното:
Административният съд е бил сезиран с жалба на областния управител на О. П по реда на чл.45, ал.9 ЗМСМА срещу Решение № 109 по протокол № 6 от 29.02.2016г. на Общинския съвет – Червен бряг, което е потвърдено от Общинския съвет след връщането му от областния управител за ново обсъждане.
Съдът е посочил, че с оспореното решение, общинският съвет е – одобрил предложения проект на споразумение, съгласно предложението, внесено от кмета на общината, с допълнение с т.18; възложил е на кмета на общината да сключи одобреното споразумение, както и да извърши всички последващи действия по осъществяването на условията в него вкл. да представлява общината като акционер в [фирма], както и О. Ч бряг като акционер в [фирма] да даде съгласие за продажба на общински имоти – предмет на непарична вноска на О. Ч бряг в [фирма], подробно описани в чл.8 от устава на дружеството във вр. с чл.6 от Споразумението.
За установено по делото, съдът е приел следното: през 2009г. О. Ч бряг и [фирма] учредяват [фирма], което не е ограничено със срок на действие или друго прекратително условие. Установено е, че дружеството е с капитал 3 186 000 лева, разпределен на 2390 поименни акции с номинална стойност 1000 лева и 796 привилегировани акции, без право на глас, от които общината получава 1172 обикновени и 796 привилегировани акции. Съдът е установил, че общината е направила непарична вноска в дружеството – 100 недвижими имота, описан в чл.8 от устава с номера от 1 до 104, като липсвали имоти с номера 80, 96, 97 и 102.
Съдът е установил въз основа на справка от начл. отдел „ФСД” при О. Ч бряг, че О. Ч бряг е получила дивидент от акциите си в дружеството само за 2009г. в размер на 5683лв.
В обжалваното решение е обсъден и правен анализ, направен по сключен договор от община Ч. бряг през 2012г. за нейното участие в търговското дружество. Съдът е посочил, че от съдържанието му е видно, че през 2011г. е извършен от независим одит на дружеството, който е установил несъответствие на вписаните недвижими имоти от общината – 50 бр. ниви и тези, които са оценявани – 87 броя ниви. Посочено е, че Съветът на директорите на дружеството отправя покана на осн. чл.183 ТЗ до общината да довнесе ниви на стойност 365 399, 55 лева или сумата по сметка на дружеството, която покана е вписана в търговския регистър на 11.08.11г. и тъй като довнасяне не е извършено, акциите на общината са обезсилени.
Съдът е установил, че с влязло в сила решение по т. д.№14 на Плевенския окръжен съд е установено, че О. Ч бряг е акционер в [фирма].
Съдът е установил също така, че в Плевенския окръжен съд е висящо дело с №29/14г. с ищец О. Ч бряг и ответник дружеството с пр. осн. чл.79 ЗЗД вр. с чл.182, ал.1 от ТЗ с цена на иска 127 440 лв., предявен като частичен. Установено е, че в този съд е висящо и т. д.№51/14г. с ищец дружеството и ответник общината с петитум - да бъде осъдена общината да заплати на дружеството сумата от 365 399, 55 лв. представляваща разликата между стойността на придобитите от общината акции и стойността на направената срещу тях апортна вноска. Установено е, че производствата и по двете дела са спрени.
Въз основа на книга на акционерите на дружеството, съдът е установил вписването в нея на придобиването и последвалото обезсилване на акциите на общината, както и ново вписване на същите след влизане на съдебното решение в сила. Вписано било и прехвърляне на акциите на [фирма] на [фирма], извършено на 27.06.2014 година.
Установено е, че оспореното решение на общинския съвет е прието по предложение на кмета на общината с рег.№ 07-01-85/10.02.2016 г. и след разглеждане на предложението на кмета от всички постоянни комисии при общинския съвет, седем комисии предлагали да се приеме предложението.
Взето е решение от общинския съвет на негово заседание, проведено на 29.02.2016г. то да се предава пряко по местния радиовъзел и да се заснеме от Кабелна телевизия „[фирма]” и записа да се излъчи на следващия ден и да има повторение.
Решението на общинския съвет е взето при гласували 26 общински съветници от общо 29, като за решението е гласувано поименно и резултатите са - гласували „за” 15, против 7, въздържали се 4.
Установено е, че областния управител е уведомен за решението на 08 март 2016 година, който със заповед № РД-29-03/12.03.2016г. го е върнал за ново обсъждане, тъй като е преценил, че липсата на определени данни създават предпоставки интересите на общината да не бъдат защитени. В заповедта конкретно било посочено, че липсвали годишните финансови отчети за 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г.,липсата на представено удостоверение за липсата на образувано производството по несъстоятелност на дружеството и удостоверение за липсата на изпълнителни дела, заведени срещу него.
Заповедта на областния управител е публикувана на страницата на Общинския съвет - раздел -други документи и е съобщена на кмета на общината, който със свое ново предложение от 17.03.16г. до председателя на Общинския съвет – Червен бряг е поискал одобряване на споразумението.
Съдът е посочил като представени от [фирма] два броя временни удостоверения №5 и №6, за удостоверяване на броя на обикновените, поименни с право на глас акции, собственост на общината и привилегированите акции, без право на глас нейна собственост.
Съдът е посочил, че кметът на община Ч. бряг е изпратил до председателя на общинския съвет справка, издадена от Камарата на частните съдебни изпълнители, от която било видно, че дружеството не е регистрирано в регистъра на длъжниците и няма кредитори с неудоволетворени вземания, както и удостоверение от Окръжен съд-Плевен, че дружеството не е обявено в несъстоятелност и срещу него не е предявен иск за откриване на производство по несъстоятелност.
Посочено е, че всички постоянни комисии са разгледали заповедта на областния управител и 6 от тях предлагат да се приеме предложението на кмета, а Комисията по финансово стопанска политика, бюджет и общинска собственост предлага да не се приема предложението.
Установено е, че с решение № 156, общинският съвет е приел повторно решение № 109 от 29.02.16г. с изменение в приетото споразумение, което включва допълнение на т.18 и нова т.19. Решението е прието при поименно гласуване с19 гласа „за”, 9 гласа „против” и 0 въздържали се. Протоколът от заседанието е изпратен на областния управител, който го е получил на 01.04.16 година, а на 8 април 2016г. жалбата е подадена в съда.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът е формирал следните изводи: за допустимост на жалбата, като подадена в срок и срещу акт, годен за съдебно оспорване.
По същество, съдът е преценил жалбата като неоснователна, приемайки, че оспореното решение е прието от компетентен орган при наличие на изискуемото се мнозинство, в предвидената форма и мотивирано, и при спазване на административнопроизводствените правила.
По приложението на материалния закон, съдът е стигнал до извода, че сключването на одобреното споразумение е единственият възможен начин, общината да прекрати участието си в дружеството и да получи в собственост чрез сделка, апортираните от нея преди това имоти. Съдът е разсъждавал, че поради липсата на съгласие в другия съдружник за прекратяване на дружеството чрез ликвидация, О. Ч бряг като акционер нямала необходимото мнозинство за вземането на това решение. Съдът е посочил липсата на твърдения за наличие на другите предвидени в закона възможности за прекратяване на дружеството по съдебен ред. Съдът е посочил също така, че при последвалата евентуално прекратяване ликвидация, община Ч. бряг не би могла да получи внесените от нея имоти, доколкото съгласно чл.268, ал.1 ТЗ ликвидаторът е длъжен да обърне останалото имущество в пари, и само по изключение – при съгласие на останалите акционери и кредитори – да прехвърли определени обекти от ликвидационното имущество на акционерите – чл.268, ал.2 от ТЗ.
Съдът е приел, че преценката на Общинския съвет, че за него е по-изгодно да получи апортираните имоти срещу получените за тях акции, а не пари като ликвидационен дял е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.
Съдът е отхвърлил възражението за нарушаване на разпоредби от Закон за финансово управление и контрол в публичния сектор, приемайки, че акционерното дружество не е структура на общината и посоченият закон не е относим за него.
Съдът е формирал извод, че прекратяването на участието на общината в АД и придобиване на собствеността върху апортираните имоти е легитимна цел, която ще бъде провалена, ако не се сключи предложеното споразумение. Съдът е обосновал този свой извод с обстоятелствата, че общината не е имала достъп до имотите повече от 5 години, не е получавала дивиденти, както и ползи от тези имоти чрез отдаването им под наем, аренда, както би могло да бъде, ако те не са били в търговското дружество. Съдът е отчел и липсата на доверие между акционерите и неразвиване на целената от общината дейност от АД.
Съдът е преценил, че не са нарушени чл.12 и чл.13 АПК, тъй като те били неотносими към решения като процесното.
Съдът е посочил, че при липса на споразумение е по-малко вероятно имотите да се върнат в общината, както и че преди евентуалното приключване на съдебните дела между дружеството и общината, не можело да се твърди, кое решение е по-изгодно, но общината била длъжна да направи преценка, кой вариант е по-изгоден за нея.
Съдът е посочил също така, че липсата на годишни финансови отчети не дава възможност да се прецени финансовото състояние на дружеството, но дори те да са били налице, от тях не можело да се установи състоянието на недвижимите имоти.
Съдът е стигнал до извода, че решението на общинския съвет е прието при спазване на материалния закон, като то било съответно и на целта на закона, доколкото целяло да възстанови в патримониума на общината, собствеността на апортираните имоти, след като общината в продължение на години не била получавала дивидент по издадените й акции срещу апортната вноска.
Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно.
В оспореното решение на общинския съвет не се съдържат собствени мотиви.
От предложението на кмета на О. Ч. Б с рег.№08-00-7(2) от 17.03.2016г. е видно, че сключването на споразумението, чието одобряване е поискано от Общинския съвет, е обосновано с прекратяване на участието на О. Ч бряг в [фирма] и получаване чрез прехвърляне обратно на собствеността върху имотите, които е апортирала в това дружество.
От съдържанието на предложеното споразумение става ясно, че притежаваните от община Ч. бряг акции ( обикновени поименни с право на глас и привилегировани без право на глас) в дружеството ще бъдат обратно изкупени от него по номиналната им стойност, която вместо да се плати, на общината ще и бъдат прехвърлени от дружеството недвижимите имоти, които тя е апортирала в него при учредяването му. Този резултат ще се предхожда от поредица решения на Общото събрание на дружеството за промени в устава му, касаещи отпадане на забрана за разпореждане с недвижимите имоти, предмет на апортната вноска от общината, намаляване на капитала на дружеството, обезсилване на собствени акции, промяна на правноорганизационната му форма.
Следователно, от съдържанието на споразумението става ясно, че ако то бъде одобрено, сключи се и се изпълни, общината евентуално ( ако бъдат проведени успешно всички стъпки, предвидени по споразумението) ще се разпореди със своя собственост – акциите й в дружеството, за да получи друг вид собственост– недвижими имоти, които самата тя е апортирала в дружеството при учредяването му.
Сключването и изпълнението на предложеното за одобрение споразумение ще произведе действие и в друга посока – прекратяване на висящите съдебните производства между общината и дружеството.
Неправилен е изводът на административния съд, че преценката на ОбС, че по-изгодно е да получи апортираните имоти, а не пари срещу акциите си, е въпрос на целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол.
Общинският съвет е свободен да избира способа на разпореждане със собствеността на общината, респективно начина на придобиването й, но тези правни действия следва да са в интерес на общината. Това следва от чл.140 от Конституцията на Р. Б, който задължава общината да използва собствеността си в интерес на териториалната общност.
В конкретния случай, в приетото решение на Общинския съвет липсват мотиви, поради което и не става ясно – в интерес на общината и на териториалната общност в нея ли е, общината да прекратява участието си в акционерното дружество; икономически и финансово обосновано ли е да получи обратно собствеността върху недвижимите имоти, които е апортирала в дружеството и защо; бартерът, предложен по споразумението ли е най-изгодната сделка за постигане на целените резултати и защо. Отговорите на тези въпроси изискват информация и данни, каквито в административната преписка липсват.
Релевантна за случая е информацията за финансово-икономическото състояние на акционерното дружество каквато липсва. Липсва също така информация за пазарната стойност на акциите на общината към момента на одобряване на съдържанието на споразумението, респективно за пазарната стойност на апортираните имоти към същия момент. Видно е от изказвания на общински съветници по време на заседанията, че са изразени опасения за състоянието на недвижимите имоти и евентуалното им обезценяване. Липсва и информация в преписката, дали те или някои от тях не са с тежести. Това обстоятелство се установява с извадка от имотния регистър в Агенцията по вписванията, а не чрез декларация на собственика им.
От друга страна, в т.15 от споразумението е предвидено съгласие между страните за прекратяване чрез съдебна спогодба на висящите съдебни производства, без да е ясен текстът на тази съдебна спогодба и дали той ще е в интерес на общината. В т.11, изречение 2-ро от споразумението е предвидено подписването и на споразумение, че страните нямат взаимни претенции.
В изказвания на общински съветници са изразени мнения, че по изгодно би било за общината да продължи съдебните дела и да получи неполучените дивиденти през изтеклите години.
Липсва информация на каква стойност са тези неполучени дивиденти, поради което не може да се приеме, че отказът от тях за сметка на получаването в собственост на недвижимите имоти, апортирани в дружеството би било в интерес на общината.