Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ Бургас срещу решение №2134 от 19.12.2016 г. по адм. д.№2048/2016 г. по описа на Административен съд Бургас. С решението е отменено решение №1040-02-108/27.09.2016 г. на директора на ТП на НОИ Бургас, с което е потвърдено разпореждане №РВ-3-02-001169274/22.08.2016 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Бургас и е върната административната преписка на ръководителя на контрола по разходите на ДОО на ТП на НОИ – Бургас, за произнасяне съобразно тълкуването и прилагането на закона в мотивите на решението.

В жалбата са наведени твърдения срещу решението като неправилно и незаконосъобразно, поради съществено нарушение на процесуалните правила – касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Счита се, че в случая съдът неправилно е обвързал датата на отпускане на паричното обезщетение – 04.03.2015 г. с измененията в разпоредбата на чл.114, ал.2 от КСО. Включването на чл.54м, ал.2 КСО като изключение в чл.114, ал.2 от КСО действително е в сила от 01.01.2016 г., но връщането на добросъвестно получените суми касае онези суми, получени през 2015 г. (от жалбоподателката като самоосигуряващо се лице, чийто окончателен осигурителен доход за годината се определя с подаване на годишната данъчна декларация за 2015 г.), а не както съдът е преценил, че „Едва от 01.01.2016 г.“, законодателят изисква връщане на добросъвестно получени суми и при хипотезата на чл.54м, ал.2 от КСО.

Ответникът по касационната жалба – Е. Н. Ч., редовно уведомена, не се явява, не се представлява, в писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна.

Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Настоящият касационен състав на Върховен административен съд, Шесто отделение намира, че решението на Административен съд Бургас е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Съображенията за това са следните:

Безспорно е по делото, че за периода 04.03.2015 г. – 10.07.2016 г. Е. Ч., самоосигуряващо се лице, е получавала обезщетение поради общо заболяване, бременност и раждане. С разпореджане №РВ-3-02-00169274/22.08.2016 г. й е разпоредено да възстанови част от добросъвестно полученото парично обезщетение за посочения период на основание чл.54м, ал.2 от КСО, тъй като определеният на основание чл.6, ал.9 от КСО окончателен размер на осигурителен доход е по-малък от сбора на доходите, върху които са внасяни авансови осигурителни вноски. Поради това е констатирано, че паричните обезщетения, получени през 2015 г. са изплатени в размер по-голям от дължимия, базиран на данни от подадена от жалбоподателката годишна данъчна декларация за 2014 г. С решение на директора ТП на НОИ №1040-02-108/ 27.09.2016 г. е потвърдено разпореждането. С решението на Административен съд Бургас е отменено решението на директора на ТП на НОИ, с мотиви, че връщане на платените обезщетения не е дължимо от лицето за периода от 04.03.2015 г. до 01.01.2016 г. преди влизане в сила на новата редакция на чл.114, ал.2 от КСО (в сила от 01.01.2016 г.), тъй като в предходната редакция на тази разпоредба не е включена хипотезата по чл.54м, ал.2 КСО досежно задължението за възстановяване на добросъвестно получени парични обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2-до5- годишна възраст. Съобразно разпоредбата на чл.54м, ал.2 от КСО, „Преизчисляване на парични обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст“, в редакцията, която е в сила от 01.01.2016 г., паричните обезщетения и помощи, изплатени на самоосигуряващите се лица за предходната календарна година, се преизчисляват служебно до 30 юни на текущата година въз основа на окончателния осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 9. Когато паричните обезщетения и помощите са изплатени в размер, по-малък от дължимия, разликата се изплаща в срока по изречение първо. Изплатените в по-висок от дължимия размер обезщетения се възстановяват от самоосигуряващите се лица. Съгласно чл.114, ал.2 КСО, в редакцията, в сила от 01.01.2016 г. - (2) (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2016 г.) Добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица с изключение на случаите по чл. 40, ал. 7, чл. 42, ал. 2, чл. 54е и чл. 54м, ал. 2 и при прилагане разпоредбите на международни договори, по които страна е Р. Б, в които случаи възстановяването им е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение.

Правилно е заключението на първоинстанционният съд, че за периода 04.03.2015 г.-01.01.2016 г., преди влизане в сила на изменението на чл.114, ал.2 от КСО получените парични обезщетения не подлежат на възстановяване, тъй като разпоредбата действа занапред (ex nunc), освен ако в закона (респ.КСО), не е изрично предвидено тя да се прилага ретроактивно, и да урежда правоотношения, настъпили преди приемането й. Нормата следва да се тълкува ограничително, тъй като въвежда парично задължение, поради което не следва да се счита, че е налице непълнота, която да се запълва от органите на НОИ или съда. В този смисъл е напр. решение № 14599 от 04.12.2014 г. по адм. д.№11923/2014 г. на ВАС, VІ Отделение.

С решението на Административен съд Бургас правилно е отменено решението на директора на ТП на НОИ и на основание чл.173, ал.2 от АПК е върната преписката за ново произнасяне съгласно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона.

Решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила, като на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като такова искане не е направено.

Така мотивиран Върховният административен съд, Шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №2134/19.12.2016 г. по адм. д.№2048/2016 г. по описа на Административен съд Бургас. Решението не подлежи на обжалване.