2определение по ч. гр. д.№ 1186 от 2024 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
№ 2141
[населено място], 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. Ц. ЧЛЕНОВЕ: Т. Г. МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
като взе предвид докладваното от съдия Т. Г. ч. гр. д.№ 1186 от 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. М. М., В. М. Б. и Т. Н. Д. срещу определение № 506 от 17.10.2023 г. по ч. в.гр. д.№ 584 от 2023 г. на Пазарджишкия окръжен съд, II гр. състав, с което са потвърдени две определения на Пазарджишкия районен съд:
1. определение № 991 от 21.04.2023 г. по гр. д.№ 1274 от 2022г. за връщане на исковата молба на Т. М. М., В. М. Б. и Т. Н. Д. срещу част от посочените като ответници по иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК лица: И. Д. С., Д. Г. С. и С. Г. И. и
2. определение № 1655 от 26.06.2023 г. по гр. д.№ 1274 от 2022г., с което е допълнено определение № 991 от 21.04.2023 г. в частта за разноските, като ищците са осъдени да заплатят на ответницата С. Г. И. заплатените от нея разноски за адвокат по делото в размер на 1 650 лв.
В жалбата се поддържа, че определението на Пазарджишкия окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване на определението се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставят се следните правни въпроси:
1. Налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост срещу лице, респ. негови наследници, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждане на исковата молба ? По този въпрос се сочи противоречие с Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС.
2. Налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост срещу съпругата на лице, което преди завеждане на исковата молба се е разпоредило еднолично със спорния имот, макар придобит в условията на СИО, като отчуждителната сделка е извършена без участието на съпругата ? По този въпрос се сочи противоречие с т.2 от ППВС № 8 от 17.06.1981 г.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение приема, че частната жалба е допустима: подадена е от легитимирани страни /ищци по делото/, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК /жалбоподателите са били уведомени за обжалваното определение на 22.11.2023 г., а частната жалба е подадена на 29.11.2023 г./ и срещу акт на въззивен съд, който подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
За да постанови определението си за потвърждаване на първоинстанционното определение за връщане на исковата молба по отношение на трима от общо посочените четирима ответници по делото /И. Д. С., Д. Г. С. и С. Г. И./ съдът е приел, че ищците нямат правен интерес да предявят установителен иск за собственост срещу тези ответници, тъй като те нито са титуляри на правото на собственост по констативния нотариален акт № 185 от 08.10.2019 г. /титуляр по този нотариален акт е техния наследодател Г. С./, нито са страни по последващия договор за продажба на имота от Г. Д. С. на сина му Д. Г. С., обективиран в нотариален акт № 100 от 30.09.2021 г. Не било установено те да са извършили действия, с които да са оспорвали правото на собственост на ищците върху претендираните от тях общо 3/6 ид. ч. от процесния имот /по 1/6 ид. ч. за всеки от ищците/. Освен това, в исковата молба не били изложени твърдения тези ответници да са заявили самостоятелни претенции за собственост върху имота.
С оглед мотивите на съда в това определение налице е основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението в частта му, касаеща връщането на исковата молба срещу ответниците И. С. и Д. С., по първия поставен въпрос: Налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост срещу лице, респ. негови наследници, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждане на исковата молба ? По този въпрос е налице противоречие на обжалваното определение с посоченото от касаторите Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, т.3Б, в което е прието, че правният интерес от предявяване на установителен иск за собственост се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните правен спор и че такъв правен интерес е налице спрямо всяко лице, което оспорва или смущава правото на собственост на ищеца с фактически или правни действия. В случая видно от представените по делото удостоверения за наследници изх.№ 249 от 10.03.2022 г. и изх.№ 246 от 10.03.2022 г. на [община], ответниците И. Д. С. и Д. Г. С. са наследници по закон на Г. Д. С.- лице, което с правни действия е оспорило правото на собственост на ищците върху претендираните от тях общо 3/6 ид. ч. от имота /чрез снабдяване в негова полза на констативен нотариален акт за собственост и последващо разпореждане с имота/. Поради това и с оглед подадените от И. С. и Д. С. отговори на исковата молба от 19.09.2022 г. и 17.02.2023 г., в които те са оспорили правата на ищците върху претендираните 3/6 ид. ч. от имота, позовавайки се на придобиване на целия имот от наследодателя им Г. С. и от неговата съпруга И. С. по давност, неправилна е преценката на съда, че ищците нямат правен интерес да предявят установителен иск за собственост срещу тези две лица. Затова определението на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба срещу тези две ответници и определението на въззивния съд в частта му за потвърждаване на това определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия спрямо И. С. и Д. С..
Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и за отмяна на определението в частта му, касаеща връщането на исковата молба срещу ответницата С. Г. И., тъй като видно от подадения от тази ответница отговор на исковата молба и представеното по делото удостоверение изх.№ 45155 от 14.12.2022 г. на Пазарджишкия районен съд, тя не заявява собствени права върху процесния имот, нито права като наследник на Г. С., който с правните си действия е оспорил правото на собственост на ищците върху претендираните от тях общо 3/6 ид. ч. от имота: видно от находящото се на лист 8-10 от първоинстанционното дело удостоверение за наследници изх.№ 249 от 10.03.2022 г. на Община- [населено място], обл.П. и от находящото се на лист 152 от първоинстанционното дело удостоверение изх.№ 45155 от 14.12.2022 г. на Пловдивския районен съд, С. Г. И. е дъщеря на Г. Д. С., но се е отказала от наследството му по предвидения в чл.52 ЗН ред.
Що се отнася до определението на въззивния съд в частта му, с което е потвърдено определение № 1655 от 26.06.2023 г. по гр. д.№ 1274 от 2022 г. за допълване на определение № 991 от 21.04.2023 г. в частта за разноските, като ищците са осъдени да заплатят на ответницата С. Г. И. разноски за адвокат по делото в размер на 1 650 лв., в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран, но може да се извлече следния правен въпрос: Дължат ли се разноски на ответника за прекратено срещу него производство, ако причината за това прекратяване е извършено от него действие след завеждане на исковата молба ? По този въпрос е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение от 17.10.2023 г., поради противоречие между приетото в това определение и практиката на ВКС /например определение № 300 от 20.04.2012 г. по ч. гр. д.№ 245 от 2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 60295 от 02.08.2021 г. по ч. гр. д.№ 1495 от 2021 г. на ВКС, ГК, III г. о. , определение № 97 от 08.03.2022 г. по ч. т.д.№ 1009 от 2021 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др./, в която се приема, че когато допустимостта или основателността на иска е отпаднала поради извършени от ответника след подаване на исковата молба действия /като например плащане на задължението/, отговорността за направените по делото разноски е за ответника. В настоящия случай е налице точно тази хипотеза: към датата на завеждане на делото на 28.04.2022 г. искът по чл.124, ал.1 ГПК срещу С. И. е бил допустим /ищците са имали правен интерес да предявят този установителен иск за собственост срещу С. И., тъй като тя е била наследник на Г. С., който е оспорил правата на ищците с правните си действия - снабдяване с констативен нотариален акт за процесния имот и прехвърляне на имота/. Правният интерес на ищците от предявяване на иска срещу С. И. и съответно допустимостта на този иск са отпаднали едва след завеждане на делото - на 12.12.2022 г., когато С. И. се е отказала от наследството на баща си Г. С. със заявление, вписано в съда по реда на чл.52 ЗН. Поради това, макар делото да е частично прекратено поради недопустимост на иска срещу С. И., отговорна за направените по този иск разноски е ответницата С. И.. Съответно направените от нея разноски по делото следва да бъдат оставени в нейна тежест, а не да бъдат възлагани на ищците. Поради това неправилно е определението на първоинстанционния съд от 26.06.2023 г., с което е допълнено определението за прекратяване на делото по иска срещу С. И., чрез осъждане на ищците да заплатят на И. направените от нея разноски за адвокат по делото. Съответно неправилно е и като такова следва да бъде отменено определението на въззивния съд, с което е било потвърдено това първоинстанционно определение.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 506 от 17.10.2023 г. по ч. в.гр. д.№ 584 от 2023 г. на Пазарджишкия окръжен съд, II гр. състав в частта му, с която е потвърдено определение № 991 от 21.04.2023 г. по гр. д.№ 1274 от 2022 г. на Пазарджишкия районен съд в частта му за връщане на исковата молба на Т. М. М., В. М. Б. и Т. Н. Д. по предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК срещу И. Д. С. и Д. Г. С..
ОТМЕНЯ определение № 506 от 17.10.2023 г. по ч. в.гр. д.№ 584 от 2023 г. на Пазарджишкия окръжен съд, II гр. състав и потвърденото с него определение № 991 от 21.04.2023 г. по гр. д.№ 1274 от 2022 г. на Пазарджишкия районен съд в частта му за връщане на исковата молба на Т. М. М., В. М. Б. и Т. Н. Д. по предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК срещу И. Д. С. и Д. Г. С..
ВРЪЩА делото в тази част на първоинстанционния Пазарджишки районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 506 от 17.10.2023 г. по ч. в.гр. д.№ 584 от 2023 г. на Пазарджишкия окръжен съд, II гр. състав в частта му, с която е потвърдено определение № 991 от 21.04.2023 г. по гр. д.№ 1274 от 2022 г. на Пазарджишкия районен съд за връщане на исковата молба на Т. М. М., В. М. Б. и Т. Н. Д. срещу С. Г. И..
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 506 от 17.10.2023 г. по ч. в.гр. д.№ 584 от 2023 г. на Пазарджишкия окръжен съд, II гр. състав в частта му, с която е потвърдено определение № 1655 от 26.06.2023 г. по гр. д.№ 1274 от 2022 г. на Пазарджишкия районен съд, с което е допълнено определение № 991 от 21.04.2023г. в частта за разноските, като ищците са осъдени да заплатят на ответницата С. Г. И. разноски за адвокат по делото в размер на 1 650 лв.
ОТМЕНЯ определение № 506 от 17.10.2023 г. по ч. в.гр. д.№ 584 от 2023 г. на Пазарджишкия окръжен съд, II гр. състав и потвърденото с него определение № 1655 от 26.06.2023 г. по гр. д.№ 1274 от 2022 г. на Пазарджишкия районен съд, с което е допълнено определение № 991 от 21.04.2023 г. в частта за разноските, като ищците са осъдени да заплатят на ответницата С. Г. И. заплатените от нея разноски за адвокат по делото в размер на 1 650 лв. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Г. И. за допълване на определение № 991 от 21.04.2023 г. по гр. д.№ 1274 от 2022 г. на Пазарджишкия районен съд в частта за разноските, чрез присъждане на С. И. на разноски за адвокат по делото в размер на 1 650 лв.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.