№ 2688

гр. София, 30.05.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на тридесети май две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдията Владимиров ч. гр. д. № 1431/2024 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на И. Д. П. чрез адв. Т. Х. К. - К. против определение № 313 от 11.03.2024 г. по ч. гр. д. № 205/2024 г. на Окръжен съд – Велико Търново.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение с искане да бъде отменено.

Ответникът по жалбата не е взел становище.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащо на касационен контрол определение на въззивен съд и е допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване съставът на ВКС, Трето гражданско отделение, намира следното:

С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение № 167/23.01.2024 г. по гр. д. № 2897/2022 г. на Районен съд – Велико Търново, с което е оставена без уважение молба с вх. № 24511/19.12.2023 г. с правно основание чл. 248 ГПК, подадена от И. Д. П. за изменение на постановеното по делото решение № 1481/05.12.2023 г. в частта за разноските чрез присъждане на сторените такива от тази страна.

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е приел, че случаите и условията при които възниква правото на разноски по производствата е винаги предмет на изрична уредба в ГПК или в друг закон, съдържащ процедурни норми относно осъществяването по съдебен ред на материални права или правно защитени интереси. Установил е, че производството по чл. 127, ал. 2 СК има характер на спорна...