Производството е по чл. 5, т. 4 във връзка с чл. чл. 33 – 40 ЗВАС. Образувано е по касационна жалба на А. В. К. от гр. В. срещу решение № 778 от 30.06.2006 г. по адм. д. № 523/2005 г. по описа на Варненския окръжен съд, административно отделение, ІV-ти състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

О. Т.о поделение на НОИ гр. В. моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 33, ал. 1 ЗВАС 14-дневен преклузивен срок и процесуално е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.

С решение № 778 от 30.06.2006 г. по адм. д. № 523/2005 г., Варненският окръжен съд, административно отделение, ІV-ти състав е отхвърлил жалбата на А. В. К. от гр. В. срещу решение № 10 от 25.02.2005 г. на директора на Териториално поделение на НОИ гр. В. и потвърденото с него разпореждане № 3812122463 от 1.11.2004 г. на ръководителя на “Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ гр. В.. Съдът е приел за установено, че жалбоподателят е представил писмо рег. № 34587 от 12.01.2005 г. на Дирекция “Информация и архив” на Министерството на вътрешните работи, с което се удостоверява, че за периода 16.07.1955 г. – 27.09.1955 г. е бил задържан в ареста на ДС, без да е последвала присъда, поради което не могат да се определят мотивите за задържането му. В административното и съдебното производство не са представени документи от Централната комисия по чл. 4, ал. 3 от ЗПГРРЛ, с които да се установят причините за задържането. Направен е окончателния извод, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗПГРРЛ за отпускане на добавка към получаваната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя.

Решението, предмет на касационното производство не е постановено...