Производството е по реда на чл. 33 - чл. 40 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. В., подадена чрез упълномощения юрисконсулт И. М. Й., против решение № 721 от 22.06.2006 г. на Варненския окръжен съд, постановено по административно дело № 1412/2005 г. по описа на същия съд, с което е отменено решение № 24/05.08.2005 г. на директора на ТП на НОИ - РУСО - гр. В. и потвърденото с него разпореждане № 842/09.06.2005 г. на ръководител на контрола по приходите и разходите на ДОО при РУСО-Варна, издадено на основание чл.110, ал.3 от КСО за събиране на сумата по ревизионен акт (без номер и дата) в размер общо на 575.10 лв., от които 463.30 лв. главница и 111.80 лв. лихва солидарно от начетените лица д-р С. В. П., д-р В. Д. У. и д-р Н. Д. М., които в качеството им на председател и членове на орган на медицинската експертиза - СТЕЛК за психични заболявания - Варна са издали ЕР № 1017/23.06.2003 г. на К. Х. Ч. от гр. С., отменено с ЕР на НЕЛК по психични болести № 0527 от зас.№ 039/16.12.2004 г. и е нанесена щета на ДОО от изплатената пенсия за инвалидност, отпусната въз основа на отмененото ЕР на СТЕЛК.
В касационната жалба се поддържа, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно, поради нарушаване на материалния закон и на съществени процесуални правила - отменително основание по чл.218б, ал.1, б."в" от ГПК във връзка с чл.11 от ЗВАС. Процесуалният представител на касационния жалбоподател твърди, че неправилно съдът е приложил неотносими към спора разпоредби на чл.31, ал.1 и 2 и чл.38, ал.2 от Наредба за експертизата на работоспособността (обн.ДВ, бр.61 от 25.07.2000 г. и отм. бр.47 от 07.06.2005 г.), както и на чл.17 от КСО, респ. на чл.113, ал.3 от Закона за здравето (ЗЗ). Моли да се отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд и вместо него да се постанови ново от касационната инстанция, с което да се отхвърли жалбата на д-р В. Д. У. срещу оспорените административни актове.
Ответникът д-р В. Д. У., представляван от пълномощника си адвокат В. Щ. Я., с писмено възражение и писмени бележки оспорва основателността на касационната жалба и моли да се остави в сила решението на Варненския окръжен съд.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от ВАП Х. А. в съдебно заседание изразява становище, че решаващият съд е постановил законосъобразно решение като е приложил правилно материалния закон.
Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните и с оглед на тях и на действащата нормативна уредба приема следното по допустимостта и основателността на касационната жалба:
Касационната жалба е подадена в четиринадесетдневния преклузивен срок по чл. 33 от ЗВАС от легитимирана страна и като такава е процесуално допустима.
Разгледана по същество на наведените от касатора основания за отмяна, в съответствие с разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, касационната жалба се явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския окръжен съд по реда на чл.33 от ЗАП във връзка с чл. 118, ал.1 от КСО е решение № 24/05.08.2005 г. на директора на ТП на НОИ - РУСО - гр. В. и потвърденото с него разпореждане № 842/09.06.2005 г. на ръководител на контрола по приходите и разходите на ДОО при РУСО-Варна, издадено на основание чл.110, ал.3 от КСО за събиране на сумата по ревизионен акт (без номер и дата) в размер общо на 575.10 лв., от които 463.30 лв. главница и 111.80 лв. лихва солидарно от начетените лица д-р С. В. П., д-р В. Д. У. и д-р Н. Д. М.. Горната сума представлява нанесена щета на ДОО от изплатена пенсия за инвалидност за периода 25.06.2003 г. - 31.03.2005 г. на К. Х. Ч. от гр. С., отпусната въз основа на ЕР на СТЕЛК за психични заболявания № 1017/23.06.2003 г., което е отменено с ЕР на НЕЛК по психични болести № 0527 от зас.№ 039/16.12.2004 година.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил решение № 24/05.08.2005 г. на директора на ТП на НОИ - РУСО-Варна и потвърденото с него разпореждане № 842/09.06.2005 г. на ръководител на контрола по приходите и разходите на ДОО при РУСО-Варна като е приел, че е незаконосъобразно. Като се е позовал на липсата на данни за съобщаване и влизане в сила на ЕР № 0527/16.12.2004 г. на НЕЛК - София, с което е отменено ЕР № 1017/23.06.2003 г. на ТЕЛК - Варна, окръжният съд е приел, че същото не е влязло в законна сила. Към момента на издаване на оспорваните административни актове не са били налице предпоставките на отменения чл.17 от КСО, респ. на чл.113, ал.3 от ЗЗ. Приел е, че административният орган не е изследвал дали Регионалната картотеката на медицинските експертни досиета е изпратила екземпляри от решението на НЕЛК на посочените в чл.16, ал.1,т.4 от КСО, а след отмяната му в чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето адресати, между които органът на медицинската експертиза за работоспособността, което е довело до издаване на атакуваните административни актове без да са били налице предпоставките на чл.17 от КСО, респективно на чл.113 от Закона за здравето, а именно влязло в сила решение на НЕЛК.
Решението на Варненския окръжен съд е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
По делото е установено, че със заповед №989/25.04.2005г., издадена на основание чл.107 от КСО, директорът на РУ”СО” – Варна е наредил да бъде извършена частична финансова ревизия по отменени актове на медицинската експертиза, при отпусната пенсия за инвалидност на ТЕЛК за психични заболявания – Варна в състав д-р С. П., д-р В. У., д-р Н. М. за периода 25.06.2003г. – 31.03.2005г. В производството по чл.110 от КСО контролният орган е издал ревизионен акт за начет (без номер и дата на издаване), като е констатирал, че с ЕР № 0527/16.12.2004г., издадено от НЕЛК София е отменено ЕР №1017/23.06.2003г., издадено от СТЕЛК за психични заболявания Варна, с което на лицето К. Х. Ч. е определена 75.5 % трайно намалена работоспособност за срок до 01.06.2005г. и вместо това и е определена 28 % трайно намалена работоспособност за срок от две години. Приел е, че в резултат на отмененото експертно решение, на освидетелстваното лице неправилно е изплатена пенсия за инвалидност за периода 25.06.2003г. до 31.03.2005г. общо в размер на 463.30 лева. Сумата е установена съгласно справка № 5297/05.04.2005г. на РУ”СО”- Шумен. Въз основа на констатациите в ревизионния акт за начет е издадено разпореждане № 842/09.06.2005г. на ръководител на контрола по приходите и разходите на ДОО, с което д-р С. В. П., д-р В. Д. У. и д-р Н. Д. М., в качеството си на членове на орган на медицинската експертиза – СТЕЛК – Варна са солидарно задължени да внесат в приход на Държавното обществено осигуряване суми за неправилно изплатена пенсия за инвалидност, поради общо заболяване на К. Х. Ч. в размер на 463.30 лева главница и 111.80 лева лихви. Разпореждането е потвърдено с решение № 24/05.08.2005г. на директора на РУ”СО” - Варна.
От доказателствата в административната преписка и тези събрани в съдебното производство се установява, че решението на НЕЛК, с което е отменено решението на СТЕЛК – Варна е обжалвано от членовете на специализираната комисия на медицинската експертиза на работоспособността с жалба, подадена по пощата на 10.05.2005г. до Софийски градски съд, а от становищата на страните по касационното производство се установява, че пред сезирания съд е образувано административно дело № 2992/2005 година. Дали са допуснати нарушения в уведомяването на заинтересованите лица и органи по чл.112 от Закона за здравето и как същите са рефлектирали върху законосъобразността на атакувания акт на НЕЛК е компетентен да се произнесе Софийският градски съд. Производството пред него се явява преюдициално по отношение на това пред Варненския окръжен съд и последният ще следва да спре разглеждането на спора, развиващ се пред него до приключването на започналото пред СГС дело. Наличието на процес относно преюдициален въпрос е отрицателна абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото на жалба, респективно за разглеждане на вече образуваното производство по нея, до момента на отпадане на пречката. Разглеждайки спора по същество без да изясни гореизложените обстоятелства, за които е следвало да следи служебно, Варненският окръжен съд е постановил своето решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
След приключване на производството пред СГС и в зависимост от неговия изход Варненският окръжен съд следва да обсъди и останалите релевирани от жалбоподателя пороци, обосноваващи незаконосъобразност на обжалвания административен акт.
Наред с гореизложеното, настоящият състав на ВАС констатира, че в процеса пред първоинстанционния съд не са участвали останалите задължени по ИАА лица. При новото разглеждане на делото Варненският окръжен съд следва да призове и другите членове на СТЕЛК в качеството им на заинтересовани лица по смисъла на чл.41, ал.2 от ЗАП.
По изложените съображения и на основание чл.40, ал.2 от ЗВАС, Върховният административен съд, състав на шесто отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 721 от 22.06.2006 г. по адм. дело № 1412/2005 г. на Варненския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. Е./п/ Т. Т. С.П.