Производството е по чл.33 и следващите от Закона за Върховния административен съд /ЗВАС/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция”Регионална служба по заетостта” – Монтана и директора на Дирекция „Бюро на труда” – Монтана против решение от 20.06.2006г., по адм. дело №57/2006г. на Окръжен съд Монтана. Навеждат се доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК във връзка с чл.11 от ЗВАС.

Ответната по жалбата страна, Б. Л. М., от гр. М. счита същата за неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.33, ал.1 от ЗВАС, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С атакуваното решение Монтанският окръжен съд е оставил без разглеждане жалбата на Б. Л. М. против заповед №8/25.01.2006г. на директора на Дирекция”Регионална служба по заетостта” – Монтана, с която е потвърдено решение от 10.01.2006г. на директора на Дирекция „Бюро по труда” – Монтана в частта, с която се иска ответниците да възстановят на жалбоподателя причинените му от техните незаконни актове и действия щети. В тази си част решението има характер на определение, не е обжалвано и е влязло в сила.

Предмет на касационен контрол е съдебният акт в останалата му част, с която е отменено решение от 10.01.2006г. на директора на Дирекция „Бюро по труда” – Монтана и потвърждаващата го заповед №8/25.01.2006г. на директора на Дирекция „Регионална служба по заетостта” – Монтана, с които е отказано възстановяване на регистрацията на Б. Л. М. и е върната преписката на административния орган, директор на Дирекция „Бюро по труда” – Монтана за произнасяне по молбата за възстановяване на регистрацията, съобразно дадените указания.

Решението на първоинстанционния съд е постановено при точно издирване и прилагане на материалния закон и правилна преценка на опитните и логически правила между доказателствените факти.

По делото е установено, че Б. М. е регистриран в Дирекция „Бюро по труда” – Монтана на 15.02.2001г.. Изготвен му е бил график за посещение в дирекцията и план за действие като активно търсещ работа. За правата и задълженията си е бил информиран при регистрирането му като безработен, видно от регистрационен картон №24 683/15.02.2001г.. С писмо от 27.12.2005г. е поканен да се яви в БТ за предлагане на работа по националната програма „От социални помощи към осигуряване на заетост”. Предложено му е да работи като строителен работник или работник по производство на мебели в „Лати плюс” ЕООД, гр. М.. За последвалия от него отказ е съставен протокол №23/30.12.2005г., от който е видно, че като причини за неприемане на предложената работа са изтъкнати несъответствието на същата с образованието и квалификацията му. С решение от 30.12.2005г. на директора на Дирекция „Бюро по труда” – Монтана, регистрацията на Б. М. е била прекратена на основание чл.20, ал.4, т.4 от ЗНЗ. Решението е влязло в сила.

На 10.01.2006г., ответникът по касационната жалба е подал молба до БТ – Монтана да му бъде възстановена регистрацията, считано от 30.12.2005г. Уведомил е административния орган, че са настъпили изменения в декларираните от него обстоятелства. Представил е доказателства, че през октомври 2005г. му е била извършена операция от херния, както и удостоверение за изследване на слуха, от което е видно, че му е противопоказно да работи на шум и вибрации.

С решение от 10.01.2006г. на директора на дирекция „Бюро по труда” му е отказано възстановяване на регистрацията на основание чл.20, ал.5 от ЗНЗ. В проведеното обжалване по административен ред същото е било потвърдено със заповед №8/25.01.2006г. на директора на Дирекция „Регионална служба по заетостта” – Монтана.

Първоинстанционният съд законосъобразно приема, че е налице хипотезата на чл.20, ал.6 от Закона за насърчаване на заетостта за възстановяване регистрацията на ответника по касационната жалба предвид наличието в случая на визираните от нея две кумулативно дадени предпоставки:1. прекратена регистрация на едно от основанията, посочени в ал.6 и 2. представени доказателства за съществуването на уважителни причини за неприемане от регистрираното лице на предложената му работа.

По изложените съображения и на основание чл.40, ал.1 от ЗВАС, Върховният административен съд, състав на шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 20.06.2006г., по адм. дело №57/2006г. на Окръжен съд Монтана, с което е отменено решение от 10.01.2006г. на директора на Дирекция „Бюро по труда” – Монтана и потвърждаващата го заповед №8/25.01.2006г. на директора на Дирекция „Регионална служба по заетостта” – Монтана, с които е отказано възстановяване на регистрацията на Б. Л. М. и е върната преписката на административния орган, директор на Дирекция „Бюро по труда” – Монтана за произнасяне по молбата за възстановяване на регистрацията, съобразно дадените указания. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Е. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. А./п/ Т. Т. Т.Т.