Образувано е по касационна жалба, подадена от РПК"Обединение", с. Б.во против решение №631/24.04.08г. постановено от Варненски административен съд по адм. д.№1894/07г. в частта, в която е отхвърлена жалбата на кооперацията срещу РА №2700202/02.07.07г. издаден от ТД на НАП-Шумен, а именно в частта, в която е определен допълнително корпоративен данък за 2004г. в размер на 2 218,91лв. в резултат на увеличението на финансовия резултат със сумата от 31 718,02лв.; начисления ДДС от 7 819,56лв. за данъчен период м.12 02г. и начислен ДДС в размер на 6 343,60лв. за данъчен период м.12.04г. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като релевираното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон. Конкретно се твърди, че съдът неправилно не е преценил РА в тази част като нищожен. Иска се отмяна на решението и прогласяване нищожността на РА в обжалваната част. Претендират се разноски.

Ответникът по касация - директорът на ДОУИ - Варна оспорва жалбата, като се иска потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендират се разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия преценява жалбата като допустима, но неоснователна.

С РА, предмет на контрол пред първоинстанционния съд, финансовият резултат за 2004г. е увеличен със сумата от 31 718,02лв. представляваща изчислената от ревизиращите органи разлика между стойността на произведенета и реализирана от кооперацията в мандра - с.П. В., продукция и заведената такава в счетоводна сметка 303- продукция. Тази разлика, данъчните органи са установили след като са възприели информация от ветеринарно - медицински свидетелства, издадени от ветеринарно - санитарни инспектори в системата на НВМС, в които продукцията е посочена по видове млечни произведения в килограми и са умножили установените килограми със средните продажни цени на отделните продукти, посочени в "Справка за цени на едро и дребно на произвежданите в кооперацията бяло саламурено сирене, кашкавал "Витоша" и суроватъчно масло", посочени от представляващия коопрецаията. Установената по този начин стойност на реализираната продукция е съпоставена с информацията от сметка 303 и е констатирана разлика. Въз основа на увеличението на финансовия резултат с посочената сума на осн. чл.23, ал.2, т.14 от ЗКПО отм. , на ревизирания субект са определени допълнително корпоративен данък и лихви върху него за 2004г. На същото фактическо и правно основание на ревизирания субект е определен данък печалба и данък общини за 2002г./ в тази част обаче съдът е прогласил РА за нищожен, поради което решението не е предмет на касационната жалба/. С установените разлики за 2002 и 2004г. е увеличена и облагаемата данъчна основа по ЗДДС за посочените години в резултат на което допълнително е определен ДДС в размер на 6 343,60лв. за 2004г. и лихва за забава върху тази сума в размер на 1 838,95лв., и 7 819,56лв. за 2002г., и лихва за забава в размер на 4 271,51лв.

Първоинстанционният съд е преценил като неоснователна жалбата срещу РА в частта относно увеличението на финансовия резултат за 2004г. на осн. чл.23, ал.2, т.14 от ЗКПО отм. , в резултат на което, на ревизирания субект са определени допълнително корпоративен данък и лихви върху него за 2004г. както и относно допълнително определения ДДС в размер на 6 343,60лв. за 2004г. и лихва за забава върху тази сума в размер на 1 838,95лв., и 7 819,56лв. за 2002г., и лихва за забава в размер на 4 271,51лв. в резултат на което я е отхвърлил с мотивите, че ревизията е извършена по реда на чл.122 от ДОПК, поради което фактическите констатации в РА се ползват с презумпция за вярност. Съдът е приел, че ветеринарно-медицинските свидетелства са годно доказателствено средство, събрани са в хода на ревизията и в качеството им на официални удостоверителни документи се ползват с материална доказателствена сила относно отразените в тях факти. Прието е, че тези свидетелства съдържат конкретни данни за вида, количеството, крайният получател на продукта и мястото на разтоварването му. Съдът е приел, че констатациите в РА не се опровергават от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, изходящи от РВМС-Шумен - протоколи за изпитване, актове за вземане на проби, поради което правилно за 2004г. въз основа на увеличението на финансовия резултат са определени преки данъци и върху сумата на увеличението за 2002 и 2004г. е определен допълнително ДДС.

Решението в обжалваната част е правилно. Основното възражение на касатора е, че първоинстанционният съд неоснователно е отхвърлил възражението му за нищожност на РА в тази част. Твърдението си за нищожност на РА, касаторът обосновава с обстоятелството, че както ревизионният акт, така и ревизионният доклад са издадени след заповед за удължаване срока на ревизията, която е призната от съда за нищожна.

Както правилно е приел и първоинстанционния съд, нищожността на заповедта, с която е удължен срока на ревизията не влече след себе си нищожност на РА, при положение, че той, както е в конкретния случай, е резултат на валидно възложена данъчна ревизия и е издаден от упълномощено за това лице. Неоснователно е и възражението, че доказателствата въз основа на които са направени констатациите в РА относно тази част от спора са събрани след изтичане на срока на ревизията. Първоинстанционният съд основателно е посочил, че доказателствата от ветеринарно-медицинските служби са поискани преди прикючване срока на ревизията / още през м.02.07г./ и са пристигнали в последния ден от този срок /12.03.07г./ . т. е, те са събрани в хода на ревизията и в този смисъл са годни доказатествени средства за констатациите в РА, направени въз основа на тях. По изложените съображения, настоящата инстанция приема, че правилно първоинстанционния съд не е уважил възражението на жалбоподателя за нищожност на РА в тази част. Съдът е приложил правилно материалния закон, като е отхвърлил жалбата в тази част от спора, приемайки основателно, че жалбоподателят не е опровергал констатациите на данъчните органи. Решението в обжалваната му част като правилно следва да се потвърди. Воден от горните съображения, Върховният административен съд на осн. чл.221, ал.1 от АПК РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение №631/ 24.04.08г. постановено от Варненски административен съд по адм. д.№1894/07г. в обжалваната му част, а именно в частта, в която е отхвърлена жалбата на РПК"Обединение", с. Б.во срещу РА №2700202/02.07.07г. издаден от ТД на НАП-Шумен относно определения допълнително корпоративен данък за 2004г. в размер на 2 218,91лв. и лихвите за забава върху тази сума, начисленият ДДС от 7 819,56лв. за данъчен период м.12 02г. и лихвите за забава върху него, и начисления ДДС в размер на 6 343,60лв. за данъчен период м.12.04г. и определените лихви за забава върху него.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. Н./п/ И. А.а И.А.