Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане против решение № 2108 от 28.03.2013 г. по адм. дело № 6200 / 2012 г. на Административен съд София - град, в частта, в която са отменени заповед № РД 01-672/ 11.06.2012 г. и заповед № ЧР-2 54/ 13.06.2012 г. на същия административен орган, с които на Д. С. Я. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и служебното му правоотношение е прекратено и агенцита е осъдена да заплати разноски. Съдът приема, че касаторът оспорва съдебния акт в тази част с оглед липсата на правен интерес от оспорване в останалата. Жалбоподателят поддържа, че съдебното решение е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, тъй като първата заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и след установяване на допуснатите от служителя нарушения. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата против заповедите да бъде отхвърлена. Прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението на съда в оспорената част е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон.

Правилно съдът приема, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган (съгласно чл. 5, ал.1, т. 15 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане изпълнителният директор е орган по назначаването на държавните служители в агенцията).

Правилно е преценено, че въпреки това заповедта следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на формата на акта и на материалния закон. В подкрепа на горния извод е и констатираното от настоящата инстанция съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което не е взето предвид от състава на Административен съд София - град.

Правилно е преценено, че независимо от обема си заповедта не отговаря на формалните изисквания на чл. 97, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). В нарушение на чл. 97, ал.1, т. 5 от закона в заповедта не е са посочени служебните задължения, които не са изпълнени и нарушените от служителя разпоредби. Цитирана е длъжностната характеристика на служителя, без да са уточнени неизпълнените от Янков задължения. Посочена е разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от Наредба № РД-07-7/ 2010 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване, която не съществува в нормативния акт. Освен това дори да се приеме, че е налице техническа грешка при изписването, то ал. 2 на чл. 35 от наредбата съдържа общо задължение за съответните длъжностни лице по вписванията в регистъра и не е свързана с осъществяването на контрол върху тази дейност, поради което не съответства на обстоятелствената част на заповедта за налагане на наказание. Това се отнася и за общите текстове на чл. 113 и чл. 114, ал.1 и ал. 2 от АПК, които също нямат връзка с констатациите за липса на упражнен контрол от страна на служителя.

По отношение на описаните в т. 5, т. 6 и в т. 9 от заповедта нарушения на служебните задължения не са спазени и изискванията на чл. 97, ал.1, т. 4 от ЗДСл. В т. 5 липсва описание на конкретно нарушение, допуснато от служителя, тъй като не е уточнено в какво се изразява липсата на контрол. В т. 6 не се описани нарушения във връзка с реда на разглеждане на молбите за осиновяване, поради което не е изяснено в какво се изразява допуснатото от Янков нарушение. В т. 9 от заповедта не е посочено времето на извършване на нарушението, в какво се изразява то и не е уточнено в какво се състоят пропуските във водене на регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване и по отношение на кои случаи са допуснати.

Допуснатите нарушения във формата на заповедта са съществени, тъй като са пречка да се установи в какво точно се изразява неизпълнението на служебните задължения и съответно ограничава правото на служителя на защита.

При постановяване на заповедта са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които не са констатирани от първоинстанционния съд. Действително процедурата по налагане на наказание формално е изпълнена. С. Я., който заема длъжността „директор” на Регионална дирекция за социално подпомагане – Шумен, е наказан след като са приети писмените му обяснения и след като е изслушан от дисциплинарно наказващия орган. Проведено е и производство пред дисциплинарния съвет съгласно изискванията на чл. 96 от ЗДСл. Образувано е дисциплинарно дело, по което е проведено заседание, а заповедта е издадена след запознаване със становището на дисциплинарния съвет. Въпреки това, в нарушение на чл. 96, ал. 2 от ЗДСл от дисциплинарния съвет, и в нарушение на чл. 35 от АПК от дисциплинарно наказващия орган не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Не е установено кога са извършени нарушенията с оглед данните за предходна проверка, обхващаща същия период, не са изяснени обстоятелствата относно нарушенията посочени в т. 6, 7 и 8 от заповедта с оглед посочените от Янков нови данни по случаите и не са обсъдени и събрани и взети предвид посочените от Янков доказателства във връзка с установените нарушения. В тази насока не са съобразени представените заповеди за командироване на служителката Драгнева, в които се съдържа отчет за извършеното от нея (т. 1 и т. 3 от заповедта), не са взети предвид многобройните доказателства за действията, предприети от Янков и служители на регионалната дирекция по сигналите и жалбите на Сабриева, включително по жалбата, посочена в т. 2 от заповедта, не е взет предвид представения социален доклад по случая на Александрова (т. 5 от заповедта), не са коментирани указанията по водене на регистрите на изпълнителния директор на агенцията и тези на Министерство на правосъдието, както и доказателствата във връзка с доводите на Янков по останалите пунктове на заповедта за налагане на наказание. Изброените нарушения на административнопроизводствените правила са съществени, тъй като засягат правилността на изводите на органа за наличието на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя.

Посочените нарушения на формата на акта за налагане на наказание и на административнопроизводствените правила са самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Същевременно, както правилно приема първоинстанционният съд, същите обосновават и извод за нарушение на материалния закон.

Разпоредбата на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл изброява основанията за възникване на дисциплинарна отговорност. За да се реализира такава отговорност, следва да се установи осъществяването на някое от посочените в текста нарушения или в конкретния случай с оглед мотивите на издадената заповед, наказващият орган следва да установи неизпълнение на служебните задължения. В случая с оглед представените доказателства следва да се приеме, че дисциплинарното наказание е наложено, без да са установени материалноправните предпоставки, предвидени в закона за санкциониране на служителя Янков.

Правилно е преценено, че нарушенията по т. 1 и по т. 3 от заповедта не са осъществени. В представените заповеди за командироване на служителката Драгнева до гр. Н. П. за оказване на методическа помощ (заповед от 12.03.2012 г.) и до с. П. за проверка на място по сигнал (заповед от 18.08.2011 г.), се съдържа и отчет на извършеното от служителката. По същността си това е доклад за изпълнението на възложените й от Янков като директор на Регионална дирекция за социално подпомагане – Шумен задачи. Поради това следва да се приеме, че контролните функции на Янков в тези случаи са осъществени.

Аргументирано е и заключението на първоинстанционния съд, че не са допуснати и останалите описани в заповедта нарушения. Нарушенията по т. 7 и т. 8 от заповедта не са установени, тъй като досиетата на осиновяващите са съхраняват в регионалната дирекция за социално подпомагане по постоянния адрес на лицата или в описаните в заповедта случаи в гр. Х. и в гр. В. Т.. Тези дирекции следва да уведомят другите регионални дирекции за настъпилите промени (чл. 41 и чл. 42, ал. 2 от Наредба № РД-07-7 от 5.10.2010 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване ). В случая няма данни за наличие на информация, постъпила от регионалните дирекции по постоянните адреси на осиновителите, поради което не може да се приеме, че от страна на Янков е проявено бездействие или не е осъществен контрол.

Нарушението по т. 2 от заповедта не е осъществено, тъй като са представени писмени доказателства, опровергаващи констатациите на органа. В противоречие с възприетото от органа по делото е представен отговор по жалбата на Сабриева – писмо изх. № 94АА/2/ 06.03.2012 г., подписано от Янков.

Не са допуснати и нарушенията по т. 4 и т. 5 от заповедта. Не е установено кога са изтекли сроковете за оспорване на вписването на двете деца (съгласно чл. 84, ал. 6 от Семейния кодекс заповедта за вписване се обжалва по реда на АПК), поради което не може да се приеме, че тридневният срок за извършване на вписването по чл. 12, ал.1 от наредбата, цитирана по – горе не е спазен. Издаването на заповед за заличаване на дете от регистъра е в правомощията на директора на регионалната дирекция при условията на чл. 13, ал. 2 от наредбата, поради което и при липсата на описание на конкретни пропуски в служебната дейност, както се посочи по - горе, не може да се установи, че издаването на заповедта за заличаване на Александрова от регистъра представлява неизпълнение на служебно задължение и липса контрол, както се поддържа в т. 5 от заповедта.

Не е установено и нарушение по т. 6 от административния акт, тъй като факти за неспазване на поредността, при която са разглеждани молбите за осиновяване в Регионална дирекция за социално подпомагане – Шумен, не са посочени, а не са изяснени и причините, поради които изброените номера кандидат – осиновители, включени в Националния регистър на осиновяващите при условията на пълно осиновяване (чл. 33 от наредбата) са предпочетени пред осиновителите с № 3580 от други регионални дирекции за социално подпомагане в страната, където са извършени и осиновяванията.

Нарушение по т. 9 от заповедта също не се установява с оглед посочените по-горе формални нарушения в тази част на акта.

Изложеното налага извода, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя и правомощията на административния орган в този смисъл са упражнение в противоречие с нормативните изисквания. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отменя заповедта за налагане на дисциплинарно наказание съставът на Административен съд София - град постановява решение, което кореспондира със закона.

При горните констатации правилно е преценено, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, като последица от първата, също следва да бъде отменена.

Възражението за необоснованост на съдебния акт също не може да бъде споделено.

Решението на първоинстанционния съд се обосновава от събраните доказателства. Представените от служителя заповеди за командироване на служител от дирекцията, отговора по жалбата на Сабриева, опровергават констатациите на административния орган за нарушения на служебните задължения по т. 1, т. 2 и т. 3 от заповедта. При липсата на доказателства за нарушения при реда за разглеждане на молбите за осиновяване в Регионална дирекция за социално подпомагане – Шумен и при липса на данни за неотразена информация, постъпила от други регионални дирекции и невписана в съответния регистър правилно е преценено, че от страна на Янков не са допуснати и нарушения по т. 6, т. 7 и 8 от заповедта. Изводите за отсъствие на нарушения по т. 4, 5 и т. 9 от заповедта са направени след тълкуване на нормативната уредба и след констатация за допуснати съществени нарушения във формата на административния акт по т. 5 и т. 9.

Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София - град в оспорената част е валидно, допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон и събраните доказателства. Не са налице основания за неговата отмяна, поради което съдебният актв обжалваната частследва да бъде оставен в сила.

С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство Агенцията за социално подпомагане следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 600.00 лв. разноски по делото. Сумата, включваща адвокатски хонорар, следва да бъде присъдена на страната в пълен размер с оглед фактическата и правна сложност на спора и с оглед обстоятелството, че не надвишава значително минималния размер на възнагражденията, предвидени в Наредба № 1/ 2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Ето защо възражението за прекомерност на заплатеното от Янков адвокатско възнаграждение е неоснователно.

По тези съображения, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 2108 от 28.03.2013 г. по адм. дело № 6200 / 2012 г. на Административен съд София – град

в частта

, в която са отменени заповед № РД 01-672/11.06.2012 г. и заповед № ЧР-2 54/ 13.06.2012 г. на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане и агенцията е осъдена да заплати разноски.

ОСЪЖДА

Агенция за

социално подпомагане

гр.

София, ул. „Триадица” № 2 да заплати на Д. С. Я. от гр. Ш. сумата 600.00 (шестстотин) лева разноски по делото в касационното производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ М. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. Д./п/ М. М.

М.М.