Производството е по реда на чл. 33-40 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС) във връзка с чл. 131-132 от Данъчния процесуален кодекс отм. и § 5, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" – Бургас, към ЦУ на Националната агенция за приходите против решение № ІІІ-228 от 21.11.2005 г., постановено по адм. дело № 244 от 2005 г. на Бургаския окръжен съд. С обжалваното решение e отменен данъчен ревизионен акт (ДРА) № 668 от 15.12.2004 г., издаден от данъчния орган при ТДД – гр. Я., потвърден с решение № РД-10-53 от 22.02.2005 г. на директора на РДД - гр. Б., за определени данъчни задължения на "ПА-97" ЕООД - гр. Я., в размер на 7278,60 лв. и начислени лихви 1024,39 лева.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК във връзка с чл. 11 ЗВАС. Касаторът твърди, че изводът на окръжния съд за стокова обезпеченост у доставчика на процесните фактури не кореспондира с приетите по делото писмени доказателства и не може да се направи категоричен извод, че има реално прехвърляне на собственост върху стоки, което е липса на наличие на предпоставка по чл. 64, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, за да се приспадне правото на данъчен кредит.

Ответникът по касационната жалба – "ПА-97" - гр. Я., не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - І отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания съгласно чл. 39 ЗВАС, приема следното:

Касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение съставът на Бургаския окръжен съд е отменил данъчен ревизионен акт № 668 от 15.12.2004 г., издаден от данъчния орган при ТДД – гр. Я., потвърден с решение № РД-10-53 от 22.02.2005 г. на директора на РДД - гр. Б., за определените данъчни задължения на "ПА-97" ЕООД - гр. Я., в размер на 7278,60 лв. и лихви 1024,39 лева. За да постанови този правен резултат, окръжният съд е приел за неправилни констатациите в ДРА за липса на реални доставки поради наличието на множество доказателства за извършване на сделката – кантарни бележки, товарителници и фактури, реално плащане по фактурите, както и безспорно установеното препродаване на същата стока на трети лица. Приел е също така, че са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 64 ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит, и е отчел това, че не е налице хипотезата на чл. 65 ЗДДС.

Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Първоинстанционният съд е установил всички релевантни за спора факти и въз основа на тях е направил законосъобразни правни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Единственото основание на данъчните органи да откажат правото на данъчен кредит на "ПА-97" ООД - гр. Я., по процесните фактури, издадени от "Феникс 2003" ЕООД, е липсата на категоричност за осъществено прехвърляне на стоките – царевица и слънчоглед, по конкретните доставки, т. е. липса на доставка. За да направят този извод, данъчните органи се позовават на някои несъответствия по дати и номера по отношение на товарителниците, издадени във връзка с прехвърлянето на тези стоки от предходните доставчици. Съдът обаче правилно въз основа на преценка на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност е направил извода, че неправилно данъчните органи са отказали правото на данъчен кредит, след като са налице реални доставки и всички кумулативни изисквания на чл. 64 ЗДДС за признаване на това право. Правилно съдът, за да достигне до този извод, е кредитирал заключението на вещото лице, което изрично е заявило, че количествата семена (царевица и слънчоглед) са били налични за процесния период, доставчикът е разполагал със стокова обезпеченост за извършване на доставките на количествата семена. Освен това вещото лице заявява, че получената стока е била препродадена на други лица от ревизирания данъчен субект през същите месеци, когато е била получена, и съответно е получена и сумата по продажбата. Вещото лице е изготвило своето заключение след проверка на счетоводствата и на доставчика, и на получателя - жалбоподател в първоинстанционното производство, като подробно е проследило счетоводната документация на двете фирми във връзка с извършените покупки и продажби на процесната стока. Тук следва да се отбележи, че по делото няма данни, нито пък твърдения на данъчните органи, че счетоводството не е водено редовно предвид изискването по чл. 81, ал. 1 ДПК. От това следва, че не може да се изключи доказателствената сила на вписванията в счетоводните сметки, които са проверени от вещото лице и въз основа на които той е изградил своите изводи. Оспорването на заключението от РДД е било само формално, без да са представени доказателства, даващи основание за друг извод, нито пък е била поискана тройна експертиза. Ето защо обоснован е изводът на съда, че е доказана реалността на доставката. В разпоредбата на чл. 6 ЗДДС, даваща определение на понятието "доставка", е посочено, че доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стока, извършването на услуги, когато се извършват срещу насрещна престация на основание сключена сделка или с цел такава да се сключи. Според чл. 24 ЗДДС данъчно събитие е доставката на стоки или услуги, извършени от данъчнозадължени по този закон лица и с място на изпълнение на територията на страната. Разпоредбата на чл. 25 установява пък, че данъчното събитие възниква на по-ранната от двете дати - датата на прехвърлянето на собствеността и датата на плащането (цялостно или частично авансово плащане). В конкретния случай безспорно е установено плащането на цената на стоката - предмет на процесните доставки. Основанието на това плащане не е оспорено от данъчните органи, поради което следва да се приеме, че е такова, каквото е посочено в първичния счетоводен документ – съответните данъчни фактури, а именно доставка на царевица и слънчоглед, което е израз на постигнато между страните съгласие за прехвърляне на правото на собственост върху тази стока. Това се отнася както за доставките от предходните доставчици към "Феникс-2003" ЕООД, така и за тези от него като доставчик към "ПА-97" ЕООД като получател. Действително плащането на цената не е достатъчно, за да се приеме, че е осъществена реална доставка, но наред с това фактическото предаване на стоката не е предвидено като условие за възникване на данъчно събитие. В чл. 25, ал. 2 ЗДДС само е посочено като един от начините за определяне на датата на възникване на данъчното събитие, и то когато това е невъзможно да бъде сторено по някой от способите по ал. 1. Относно прехвърлянето на стоката по делото са събрани достатъчно доказателства, чиято съвкупна преценка налага извода за действително осъществено прехвърляне на правото на собственост, за което сочи счетоводната документация, проверена от вещото лице. Освен посоченото по-горе счетоводно отразяване на придобиването на стоката от изслушаното по делото заключение на съдебната експертиза се установява и това, че тази стока е прехвърлена след това на други лица през същите месеци на получаването й.

Предвид изложеното и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна по чл. 218б, б. "в" ГПК, следва решението на Бургаския окръжен съд като правилно да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на касатора не следва да се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 ЗВАС, Върховният административен съд - І отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № ІІІ-228 от 21.11.2005 г., постановено по адм. дело № 244 от 2005 г. на Бургаския окръжен съд, с което e отменен данъчен ревизионен акт № 668 от 15.12.2004 г. на ТДД - гр. Я., потвърден с решение № РД-10-53 от 22.02.2005 г. на директора на РДД - гр. Б.. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ А. Д. В.О.